Къде свършва грижата за сънародниците и започва дестабилизацията на суверенни държави? Завърна ли се проектът за „Велика Сърбия“ под ново име?

Три десетилетия след войните при разпада на Югославия идеите, върху които беше изграден проектът „Велика Сърбия“, не са изчезнали. Новият филм на Агенция БГНЕС „Пълзящите граници на Сръбски свят“ показва как старият националистически проект е приспособен към новата геополитическа среда на Балканите.

При хибридния режим на Александър Вучич откритото преначертаване на границите е заменено от по-гъвкава система за влияние и дестабилизация на съседните държави.

Чрез интервюта с журналисти, историци, университетски преподаватели, общественици и експерти по сигурността от Сърбия, Черна гора, Хърватия, Косово и Северна Македония филмът проследява приемствеността между политиката на Слободан Милошевич и концепцията „Сръбски свят“.

Особено внимание е отделено на политическата биография на Александър Вучич. През 90-те години той е генерален секретар на ултранационалистическата Сръбска радикална партия, а през 1998 г. става министър на информацията в режима на Милошевич. Днес откритата великосръбска реторика е заменена от езика на регионалното сътрудничество и европейската интеграция. Филмът поставя въпроса дали зад тази промяна на езика не се крие същата политическа амбиция, преопакована в нова стратегия.

Във фокуса на продукцията е и „Всесръбският събор“ от 2024 г., който събира в Белград политическите ръководства на Сърбия и Република Сръбска, представители на академичните среди и Сръбската православна църква. Приетата декларация предвижда координирани действия в образованието, културата, икономиката, сигурността и опазването на националната идентичност. На практика така се изгражда общо политическо и институционално пространство, което преминава отвъд официалните граници на Сърбия.

Филмът показва и ролята на Сръбската православна църква като трансгранична мрежа за влияние. Нейните епархии, храмове, манастири и образователни структури присъстват навсякъде, където живеят сръбски общности. Там, където Белград не може да действа пряко като държава, Църквата работи като политически инструмент чрез религията, историята, националната памет и символи като „светосавието“ и „косовския завет“.

„Пълзящите граници на Сръбски свят“ прави и паралел с руската доктрина „Руски свят“. Двете концепции са сходни, но не са идентични. Руският проект разполага с глобална военна мощ и се проявява чрез открита агресия и териториален ревизионизъм, „Сръбски свят“ действа предимно като регионална стратегия чрез политическо влияние, местни посредници, медии, религиозни структури и икономически лостове.

Опасността не се състои непременно във военна инвазия или формално преместване на границите. Тя е във възможността съседни държави постепенно да загубят контрола върху процесите в собствените си граници, а процесът на евроинтеграция на Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Северна Македония да бъде силно възпрепятстван.

Къде свършва грижата за сънародниците и започва дестабилизацията на суверенни държави? Завърна ли се проектът за „Велика Сърбия“ под ново име?

Гледайте „Пълзящите граници на Сръбски свят“ тук: