Избрани Новини
Игра на кворуми
21-05-2014, 11:01
Снимка:БГНЕС, архив
Автор:Швейк
Още по Темата:В същото време и за децата е ясно, че НЕК е до гуша и че цялата ни енергетика затъва
С номера си за проваляне на кворума на парламента в петък, за да не се проведат дебати по искания от ГЕРБ вот на недоверие, БСП вече окончателно заплю дълго лелеяния образ на „модерна европейска левица“ и се сурна там, където са почти всички останали – в казана на дребните бай-ганьовски балкански хитринки. Защо не искате дебат по вота? Еми искаме, защото сме много прави, бели и добри, ама не сега, защото не му е сега времето. А вие от ГЕРБ, защо баш сега се сетихте и не поискахте вота по-рано? Еми защото сега му е дошло времето. Ей с такива шегички се забавляват двете най-големи партии, и то къде два дни след като ББ заяви, че не бил искал да се „боцка“ със Станишев.
В същото време и за децата е ясно, че НЕК е до гуша и че цялата ни енергетика затъва с всеки изминал ден и то не от вчера. И въпреки че катастрофата чука на вратата, темата изглежда не става за нищо друго в очите на нашите политици, освен за предизборна дъвка. Впрочем спомняте ли си, че една от първите работи на министър Стойнев беше да отърчи в Щатите и да изстреля оттам шеметната новина за VII блок на АЕЦ „Козлодуй“? Оттогава някой? Нещо? Сред първите действия на Орешарски пък беше да пререже лентичката на „Южен поток“. И да покани ЕС да води преговорите с Русия вместо България. След което тръбите изчезнаха яко дим, а наскоро се разкри, че Газпром диктували на Министерски съвет как да променят законодателството, че да угодят на Голямата мечка. За заметената под килима сага с „Белене“ пък вече е срамно да се припомня. Но цялата тази съвършено възмутителна безотговорност по тема, засягаща абсолютно пряко националната сигурност и изобщо бъдещето на страната, буди единствено инстинкта за дърлене на типичния нашенски политик.
Целият хоризонт на държавността се е свил до една пошла, нещастна и жалка игра на кворуми. Ще ми се да съм оптимист и да кажа: от това по-лошо няма накъде. Но песимистът в мен тихо ме поправя – има, има…