Всичко от СЕВДАНА ЙОРДАНОВА, наш човек в Тирана:
Натрупаното от десетилетия на изолация любопитство към Албания днес привлича все повече посетители в страната.
Албания е планинска страна с население от 3,5 млн. души, 400 км живописно адриатическо крайбрежие и мек средиземноморски климат. Най-ранните заселници на територията са илирите (VI в. пр. Хр.), но албанска държава се основава за първи път едва през XIII в. Подобно на повечето балкански територии, и тук се изреждат периоди на различно владичество, най-значимо под Рим и Византия, измежду други племенни нашествия, до окончателното й завладяване от османските турци през 1478 г. Тя пада последна сред балканските страни, благодарение на мъдрото управление и умелата военна защита на тогавашния владетел, националният герой Георги Кастриоти, известен като Скендербег. В този период голяма част от местното население се преселва в днешна Южна Италия и Сицилия.
След Втората световна война в Албания се установява комунистически режим под диктатурата на Енвер Ходжа, оставил мрачно наследство на пълна изолация и крайна бедност. За параноята му от чужди нашествия днес свидетелстват изградените за защита, близо 700 000 бункера, осеяли цялата територия на страната като малки и големи бетонни гъби. Трудно „изкореними”, те са особено многобройни по границите и за съжаление по плажовете край морето. Човек трябва да си даде сметка колко примитивно е било всичко тук в началото на 90-те години на миналия век, за да оцени развитието на Албания от тогава досега. По тази причина и очакванията не трябва да са много големи.
Подобно на други комунистически страни в преход, Албания търпи постоянен отлив на хора към по-развитите икономики на света. Албанската диаспора е най-многобройна в Италия, Гърция, Великобритания и САЩ. Трябва да се отбележи, че преводите на средства от емигранти допринасят за около 25% от БВП на Албания. Това е видно от големия брой пунктове на Western Union във всеки град и село, където роднините на работещите в чужбина албанци получават редовен и приличен паричен доход. Благодарение на този „износ” на албански труд, който впрочем се приема благосклонно от политическото управление на страната, се е оформила и своеобразна средна класа, а голяма част от получените средства се влагат в нови сгради, което на свой ред осигурява резервни имоти за отдаване под наем или евентуално за жилища на членовете на семейството, решили да се завърнат. Обичайна гледка са незавършените сгради, очакващи следващата парична инжекция.
Албанците са горд народ, а семейството и родът са определящи в социалните взаимоотношения. Албанските семейства са големи – 4-6 деца са нормално явление. Те са дейни и енергични и не обичат да губят време за нищо. Научени са да говорят за древния си илирийски произход – нещо, което според тях ги определя като чиста етническа раса и висококултурна нация – както и за независимия си дух, кален в отпора на многобройните нашествия през вековете. Едно изражение на гордия и независим дух е дълбокото недоверие към чуждите и непознати хора. Албанецът не би приел услуга или пари от непознат. Затова и бизнесът се развива най-вече на семейни начала. В контраст с това, гостът - дори и странник - е поставен на пиедестал. Ако замръкнете в някое село, по-скоро ще ви приютят, отколкото да ви ограбят и изоставят. Ако бъдете посрещнат като гост в албански дом, вашите желания стоят на първо място. „Моят дом принадлежи на Бог и на Госта”, казва албанецът. Интересно е продължаващото неофициално и до днес практикуване на закона „Канун”, правен кодекс създаден през XV в., развиван и допълван през вековете и записан в книга от началото на XX в.
Мюсюлмани, католици и православни християни съжителстват в мир от векове насам. Албания няма официална държавна религия. Най-стари корени има католическата вяра, а ислямизацията протича най-масово през XVIII в.
Една бариера за чуждестранния посетител е езикът. Ако оставим настрана пребиваващите временно в страната емигранти, не много албанци говорят английски език. Все пак, ако влезете в магазин и заговорите на английски, собственикът ще привика някое дете или младеж да превежда. Италианският е сравнително по-популярен, а някои по-възрастни жители говорят руски. Тук трябва да отбележим, че много от думите използвани в бита имат турски корен, поради което не е трудно да бъдат разбрани – напр. зарзават, креват, перде, пешкир, чанта, шечер (шекер), чибрит (кибрит), чофте (кюфте), арпаджик, люле (цветя) и др.
На място икономическата изолация на страната продължава да е съществена. Ако някои международни търговски вериги оперират в Албания , то това обикновено се дължи на връзки с албанци, живеещи в чужбина, а не на реални чуждестранни инвестиции. Известно изключение правят турските инвестиции в банки, телефонни компании, болници и др. Франчайз-вериги като „Макдоналдс”, „Кей Еф Си”, „Пица Хът” и др. – които обикновено се пръкват първи в развиващите се страни, още не са стигнали до тук. На тяхно място се появяват близки имитации като напр. „Колонат” – подобен на Макдоналдс, в Тирана. Ресторантьорството е вероятно най-широко разпространеният частен бизнес. За да отдадем дължимото, трябва да кажем, че храната в ресторантите е доста добра, основно италианска кухня, но традиционните местни вкусове и аромати с изразено турско-ориенталско влияние. Рибата и рибните ястия също са плюс.
