Народният фолклор в мрежата.

Балада за пумата /пантерата

Ясно е на цялата публика,

че сме бананова република,

но май метафората е буквална,

щом го докарваме и на фауна,

или казано с една дума...

Те ти, булка, пума!

Слънцето пече, чак пари,

точно време за сафари,

и стана африканско нашето лято,

особено в Шуменското плато,

излизаш на разходка с дружка,

но си носиш ловна пушка,

че от оградата на съседа

черна котка тебе гледа,

котка е, не е котка? - дилема,

но видимо е много голЕма,

светиш в тъмното с фенера,

и ти да видиш - пантера!

Седи и срещу теб се зъби,

едва ли яде за вечеря гъби...

Но народът що ли не е преживял,

кой ли кожата не му е драл,

тук има къде по - страшни апаши,

та една пантера ще го уплаши,

даже - тя от нас трябва да се пази,

ако знае тук как силно се мрази,

ако знае, че мяра според мяра

човек за човека е по - хищен от звяра,

ако знае, че  всеки гледа да се облажи,

че тук законът на джунглата важи,

че тук на пътя една  "Панамера"

е много по - опасна от пантера,

че девойките изглеждат пищни,

но в действителност са хищни,

че тук срещу съответната сума

всеки става от човек - пума,

че депутатите така са се уяли...

Кой е хищникът - разбра ли!?

Автор: Петър Донкин