В "Аспарухово" утре ще почетат паметта на загиналите преди година 13 варненци. Потопът - невиждан, неочакван и все още безпричинен (поради десетките и все така непотвърдени версии за възникването му), обърна не просто ежедневието на един цял град, но и представата ни, че онези, лошите неща, бедствията не се случват тук - в райския ни климат, на метри от идиличните ни плажове, посред лято, в 21-ви век.

Допреди 19 юни 2014-а бедствията, смъртта и разрухата, която носят, бяха само кадри от новинарските емисии. На 20 юни 2014-а животът ни се преобърна, ние вече бяхме други. По-добри или по-лоши? Едва ли случилото се може да се измери в подобни черно-бели категории. Защото имаше безрой съдби - на загиналите, на близките им, на загубилите дом и покъщнина, на тези с угризенията на съвестта, на другите - всеотдайно и безкористно помагали, на онези, от които зависеше бъдещето на всички пострадали, на отговорните да посочат виновните и да им наложат наказание.

Varnautre.bg беше в "Аспарухово" от първите часове на трагедията. Не сме си тръгнали и до днес. Десетки репортажи, галерии със снимки, видео, разследвания, актуална информация за пострадалите. Едва ли сме видели всичко. И не за всичко успяхме да напишем. Не си позволихме да излъжем. Нито да спекулираме с фактите. Нито да шикалкавим между осана и разпни го.  Написахме какво и кого видяхме - минута по минута, във фаталните първи 24 часа. През нощта и в калта, и пред камерите и микрофоните.

Днес, година по-късно, в "Аспарухово", малко неща напомнят за трагедията. Повечето от засегнатите улици и къщи са ремонтирани. Най-видими са следите от трагедията на ул. "Горна Студена". Руините на незаконните къщи покрай дерето, в които загинаха по-голямата част от жертвите, си стоят и днес. Съседните пък са необитаеми след пороя. Животът в махалата обаче продължава в неговия си неизменен ритъм. "Потопът ли? А, да, помним, ама коя година беше не знам, преди 2 ли, преди една ли. А, имаше загинали, някъде тук живееха".... Това предизвика като коментар въпросът ни за годишнината, отправен към група, насядали на самата улица жени от "Горна Студена". Толкова. Не питахме повече. Кадрите са красноречиви и съвсем достатъчни. Преди и сега. С миналото "нас" и със сегашното. Негово Величество Животът продължава!