Всичко от К.Д.П. НИКИФОР ГЕРЧЕВ, MNI, специалист по морско спасяване:
Само преди няколко дни морските спасители проведоха недалеч от Варна поредната крайбрежна спасителна операция за намирането и спасяването на 4-ма младежи в малка надуваема лодка.
Не знам кодовото име на операцията, но седмица преди това друга подобна беше наречена „Операция Дюшек”. И двете, както и други подобни, не се различаваха по баналния сценарий, а именно – навлизане в морето с „подръчни” плавателни средства. В подобни случаи органите, ангажирани с планирането на действията за откриване и спасяване на бедстващите, нямат своевременна, сериозна и достоверна информация за характера на инцидента и обикновено получават със закъснение оскъдни сведения от типа „Една жена каза, че й били казали...”.
След операция „Дюшек” по предложение на кап. Църнаклийски – шефа на морската ни администрация, представители на различните структури, вземащи участие при подобни събития, се събраха, за да направят анализ на действията си по време на операцията. Няма да се спирам на направените материални и неимуществени разходи, защото човешкият живот е много по-важен от разходите, понасяни от българския данъкоплатец, а освен това по Конституция държавата е длъжна да се грижи за живота и здравето на населението си.
За последната операция прочетох в местната варненска преса, а и по разни сайтове, горе-долу едно и също. Най-общо „черешката” на новината бе описана така: „След слизането на брега в района на рейдовата кула спасителите получиха благодарности от момчетата и целувки от момичетата”. Край на цитата. Сладникав сценарий с хепи енд и нищо повече. Не занимавам читателя с придружаващата писанията банално поднесена хронология на събитието.
Каква е поуката?
Всъщност каква поука получи обществото? Питам се, дали изнесеното е важно за хората? Нали медиите са призвани да поднасят ясна и точна информация за трагични или екстремни събития не само като новина, а и като познание, поука, обществен контрол, за да може да бъдат избегнати бъдещи подобни явления и случки. Това, че спасените целунали спасителите си ли бе най-важното, и то написано в медии, които претендират да са специализирани в морското дело?
Хвалебствия, нежни послания и липса на какъвто и да е укор, но това е пагубно за обществото, особено за младите, за които морето е „до колене”, и го считат само за място за развлечения и емоции! Не се спирам на щастливата случайност, че събитието е било наблизо до Варна, т.е. „под носа” на спасителните средства. Ами ако това се бе случило доста по-далече, катерите щяха да пристигнат твърде късно, а реално и времето се бе влошило, задуха силен вятър... Преди много години от същия район с малка лодка морето отнесе две деца и те останаха завинаги в покоите на Нептун, а преди няколко години един мъж прекара повече от три денонощия на водно колело, отнесено от Бяла навътре в морето. В сегашния случай твърде вероятно би могло няколко майки да вържат черни забрадки. Заради едната младежка глупост.
Да хвърлим поглед под водата.
Пак по същото време край Китен водолаз проведе опит за „поставяне на нов световен рекорд по продължителен престой под вода на 7 - 8 метра дълбочина”. По-лесно би било да го проведе в басейн, но вероятно атракцията би изглеждала твърде „гьолска”. Новинарските емисии поднесоха с подобаващ патос тази изява. Никой не ни обясни къде се отразява този световен рекорд, защото се знае, че „Гинес” не класира подобни опасни експерименти за рекорди. Те наистина са особено опасни за здравето и живота на изпълнителя, дори само заради факта, че продължително време той диша компресиран в бутилка, съвършено сух въздух.
Подводната дейност не е шега работа. Доколкото имам информация, май не са били спазени предписанията, записани в съответните наредби за условия за безопасност при водолазни спускания, изискващи обявяване от морската администрация на района за „забранен за плаващи средства”, да се получи разрешение от ВМС, за да се избегне съвпадение с извършване на подводни взривни или други действия в района. Има и една подробност - на мястото, където е бил осъществен „рекордът”, няма дълбочина 7 - 8 метра, а доста по-малко, което поражда съмнения за обявените предварителни условия на спуска за рекорд. Той вече бе отчетен за осъществен, а доколко това е вярно, не е наша работа.
Безотговорността властва и на пътя
Именно безотговорността властва в обществото ни и тя не е само в морето, но и на пътя. Преди два дни съобщението от пресцентъра на МВР гласеше: „Четирима души са загинали в 22 тежки катастрофи в страната през изминалото денонощие, 32-ма души са ранени, а двама с опасност за живота.”
Къде сме ние
Ние, хората, като разумни същества „Хомо сапиенс” имаме възможност да избираме характера на своите деяния, разбира се, съобразявайки се в границите на дадената ни свобода от закона, морала и обществото, но сме отговорни за своите постъпки не само пред себе си. Става дума за всички нас, а не само тези, които вършат неразумно и необмислено авантюристични постъпки. Не трябват сладникави писания, а търсене на отговорност, нужно е да се дава гласност от морална гледна точка и в изпълнение на гражданския дълг. И най-вече медиите, защото според мен те са онази сила, която въздейства пряко и непосредствено, събужда чувството за отговорност, за да не се допълва печалната морска и пътна галерия с нови трагични образи.
Вярно е, че всеки начин на живот и огледалното му отражение в средствата за масова информация е достояние на съответния народ, а всяка промяна в условията на живот поражда и промяна в поведението, но в случаите, които споменах, и други подобни има нещо много гнило. Мисля, че ние, гражданите на тази страна, сме длъжни да правим така, че все по-малко „Хомо серсеминс” да смущават духовния мир на обществото ни, което и без друго е болно. Мисля, че всичко опира до манталитет и култура за транспортна безопасност.
