Анализ от д-р Ивелин Кичуков – Председател на Българската Асоциация за Туризъм.

След пълноправното присъединяване на България към Шенген по въздух и вода, мнозина посрещнаха новината с еуфория и отправиха поглед към чуждестранни дестинации. За мнозина Гърция изглеждаше като първият логичен избор – лесен достъп, познати курорти и дългогодишна репутация. Но още в началото на сезона реалността охлади ентусиазма: високи цени, задължителна консумация при ползване на плажно оборудване, ограничени възможности за свободно плажуване и сериозна пренаселеност.

На този фон българското Черноморие не само запази своята конкурентоспособност, но и изненада приятно с нов облик – балансирано съотношение между цена и качество, автентична атмосфера, подобрени услуги и усещане за принадлежност и комфорт.

България официално бе призната от Европейската агенция за околна среда като държава с една от най-чистите морски води в Европа. Това признание не е просто статистика, а се усеща от всеки турист – морето е кристално чисто, с видимост и усещане, каквито рядко се срещат на Балканите.

Климатът също се оказа важен фактор за избора на туристите. Докато голяма част от Южна и Централна Европа страда от екстремни горещини и температури над 40 градуса, българското Черноморие предлага умерено и балансирано време. В районите около Свети Влас, Созопол, Приморско и Шкорпиловци лятото рядко преминава 30-градусовата граница, което превръща тези места в предпочитана дестинация за семейства с деца, възрастни хора и всички, които търсят почивка без климатичен стрес.

Приморско се утвърди като едно от най-добрите съчетания между море, планина, реки, зеленина и чист въздух. Регионът съчетава уникална екосистема и предлага възможност за алтернативен туризъм – с лодки по река Ропотамо, екопътеки и достъп до защитени територии.

Докато много държави развиват масов и комерсиален туризъм, България съзнателно се насочи към устойчиви модели, в които акцентът е върху семейството и съчетанието на преживявания. Пример за това е развитието на десетки големи аквапаркове в почти всеки по-голям черноморски курорт. България инвестира последователно в услуги, насочени към деца и семейства, като това се превърна в разпознаваема идентичност.

Наблюдаваме и устойчива тенденция към съчетаване на културния с морски туризъм – не просто почивка на плажа, а богата програма от събития, фестивали, разходки в исторически центрове и музеи. Несебър и Созопол се превръщат в отличен пример за това – древни градове, носещи духа на хилядолетия, които през летните месеци оживяват чрез културни формати, без да губят връзка с морската си същност.

От особено значение е фактът, че през тази година българските общини и частният сектор се активизираха и създадоха реална и органична реклама на България в социалните мрежи. Въпреки че държавният туристически бюджет остава скромен – около 18 милиона лева, в сравнение с над 200 милиона евро на Гърция – постигнатият ефект е впечатляващ. Местни инициативи, видеа, фотографии и истински преживявания, споделяни онлайн, успяха да покажат България такава, каквато е – красива, достъпна и гостоприемна.

Държавата ни все още не поставя туризма като национален приоритет, какъвто е случаят в Гърция, но въпреки това усилията на частния сектор, общините и самите граждани доказват, че успехите могат да бъдат постигнати дори при ограничени ресурси.

Българското Черноморие през 2025 година не е просто добра алтернатива на чуждите дестинации – то е самостоятелна, пълноценна и конкурентна туристическа реалност. Време е да го осъзнаем не само като потребители, но и като нация, която има с какво да се гордее.

Туризмът у нас не оцелява – той се развива, учи се, адаптира се и се превръща в модел за устойчиво и качествено преживяване. Това лято е само началото на нова фаза, в която България вече не се сравнява – тя се доказва.