Халал да им е на комунистите, натресли ни пак БСП на власт, разцветът на икономиката. Преди година, близо милион наивници повярваха на Станишев и пуснаха червената бюлетина, подмамени от лъскавите фрази и обещания бомбардиращи ги като градушка през юли.

Кукичката която налапаха до сливиците бе поредният израз на прочутото клише за малкия, но много прост народ. Народ, оскотял и готов да жертва правото си на свободен избор, извоювано с кръв и бой в началото на 90-те. Всичко това в името на някакви хипотетични работни места, ядрени централи и рязко вдигнали се, незнайно по каква причина доходи.

Принуден съм да се съглася с крайните мнения на някои анализатори след изборите миналата година. Тогава се заговори за „белите цигани“ дали своя вот на комунистите, примамени от мечтите за утопичния социализъм, в който без да си мръднем пръста ще ядем и спим по цял ден. Ние ще ги лъжем, че бачкаме, те че ни плащат и кучетата лаят, керванът си върви. Илюзия, в която се намирахме преди 89-та изключително благодарение на подаянията от големия съветски брат.

После балонът се пукна и народът се върна във времената на свободната  икономика и капитализма, макар и в малко по-различна форма. Често забравяме, че Царство България си бе отлично функциониращо пазарно стопанство, с показатели около и над средноевропейските. После дойде комунизмът, който разказа играта на прословутото българско трудолюбие.

Защо се връщам толкова назад ли? Защото щетите и пораженията от комунистическото наследство пряко нанасят вреди десетилетия след отишлия в политическото небитие тоталитарен строй. От време на време се завихря бурята на носталгията, изразител на която е силният вот за БСП веднъж на 10 години.

Силно се надявам народът да си изживее достойно и по мъжки болката от махмурлука след пиянството на един избирател. Избирател превърнал се в роб на Станишев, превърнал се в политическа проститутка. Деяние далеч по-недостойно от действията на жриците от Околовръстното в София. Ако те се продават за половин час, то излъганият от социалистите става роб на червените за следващите четири години.

Достатъчно обсъдихме политиката и цирковете в Народното събрание след евроизборите до дългоочакваната оставка. Само че сега ще трябва да поговорим за икономиката. На нея ще са посветени следващите ни анализи.

В края на този коментар ще посоча три числа, които са толкова стряскащи, че драмите в КТБ и сълзливите обяснения на Иван Искров изглеждат като невинна закачка. На годишна база през първото тримесечие на тази година осигурените лица намаляват със 105 хиляди, ръстът на туризма ще е отрицателен – поне с 10 процента, а държавата бави плащания към бизнеса за близо 2 милиарда лева.

Апокалипсисът идва и вероятно актуализацията на бюджета е начална, макар и плаха стъпка към спасението на публичните финанси. Икономиката на държавата е в нокдаун, ако не вземем бързи мерки ще посрещнем новата година в тежък нокаут след който пак ще идва МВФ. И няма да ни е хич приятно.