Плажовете в България са държавна собственост и приходите от тях идват единствено, ако са отдадени под наем на частни фирми.

Концесионерите от своя страна са задължени да поддържат плажа и да осигуряват охрана. 8 милиона лева влизат в държавния бюджет от концесиионните такси на крабрейжната ивица, каза във Варна председателят на Националния съвет на БЧК Христо Григоров. По силата на закона за Черноморското крайбрежие 50% от тези пари се връщат обратно в общините. Тези средства да се реинвестират целево за възстановяване на плажната ивица, настояват от Българския червен кръст. Според Григоров Законът за концесиите на крайбрежните ивици вече не изпълнява своята роля след влизането ни в Европейския съюз и трябва да бъде прекроен.

Оказва се, че

плажовете около Варна са като цяло в лошо състояние

При проверки на общината през 2009 г. Златни пясъци са били най-зле поддържани и без спасители. От юни обаче имат нов концесионер и надеждата е тази година плажът да е по-безопасен. 2 километра от плажа на Шкорпиловци, както и ивицата между Журналист и Трифон Зарезан, са били без нито един охранителен пост. Подобна се оказва ситуацията на Паша дере, Черноморец и Камчия. Най-отговорни се оказват стопаните на плажовете Ривиера, Слънчев ден, Кабакум, Аспарухово и Св. Константин и Елена. Повече от половината басейни - над 220 на територията на община Варна, не са получили разрешително за отваряне през 2009 г., защото не са изпълнили изискванията за безопасност, хигиена, или са имали неуредици с документите.

Ежегодно в България има между 140 и 160 водни инцидента с фатален край, като 15% от тях са с деца. За сравнение - Турция няма нито един смъртен случай на деца. Изводът, че българинът не може да плува, се потвърждава и от броя на кандидат-спасителите всяка година, които нямат никакви данни за плувци. Оказва се, че не повече от 20-25 % от населението на България биха оцелели при инцидент във водата. Представителите на БЧК споделиха още, че

около 24 май в морето губят живота си огромен брой деца

От БЧК настояват да се възстановят задължителните часове по плуване в училище. Инвестицията не е голяма, а спасява стотици животи. Тази мярка е от особена важност за България, където почивката на море е традиционна.

БЧК прави всичко по силите си, за да обучава кадри за спасители. Всяка година 1100 души получават диплома за плажен охранител. Подготовката на нашите спасители е много сериозна и те лесно си намират работа навън. Тук нито възнаграждението, нито екипировката, нито отношението към тях са достойни. Бъгарският червен кръст обучава ежегодно и 550 хиляди ученици за водноспасителния минимум. Тази година правителството е отпуснало около 3 милиона лева за БЧК, което не е много, защото организацията "се бори на много фронтове". Има екипи в 7 областни центрове за спешно реагиране при природни бедствия, Варна е един от тях. Спасителите по българското Черноморие оказват помощ на 2500 души ежегодно, но проблемът с големия брой неохраняеми плажове си остава.

Освен изброените проблеми, се оказва, че

единствената барокамера, необходима за декомпресия на водолазите, е във Варна

В петък д-р Илия Кръстев от Океанографския институт във Варна предложи да се кандидатства по Европейската програма за финансиране на общините за така необходимата, но скъпа техника. Това би спасило десетки животи на водолази и гмуркачи.

Специалисти, сред които бе и председателят на Националната комисия по водно спасяване към БЧК Стоян Андонов и председателят на варненския БЧК Илко Раев, се обединиха около идеята да се създаде Морска спасителна служба. Организацията на Червения кръст във Варна има подходящ терен за изграждане на база за Националния център по морско спасяване на Траката. Целта на този център ще бъде да обединява усилията на всички организации, които имат отношение към водното спасяване, но той трябва да се изгради с държавни средства и да бъде независима организация, смята председателят на БЧК.

Представители на НПО Булсар (Български черноморски добровоци) посочиха грешките в работата на единния спешен номер 112 - той е неефективен, без координация, а кадрите нямат необходимата подготовка.  Булсар работи от 1994 г., а спасителите в нея се гордеят с отличната си координация в проблемни ситуации и познания за спешните мерки при спасителни операции. Това е достойно за похвала, защото хората, работещи за организацията, го правят абсолютно безвъзмездно и все повече срещат подкрепа от бизнеса - включително от мобилните оператори, които покриват част разходите за мобилни услуги и бензиностанции "Лукойл", които възстановяват горивото, необходимо за плавателните съдове на спасителите.

Булсар имат и трицифрен спешен номер - 161

Друг лъч надежда даде заместник-председателят на Варненската спасителна служба - Юлиян Страшимиров. От 2008 г. насам е възродена идеята за обучение на деца между 11 и 16-годишна възраст за млади спасители. През 2009 г. 46 деца са получили подготовка.

Новините | 06-03-2010, 06:23 | ХРИСТИНА МАРИНОВА, ТЕОДОРА ПЕТРОВА