Аспаруховият мост във Варна навършва 50 години от началото на експлоатацията си, като състоянието му продължава да предизвиква сериозни критики от страна на експерти и граждани. Проектът за съоръжението се развива през 60-те години на миналия век, като първоначално се разглеждат алтернативи като подводен тунел, подвижен мост, фериботна връзка и обходен маршрут около езерото. В крайна сметка институциите избират високо естакадно съоръжение, чието строителство започва през 1973 година. По данни на Радио Варна проектът е с огромни мащаби за времето си, като включва изграждането на около 660 дълбоки пилота под водата с обща дължина от 26 километра. Строежът приключва предсрочно и мостът е официално открит на 8 септември 1976 година.

 

Днес състоянието на моста е незадоволително, което потвърждава дългогодишните предупреждения на специалистите. Още преди години арх. Георги Минчев, в качеството си на председател на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България, определя съоръжението като конструктивно компромисно и "морално остаряло", прогнозирайки нарастващи технически проблеми. Въпреки това, мостът е натоварен с десетки хиляди превозни средства дневно. За жителите на квартал "Аспарухово" той е единствената директна сухопътна връзка с централната част на Варна, поради което всяка авария или задръстване по трасето блокира трафика в голяма част от града.

 

Основният ремонт на Аспаруховия мост се бави от години заради липса на съгласуваност и жонглиране с отговорността между институциите. Пред Радио Варна инж. Иван Пецински, който е сред участвалите в проектирането, описва съоръжението като своя "рожба" и изразява тревога за съдбата му. Междувременно мостът е придобил и необичайна функция като място за скокове с бънджи, привличащо търсачи на адреналин. Експертите обаче са категорични, че докато през 1976 година мостът е бил символ на технологичния напредък, днес той показва спешната нужда от поддръжка на изградената инфраструктура.