От Синдиката обявиха още, че при действащата формула минималната работна заплата от 1 януари 2027 г. трябва да достигне 777 евро.

Малката потребителска кошница е поскъпнала с 8,3% за 11 месеца, а държавата трябва спешно да въведе компенсаторни мерки за най-уязвимите домакинства. Това заявиха от КНСБ при представянето на ежемесечния анализ за цените на храните и бюджетната политика, предаде репортер на БГНЕС.

Президентът на синдиката Пламен Димитров категорично отхвърли твърденията, че държавата тегли заеми, за да изплаща заплати и пенсии.

„Всичките заеми, които се вземат, финансират останалите разходи – капиталовата програма и други инвестиционни дейности. Не е вярно, че заемите отиват за заплати и пенсии“, заяви Димитров.

По думите му анализът на КНСБ показва, че през почти всички години данъчно-осигурителните приходи са били достатъчни, за да покрият основните разходи на държавата – възнаграждения, пенсии, социални и здравни плащания, както и разходите за сигурност и отбрана.

„През 2025 г., въпреки увеличенията в сектор „Сигурност“, приходите от данъци и осигуровки отново покриват тези разходи и остават около 90 млн. евро излишък“, посочи той.

От КНСБ предупредиха, че основният проблем остава ръстът на цените на храните и свиващата се покупателна способност на домакинствата.

Главният икономист на конфедерацията и директор на ИССИО Любослав Костов отчете, че малката потребителска кошница е достигнала 61,51 евро през май, което е ръст от 0,8% само за месец и 8,3% за последните 11 месеца.

„Имаме продължаващо нарастване на цените, макар и с по-забавен темп. Това не означава поевтиняване, а че върху вече достигнатите високи цени продължава ново поскъпване“, обясни Костов.

Според данните най-сериозно поскъпват хлябът, пилешкото месо и кренвиршите – стоки от първа необходимост, които трудно могат да бъдат заменени. Хлябът е поскъпнал с близо 11% на годишна база, пилешкото – с около 15%, а кренвиршите – с над 6%.

Заместник-директорът на ИССИО Виолета Иванова обясни, че цените на зеленчуците остават високи въпреки сезонното предлагане.

„Доматите са поскъпнали с близо 46%, а краставиците – с над 72% спрямо юни миналата година. Това се дължи на слабото предлагане, високите транспортни разходи и зависимостта от внос“, каза Иванова.

От синдиката обърнаха внимание и на големите надценки между цените на едро и дребно. Според наблюденията на КНСБ при някои хранителни продукти те достигат между 50% и 80%.

„Надценките продължават да бъдат необясними. Това означава, че пазарът устойчиво не работи“, коментира Пламен Димитров.

КНСБ настоява за спешни компенсаторни мерки, сред които директни субсидии за храна за хората под линията на бедност, таван на надценките за основни хранителни стоки, запазване на цената на електроенергията за битовите потребители и подкрепа за обществения транспорт.

Синдикатът предлага и безплатен транспорт за най-бедните, пенсионерите, учениците и хората с увреждания, както и компенсации за горива за домакинства без достъп до обществен транспорт.

От КНСБ предупредиха още, че ако не бъдат предприети мерки, поскъпването на електроенергията за битовите потребители след 1 юли може да достигне около 19%.

По отношение на бюджета за 2026 г. синдикатът настоява съкращенията в администрацията да не надвишават 5%, а освободеният ресурс да бъде използван за поне 5% увеличение на заплатите.

„Няма да позволим да се режат доходи в системи, където хората получават по 700–900 евро. Това няма как да бъде прието“, подчерта Пламен Димитров.

От КНСБ обявиха още, че при действащата формула минималната работна заплата от 1 януари 2027 г. трябва да достигне 777 евро.