Архив Варна | 09-09-2010, 08:22 | К.Д.П. НИКИФОР ГЕРЧЕВ, MNI, специалист по морско спасяване
Само преди няколко дни морските спасители проведоха недалеч от Варна поредната крайбрежна спасителна операция за намирането и спасяването на 4-ма младежи в малка надуваема лодка.
Не знам кодовото име на операцията, но седмица преди това друга подобна беше наречена „Операция Дюшек”. И двете, както и други подобни, не се различаваха по баналния сценарий, а именно – навлизане в морето с „подръчни” плавателни средства. В подобни случаи органите, ангажирани с планирането на действията за откриване и спасяване на бедстващите, нямат своевременна, сериозна и достоверна информация за характера на инцидента и обикновено получават със закъснение оскъдни сведения от типа „Една жена каза, че й били казали...”.
След операция „Дюшек” по предложение на кап.Църнаклийски – шефа на морската ни администрация, представители на различните структури, вземащи участие при подобни събития, се събраха, за да направят анализ на действията си по време на операцията. Няма да се спирам на направените материални и неимуществени разходи, защото човешкият живот е много по-важен от разходите, понасяни от българския данъкоплатец, а освен това по Конституция държавата е длъжна да се грижи за живота и здравето на населението си.
За последната операция прочетох в местната варненска преса, а и по разни сайтове, горе-долу едно и също. Най-общо „черешката” на новината бе описана така: „След слизането на брега в района на рейдовата кула спасителите получиха благодарности от момчетата и целувки от момичетата”. Край на цитата. Сладникав сценарий с хепи енд и нищо повече. Не занимавам читателя с придружаващата писанията банално поднесена хронология на събитието.
Каква е поуката?
Всъщност каква поука получи обществото? Питам се, дали изнесеното е важно за хората? Нали медиите са призвани да поднасят ясна и точна информация за трагични или екстремни събития не само като новина, а и като познание, поука, обществен контрол, за да може да бъдат избегнати бъдещи подобни явления и случки. Това, че спасените целунали спасителите си ли бе най-важното, и то написано в медии, които претендират да са специализирани в морското дело?
Хвалебствия, нежни послания и липса на какъвто и да е укор, но това е пагубно за обществото, особено за младите, за които морето е „до колене”, и го считат само за място за развлечения и емоции! Не се спирам на щастливата случайност, че събитието е било наблизо до Варна, т.е. „под носа” на спасителните средства. Ами ако това се бе случило доста по-далече, катерите щяха да пристигнат твърде късно, а реално и времето се бе влошило, задуха силен вятър... Преди много години от същия район с малка лодка морето отнесе две деца и те останаха завинаги в покоите на Нептун, а преди няколко години един мъж прекара повече от три денонощия на водно колело, отнесено от Бяла навътре в морето. В сегашния случай твърде вероятно би могло няколко майки да вържат черни забрадки. Заради едната младежка глупост.
Да хвърлим поглед под водата.
Пак по същото време край Китен водолаз проведе опит за „поставяне на нов световен рекорд по продължителен престой под вода на 7 - 8 метра дълбочина”. По-лесно би било да го проведе в басейн, но вероятно атракцията би изглеждала твърде „гьолска”. Новинарските емисии поднесоха с подобаващ патос тази изява. Никой не ни обясни къде се отразява този световен рекорд, защото се знае, че „Гинес” не класира подобни опасни експерименти за рекорди. Те наистина са особено опасни за здравето и живота на изпълнителя, дори само заради факта, че продължително време той диша компресиран в бутилка, съвършено сух въздух.
Подводната дейност не е шега работа. Доколкото имам информация, май не са били спазени предписанията, записани в съответните наредби за условия за безопасност при водолазни спускания, изискващи обявяване от морската администрация на района за „забранен за плаващи средства”, да се получи разрешение от ВМС, за да се избегне съвпадение с извършване на подводни взривни или други действия в района. Има и една подробност - на мястото, където е бил осъществен „рекордът”, няма дълбочина 7 - 8 метра, а доста по-малко, което поражда съмнения за обявените предварителни условия на спуска за рекорд. Той вече бе отчетен за осъществен, а доколко това е вярно, не е наша работа.
Безотговорността властва и на пътя
Именно безотговорността властва в обществото ни и тя не е само в морето, но и на пътя. Преди два дни съобщението от пресцентъра на МВР гласеше: „Четирима души са загинали в 22 тежки катастрофи в страната през изминалото денонощие, 32-ма души са ранени, а двама с опасност за живота.”
Къде сме ние
Ние, хората, като разумни същества „Хомо сапиенс” имаме възможност да избираме характера на своите деяния, разбира се, съобразявайки се в границите на дадената ни свобода от закона, морала и обществото, но сме отговорни за своите постъпки не само пред себе си. Става дума за всички нас, а не само тези, които вършат неразумно и необмислено авантюристични постъпки. Не трябват сладникави писания, а търсене на отговорност, нужно е да се дава гласност от морална гледна точка и в изпълнение на гражданския дълг. И най-вече медиите, защото според мен те са онази сила, която въздейства пряко и непосредствено, събужда чувството за отговорност, за да не се допълва печалната морска и пътна галерия с нови трагични образи.
Вярно е, че всеки начин на живот и огледалното му отражение в средствата за масова информация е достояние на съответния народ, а всяка промяна в условията на живот поражда и промяна в поведението, но в случаите, които споменах, и други подобни има нещо много гнило. Мисля, че ние, гражданите на тази страна, сме длъжни да правим така, че все по-малко „Хомо серсеминс” да смущават духовния мир на обществото ни, което и без друго е болно. Мисля, че всичко опира до манталитет и култура за транспортна безопасност.
Без цензура | 03-09-2010, 05:23 | К.Д.П. НИКИФОР ГЕРЧЕВ, MNI, специалист по морско спасяване
