Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” представя житейския път на Ботевия лауреат по случай 100 години от рождението му.

Изложбата „Спомен за едно обаяние. Ласло Наги и България“, посветена на прословутия унгарски поет и преводач, гостува в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” – Варна от 15 юни до 7 юли 2026 г. Ласло Наги (1925 – 1978) е единствената видна фигура в историята на унгарската литература, в чието творчество България е изиграла решаваща роля. Пътуващата изложба на Унгарския културен институт по случай стогодишнината от рождението на поета и юбилея на Наги от получаването на Международната Ботевска награда има за цел да привлече вниманието към това влияние, като представя житейски път на твореца.

Изложбата е проект на Институт Лист София с подкрепата на Посолството на Унгария. В осъществяването ѝ съдействат Борбала Река Наги, внучка на поета, Етнографски музей – Будапеща, Литературен музей „Петьофи“ – Будапеща, Национален исторически музей – Будапеща, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и РИМ „Стою Шишков“ – Смолян.

Куратор на експозицията е Дьорд Арато, дипломат и преводач на унгарски език, директор на Унгарския културен институт в София в периодите 1994-1999 и 2004-2008. Визуалният проект е дело на графичния дизайнер Хуба Сатмари (Huba Szatmári).

Ласло Наги – творецът, който „преведе” България на унгарски

Ласло Наги (1925 – 1978) е забележителна фигура в историята на унгарската поезия на 20 век. Личният му житейски път и развитието на поетичното му творчество са силно повлияни от преживяванията му в България като млад стипендиант в началото на 50-те години на миналия век. Опознаването на българския език и история, природата и хората през смутните и опасни години му помага да намери поетичен път, по който от 60-те години на миналия век нататък той се превръща в изключително влиятелна фигура в унгарската поезия, създала школа чрез своите последователи. Той превежда на унгарски над десет хиляди стиха българска народна поезия, като по този начин издига унгарския превод на народни песни до непознато досега ниво и прави българския фолклор част от унгарската култура, която става популярна и в младежката масова култура чрез движението, създало традицията на т.нар. „танцови къщи“.

Творчеството на Ласло Наги винаги е било следено отблизо от неговите български приятели и определящите фигури в литературния живот, които са изразявали уважението си към него както приживе, така и след смъртта му с множество жестове в знак на признание. През 1976 г. е удостоен с най-високото литературно отличие – Международната Ботевска награда, а музеят „Ласло Наги“ в Смолян, открит през 1981 г., също допринася за реализирането на къщата музей в родното село на поета.