Скъпа моя Таня...,

Не знам защо правя това, не знам защо пиша това писмо.. подвластен на чувствата, на сърцето си... Нищо няма да се случи с мен... нищо по-лошо от това, което вече се случи. Не съм на война, не съм на смъртно легло. Това не е поредната трагична тирада, която да изразява последните ми мигове близо до теб... Това е писмото, в което искам просто да опиша трепетите на душата си, да те накарам да се докоснеш до силата на желанията ми. Ти си най-красивото, най-нежното и невинно природно бедствие. Ти си... Ти си ураганът, който ме оставя без дъх, който раздухва всичко в мен. Който ме кара да мисля, че дори и това да е последният миг, в който дишам - заради прекрасните ти кафяви очи, заради къдравите ти коси - ще умра повален от красотата ти... Ти си земетресение, което ме разтърсва, което преобръща всичко в мен... Ти си вулкан -  нежните ти докосвания, плахите ти ласки, страстните целувки - прогарят ме. Изпепеляват ме! Оставят горещите си отпечатъци в съзнанието ми за дълго време. Оставят спомените по кожата ми. Ти си моят извор на живот, моята последна капка вода, моят последен залък. Без теб душата ми ще е пепел, без теб сърцето ми ще е просто орган, без теб животът ми ще е просто поредният. А с теб е незабравим. Без теб въздуха няма стойност, без теб сънищата са кошмари, без теб няма да съм жив, без теб няма да живея. Но само още веднъж да докосна устните ти, само още веднъж да сложа ръка на лицето ти. Нежна, като крилете на пеперуда – дори толкова плаха да е целувката ни, сърцето ми няма да спре да препуска в гърдите. Бих дал всичко за теб, бих ти дал и последната си глътка въздух. Само да знам че си до мен... само да знам, че ще го почувстваш..  Да те зърна, да те прегърна. Ние ще бъдем стрелките на часовника, ние ще казваме кога, къде. Само имайки твоята любов, вече нищо друго няма да е от значение... не ми трябва храна, вода... лъчът светлина, който блика от нежната ти красота.. от прекрасната ти душа, той ще ме храни, той ще ми дава надежда, ще ме крепи, ще ме накара да живея истински... да живея щастливо. Очите ти, този топъл шоколад който ще ме гали... косите ти.. тези прекрасни къдрици, тези буйни топове коприна, които ще ме обгръщат при нежното ти докосване. Устните ти ... малки, червени... те ще бъдат най-сладкото ястие. Ръцете ти, сърцето ти... възможна ли е тази красота? Възможно ли е това опиянение... не бих повярвал, любима, докато не ме връхлетя. Хиляди фрази, хиляди думи, сравнения... мога да описвам без дъх и без страх по много начини силата на любовта ни. Тя е птица, орел, сокол... силна и здрава.. поема ни под крилата си и само на нас показва своята добрина. Любовта ни е дърво - дъб, голямо и вечно... целувките ни са нежните цветове, милувките- зелените листа, които никога не свършват, а окапят ли през зимата, снегът ще ни топли под нежната си завивка и ние отново ще бъдем заедно. Любовта ни е морето... синьото, вечното, безкрайното.. вълните ще се блъскат в нас, но ние ще се веем толкова далеч от смелия бриз, че няма да усетим тези пориви...

Мила моя Таня – любов вечна ненаситна... ако бъдеш с мен, думите няма да имат значение... не мога да те накарам да ме обичаш... не мога да те накарам да ме желаеш, но моята любов никога няма да спре. Искам да го знаеш. Обичам те, цвете прекрасно, обичам те малка моя искрица светлина, обичам те от дъното на душата си със силата на сърцето си и вечно ще живея с този копнеж...

Надявам се да получиш това писмо, надявам се да почувстваш думите ми и ако това успее поне малко да разбуди и твоето сърце... аз ще те чакам винаги, ще те чакам...

С много любов ... твой копнеещ