Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите,
които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии.
За повече информация, моля запознайте се с обновените
“Политика за Поверителност” и “Политика за Бисквитки” на АЛТЕРНАТИВ МЕДИЯ ГРУП ЕООД.
„Соколът“, който покори Мексико и остана верен на Спартак до последен дъх.
Днес футболна Варна и цяла България се прекланят пред паметта на Живко Господинов – един от най-великите вдъхновители на поколения „соколи“, който днес щеше да навърши 69 години. Роденият лидер оставя незаличима следа в историята, записвайки внушителните 155 мача и 41 гола в елита, както и още 151 срещи с 60 попадения във втория ешелон с екипа на Спартак Варна. Под негово ръководство отборът достига до финала за Купата на Съветската армия през 1983 г., а година по-късно се окичва и с бронзовите медали в първенството. Паметен в историята остава сезон 1983/84, когато Господинов води варненци в епичните сблъсъци срещу английския гранд Манчестър Юнайтед в турнира за Купата на националните купи.
Освен клубна икона, той е и национална гордост с 39 мача и 6 гола за трикольорите. Господинов записва три срещи на Световното предварително първенство в Мексико през 1986 г., с което постига уникален и ненадминат до днес рекорд – той остава единственият варненски футболист, участвал на Мондиал като действащ играч на местен клуб. Трикратният носител на званието „Най-добър футболист на Варна“ доказа своята вярност и в най-тежките си моменти. Дори в битката с коварна болест, той не изостави своя Спартак и се включи в кампанията за спасението на клуба. Неговият несломим характер роди емблематичния лозунг „До последен дъх“ – думи, които и днес отекват на стадиона и ни напомнят, че легендите никога не умират.