Докато Пловдив извършва дръзкия преврат, съдбата на българското Съединение се решава на брега на Черно море, превръщайки Варна в негова неочаквана дипломатическа и историческа столица. На 6 септември 1885 година Княз Александър I Батенберг се намира в манастира „Свети Димитър“ в лятната си резиденция „Сандрово“ (днешния дворец „Евксиноград“), след като току-що се е завърнал от военни учения в Шумен. Именно там сутринта той получава историческата телеграма от Пловдив, която го изправя пред съдбоносен геополитически избор с огромен риск от международен конфликт.

 

Монархът не се поколебава и незабавно заминава за градското ядро на Варна заедно със свитата си, пристигайки около 10:00 часа сутринта. Пред някогашната Телеграфо-пощенска станция, която тогава се е издигала между днешния Държавен архив и Съдебната палата, вече се е събрало екзалтирано и радостно множество от близо 3000 варненци. От балкона на тази сграда князът произнася своето историческо слово, с което официално одобрява сливането на Княжество България и Източна Румелия. Точно от Варна той изпраща съдбоносния отговор и подготвя своя Манифест към българския народ.

 

Днес, точно 141 години по-късно, Варна възроди този паметен момент с мащабни общоградски чествания. Програмата започна с тържествени военни ритуали и полагане на венци пред паметната плоча на Княз Батенберг на площад „Независимост“, премина през шествие по булевард „Мария Луиза“ и заупокойна молитва за загиналите герои. Голямата кулминация на празника е зрелищната историческа възстановка на площад „Независимост“. Актьори пресъздават емблематичния момент от 1885 година, в който морето стана свидетел на дръзкия акт, родил съвременна България, доказвайки, че варненската следа в историята на Съединението остава вечна.