{vsig}TOURISM/2010-04-ALBAN{/vsig}Добрият
Пътуващият из Албания ще оцени нейната природна красота, очертана от суров планински релеф, езера, китни хълмисти местности с маслинови горички, кипариси и цитрусови дървета и разбира се, адриатическото крайбрежие. Това е страна с неограничен туристически потенциал, подобно на съседките си Гърция, Черна гора и Италия. Многобройни са възможностите пред нея в този аспект и тя разполага с нужните съставки, за да предложи едно незабравимо преживяване на посетителя – древна история, природно разнообразие, средиземноморски климат, хубава храна, трудолюбив и гостоприемен народ.Лошият
Движението по пътищата може да ви остави с чувство на дезориентация, особено в по-оживените градски райони. То напомня повече на каубойска кушия, отколкото на стройна система от правила. Ще ви е необходима цялата концентрация, на която сте способни, докато местните шофьори, разположили се най-често в стари Мерцедеси (марката на 95% от управляваните в Албания автомобили) с мобилен телефон в едната ръка и държейки цигара (или жестикулирайки) с другата, си проправят път през безумни кръгови движения (никога не приемайте че имате предимство!) и заплетени кръстовища. Няма ясно изразени правила и човек трябва да очаква неочакваното по всяко време, като същевременно запазва самообладание. Пешеходците не са по-предвидими от шофьорите, често пресичат на червено или където им попадне, очаквайки да набиете спирачки. Като се има предвид, че Тирана е град от калибъра на Троян (примерно), макар и по-гъсто населен и, че разстоянията от центъра до околностите са максимум 4-5 км, емоцията от движението може да се сравни с буря в чаша вода (или може би боза). За сметка на това, като се върнете в България, всичко ще ви се види крайно уредено и цивилизовано!!! Също така, макар, че се строят нови пътища и сгради, инфраструктурата ще извърви дълъг път преди да може да осигури удобство и условия за нормален поток от посетители, особено към по-отдалечените части на страната, като историческия Бутринт и Саранда на юг или живописния езерен район Валбона на север. За да посетите тези места трябва да се въоръжите с търпение за дълги и евентуално опасни часове на пътуване, дори и ако разстоянията не са големи в километрично изражение. Злият
За съжаление, отношението на местното население към околната среда е разрушително или в най-добрия случай, немарливо. Все пак на места из центъра на града може да се видят някои показно поддържани зелени площи и градинки с цветя, а с времето се увеличават козметичните промени в градовете. Градският парк в Тирана около малко изкуствено езеро е приятно място за разходка през слънчевите дни. Като цяло обаче замърсяването е сериозен проблем и то не само в урбанистичния хаос на Тирана, а във всяко населено място. От една страна албанците влагат голямо старание да поддържат колите и обувките си чисти, да перат килими и да се обличат спретнато, да държат домовете си чисти и подредени, но от друга страна не обръщат никакво внимание на камарите отпадъци на обществените места, по бреговете на рекички и канали, по пътищата, улиците и паркингите. Зловонни боклуци на фона на провесени и оплетени кабели между полузавършени нови сгради и открито нахвърляни гумени водопроводи оставят у външния посетител впечатление за хаос и безредие.
Очевидно, докато не бъде решен екологичният проблем или поне не се направи опит за решаването му, страната трудно ще се превърне в приятна за туриста дестинация, въпреки богатото си историческо наследство и екзотично географско разположение. Някои по-лесно достъпни места са:
Аполония – илирийско селище и по-късно византийска крепост, близо до гр. Фиер (10 км) – невероятни гледки.
Берат – град с добре запазена стара част с калдъръмени улици и високи довари.
Тирана – основните забележителности се намират между площад „Скедербег” и площад „Майка Тереза”. Това е широкият „параден” булевард, от който в ляво и дясно движението се свива в тесни улички. Тук могат да се видят статуята на Скедербег, джамията „Етем Бей”, Националната галерия, Пирамидата (културен център), Археологическия музей, център „Тайван” и др. Повечето кафенета, ресторанти и скъпи магазини се намират в т. нар. квартал „Бллок” – идеалният център на столицата.
Круя – старият град с крепостта на Скендербег, на около 30 км от Тирана, много добре уреден музей и уличка със занаятчийски стоки и ръчно изработени сувенири, откъдето можете да си купите ръчно тъкани покривки, килими, филигранна бижутерия и др.Транспорт:
Най-лесно - с автомобил. Директни полети от България вече няма, но можете да летите с „Ал Италия” през Рим или Милано. Автобусният и железопътният публичен транспорт в Албания са доста примитивни и следователно не особено надеждни. Между Тирана и Елбасан/Корча сноват маршрутки, но големите модерни автобуси обикновено са към туристически компании и обслужват екскурзионни пътувания. С редовен автобус от България можете да стигнете до Охрид или Струга. С кола от България (София) най-бързо се стига през Кюстедил, ГКПП Гюешево, Крива паланка, Куманово, Скопие, Охрид, Струга, ГПКК Кафасан (Чафасан), Елбасан, Тирана. Отсечката през прохода Елбасан до Тирана е дълга 50 км, но средната скорост е 20-30 км/ч тъй като пътят е тесен с много остри завои. Някои предпочитат да се спуснат от Елбасан към Дуръс и да подходят към Тирана от Дуръс. Разликата е около 60 км, но и движението е много по-натоварено. Ограниченията на скоростта са ниски, а освен бдящите полицаи, фактор са и многото излезли „на разходка” шофьори, които карат прекалено бавно, зяпат встрани, спират ненадейно да поприказват с някой познат и тръгват когато им скимне. Така че, разстоянието от 115 км от границата с Македония до Тирана през прохода Елбасан, може да отнеме 2.5-3 часа и повече.
Архив Варна | 29-04-2010, 05:24 | СЕВДАНА ЙОРДАНОВА, наш човек в Тирана
