Той извървя дълъг път от Левски, през националния отбор и четвъртото място в САЩ, та чак до президентския пост в Българския футболен съюз.

Тази сутрин българският футбол потъна в скръб след смъртта на един от героите от САЩ'94. Борислав Михайлов, който с намесите си на онова горещо американско лято завинаги остави диря в представителния тим, след като вече беше изгрял с екипа на Левски, си отиде от този свят на 63 години след прекаран инсулт в края на 2025.

Михайлов извървя дълъг път от Левски, през националния отбор и четвъртото място в САЩ, та чак до президентския пост в Българския футболен съюз. Път, който е постлан с много върхове и падения, напълно закономерни за всеки един спортист на най-високо ниво.

Върхът за бившия национален страж е лятото на 1994 година, когато той ликува с останалите си съотборници с четвъртото място. Падението - макар и силна дума, но абсолютният антипод на "връх", идва с периода му начело на Българския футболен съюз. Или поне така смята една определена част от футболната общественост в страната, достигнало кулминацията си с протестите срещу ръководството на централата в края на 2023 г. Протести, довели няколко месеца по-късно до смяна на Михайлов с Георги Иванов - Гонзо на "върха" на българския футбол.

При всички случаи, Михайлов оставя своята диря във футбола ни не само на терена, но и в офисите на БФС. За едни легенда заради изявите си под рамката в не един и два случая на клубно и национално ниво, за други - противоречива, дори скандална личност, отговорна в качеството си на президент на футболния съюз за състоянието на футбола ни сега след управление, продължило близо две десетилетия.

Председателят на Българския олимпийски комитет Весела Лечева написа по-рано днес, че "няма да сложи черна снимка, защото Боби беше цветен в живота си". Да, напълно се съгласявам с нея. В действителност животът на Борислав Михайлов беше цветен и изпълнен с много паметни мигови, някои добри, други - лоши.

Но колкото и противоречив да остана с периода си начело на БФС, Боби Михайлов ще остане завинаги в историята ни и като легенда на Левски и националния отбор заради вещите си намеси като вратар.

Автор: Стефан Игнатов/БГНЕС