Украинският общественик е учуден от радиационната паника у нас

Пожарите в Чернобилската зона на отчуждение (ЧЗО) са ежегодни и най-вероятно целят да прикрият незаконна горска сеч, както и да отвлекат вниманието от сериозните проблеми в Украйна. Това заяви в интервю за Topnovini.bg президентът на Международната обществена организация Центр Припять.ком и главен редактор на сайта pripyat.com, Александър Сирота, по повод създалата се радиационна паника във Варна заради тлеещия все още пожар в ЧЗО:

- Господин Сирота, Вие много често обикаляте Чернобилската зона на отчуждение, какво показват вашите дозиметрични замервания, има ли повишени нива на радиация при последния горски пожар?

- Лично аз не съм регистрирал никакви промени в радиационния фон. Моят приятел и колега Юрий Илин, който разработи и разположи вече няколко десетки стационарни онлайн дозиметъра по целия свят, също не вижда повод за паника. Дозиметрите денонощно следят гама-фона, в това число и около Зоната на отчуждение, и той си остава на това ниво, на което беше и преди пожара. Изобщо тази истерия е странна, защото Чернобилската зона гори всяка година. Всяка година там възникват пожари, големи и малки. Но именно тази година, не знам защо, има такова голямо внимание към тях. Толкова внимателно ги следят, че без да искаш, се замисляш дали с пожарите не се опитват да отвлекат вниманието от по-сериозните проблеми в Украйна...

- В рамките на два месеца това е вторият голям горски пожар в ЧЗО. Каква според Вас е причината за това и откриха ли властите улики за умишлен палеж?

- Доколкото ми е известно, данни от разследванията още няма. Причините за пожара могат да са най-различни. За никого не е тайна, че в Зоната има определена стопанска дейност, в това число и сеч на гори. Има и такова мнение – че с пожарите се опитват да прикрият мащабите на изсичането. Но може да бъде и нещо далеч по-просто. В Украйна имаше анормална жега. Една небрежно хвърлена цигара може да подпали сухите треви и след това да предизвика мащабен горски пожар.

- Как се развива туризмът в Чернобилската зона и смятате ли, че зачестилите вандалски прояви там имат нещо общо с пожарите?

- Стихийно и неорганизирано, за съжаление. Има какво още да се желае за информационната подготовка на организаторите – често туристическите компании пренебрегват важни въпроси, свързани със сигурността, докато преследват нови посетители. А понякога и хората просто не са наясно къде отиват.

- Всъщност, колко е радиоактивна зоната в момента и може ли да се говори, че е толкова опасна, при условие, че периметърът й се свива с всяка изминала година и дори райони в Беларус вече са заселени?

- Убеден съм, че е твърде рано да се говори за пълна безопасност на Зоната. Лично аз оценявам всякакви действия в тази посока като популизъм. Извън границите на Зоната има достатъчно територия, която има нужда от възстановяване на инфраструктурата и от заселване с хора. А Зоната е просто удобна площадка за информационни удари и спекулации от най-различен характер.

- С какви чувства се завръщате всеки път в родния си град Припят, евакуиран преди 29 години, в какво намирате утеха и не ви ли плаши невидимият враг?

- Всяка година се връщам у дома. Не ми е необходимо да търся утеха там, няма и врагове. Това е просто дом. Изоставен, превзет от гората. Но все още роден и близък.

- Докъде стигна проектът за създаване на виртуален музей на Припят, който се реализира от оглавяваната от Вас Международна обществена организация "Центр Припять.ком"?

- По този проект всички полагат общественополезен доброволен труд в свободното си време, извън основната си работа. Затова и напредваме бавно, има още много работа. Трудно е да се каже колко още като процентно съотношение, тъй като още не е ясна и крайната задача. Дали това ще е просто модел, дали ще се появи някакъв сюжет, ще има ли възможност за взаимодействие с другите "посетители” и други. Това, което сме направили досега, е достъпно на сайта на проекта – pripyat3D.com.

- Как върви изграждането на новия саркофаг над взривилия се четвърти реактор и кога ще бъде завършен?

- Работи се денонощно, приключването на работата е планирано за 2017 година. Наблюдението онлайн е възможно вече няколко години на сайта на станцията.