Доц. Стойчо Стойчев: Възможният вариант е премиер експерт и кабинет с мандата на ГЕРБ

Новините

10-06-2024, 15:21

Снимка:

Varnautre.bg/Архив

Автор:

Varnautre.bg

Всичко от Автора

С доц. Стойчев разговаряме докато тече изборният ден. Връщаме се и към деня за размисъл - нужен ли е вече той? А трябва ли резултатите на социологическите агенции да се публикуват през целия ден на изборите? Какви са шансовете за съставяне на правителство? Според доц. Стойчев, когато Кирил Петков ти каже „добър ден“, трябва да погледнеш къде се намира слънцето. Нашият събеседник твърди, че колкото повече партии има в един парламент, толкова по-големи са шансовете да има мнозинство в него.

- В деня за размисъл за пореден път стигнах до извода, че всъщност няма нужда от такъв ден - билбордовете си стояха, а фейсбук бе взривен от постове и видеа в подкрепа на отделни кандидати и партии... Кому е нужен този ненужен ден, доцент Стойчев?
- Много отдавна няма смисъл от деня за размисъл, защото той е въведен в други времена, съвсем различни - и комуникационно, и като поведение в момента избирателите си формират предпочитанията устойчиво и трайно и те не разсъждават много дори по време на кампанията, камо ли в деня за размисъл. Така че този ден е абсолютно безсмислен. На всичко отгоре, той се заобикаля по всякакъв начин и с нетрадиционните медии. Така че по-добре е едно правило, което не може да се спази, а няма и смисъл да се спази, да отпадне. Обществото ни е вече демократично узряло поне на това равнище да не се извършват някакви страхотни манипулации в деня преди изборите.

- То веднъж стана това през 2013 година с Костинбродската афера...
- Там беше съвсем различен случаят, не беше агитация, то си беше активно мероприятие.

- Да продължим с деня за размисъл. На този ден, а и в деня на изборите, е забранено да се изнасят предварително резултати от гласуването. Има ли файда от тази забрана?
- Няма, тази забрана също се заобикаля. Някои казват, че ако я няма тази забрана, вотът ще се мотивира, но той така или иначе си е мотивиран. Дори ако има ефект върху избирателната активност той ще бъде положителен. Съобщаването на резултати в изборния ден мотивира хората. Винаги се оплакваме от ниска избирателна активност, а няма нищо по-хубаво от това да бъдат мотивирани с показването на междинни резултати. Но така или иначе, това предварително обявяване не оказво кой знае какво влияние върху намеренията за гласуване, тъй като хората отдавна са решили предварително за кого да гласуват, до вчера имаше социологически данни, които трудно могат да бъдат променени от екзитпола, защото различните партии имат различен електорат. Едните са активно сутрин, другите следобед и привечер, и много трудно може да се каже, че едните губят до 12 часа, пък после става нещо друго. Така че няма никакъв смисъл от тази забрана. Едно че тя се нарушава, но не това е основният аргумент. Защото много често казваме, че ако един закон не се спазва, по-добре е да го няма и да го махнем, но има и контрааргумент как ще го махнем, като е полезен, но той не е и полезен. Логиката тук е същата като с деня за размисъл. Така че е по-добре тези неща да се преосмислят и да се премахнат от Изборния кодекс, за да могат хората спокойно да се обменят данни.

- Социолозите според Вас този път добре ли се представиха или определиха предварително резултата от мача?
- Свършиха си работата. Тук трябва да отчетем няколко специфики. Първо, през последните няколко дни се видя, че електоратът на ПП се мобилизира в деня на гласуването. Ако ги питаш тези хора дали ще гласуват или да кого ще гласуват, те са по-скоро уклончиви - не знам, ще реша, и т. н. Обикновено имаше нещо, което да ги провокира като с машините на местните избори, но този път това не стана. Затова ще ми е любопитно да видя дали действително разликата между ГЕРБ и ППДБ ще бъде действително 10 процента, както беше според проучванията до последно или ще е по-малка. Аз очаквам да е малко по-малка.

- Като заговорихме за тези 10 процента, много хора забелязахме, че допреди месец разликата между ГЕРБ и ППДБ се движеше между 6 и 8 на сто. Когато Бойко Борисов каза, че ако тази разлика е по-малка от 10 процента, да не го търсят за премиер, изведнъж разликата стана 10 процента, а някои агенции скочиха и отгоре...
- Да, все едно си е поръчал. Не знам дали ще бъде толкова разликата, аз мисля, че ще бъде по-малка, защото ППДБ се мобилизират много в деня на изборите, което не излиза при проучванията. Освен това, като говорим за относителни бройки, ги приравняваме към някакъв вид гласуване. Възможно е при ниска активност едни бройки да намалеят, други да си останат същите. Примерно „Възраждане“ при ниска активност ще спечелят повече. Докато по-малките партии, които са около бариерата, печелят повече при по-голяма активност, което е парадоксално, защото при такава активност се вдига бариерата. Но и да се увеличи, и да намалее разликата между ГЕРБ и ППДП, ситуацията е ясна - имаме отново една голяма отчетливо доминираща партия и три от един порядък - хем от един порядък като електорална подкрепа, а съвсем различни като политика и като поведение - „Възраждане“, ДПС и ППДБ. Те са като орел, рак и щука. Така че ключът ще бъде отново в най-малките партии - чакам да видя с интерес дали „Синя България“ и „Солидарна България“ ще успеят да влязат в парламента. Ако това стане, участието им в следващо парламентарно мнозинство е почти сигурно. Ако не влязат, много трудно ще се намери някакво решение да има мнозинство и оттам - правителство.

- Кампанията на ГЕРБ беше анти ППДБ, на ППДБ - анти ГЕРБ, никога вече сглобки... Какво ще стане тогава, ще продължи ли Главчев да бъде служебен премиер до нови избори или ще се търси някаква нова коалиция, ново мнозинство? ГЕРБ на кого ще може да разчита?
- ГЕРБ ще се опитат да направят правителство, особено ако се запази голямата разлика с над 10 процента. Въпросът е каква ще бъде формулата? Вариантите не са много, те са два или три. Единият вариант е да се направи някаква по-широка коалиция като през 2014 година с малките партии, ако влязат - ИТН, „Синя България“, „Солидарна България“. И ДПС ще подкрепя, без да участва. Другият вариант е да се предложи правителство на малцинството с мандата на ГЕРБ и експертен министър-председател както направиха с професор Николай Габровски. Това всъщност е най-лекият вариант, защото за такъв кабинет може да гласуват много депутати, защо не и от „Демократична България“, ДПС да подкрепят, малките партии също, да има коалиционно споразумение за някаква формална коалиция. Това също е вариант за кабинет. И третият вариант е нещо, което се изключва към момента е примерно ГЕРБ с още една партия, да кажем ДПС или ППДБ, да направят правителство. Защото с 40 процента от гласовете през 2001 година царят спечели половината от мандатите. Което сега означава примерно при ГЕРБ 26 процента и още една партия с 14-15, стават 41 процента и се формира мнозинство. Въпросът е колко устойчиво ще бъде това мнозинство. Избирателите на ГЕРБ няма да са във възторг от подобна коалиция двупартийна с ППДБ, с ДПС е проблематично, така че този вариант ми се струва най-малко вероятен. Така че или ще се прави широка коалиция като през 2014 година с малки партии, или експертен кабинет на малцинството с мандат на ГЕРБ, без да има някаква формална коалиция. Това е по-възможният вариант при това преимущество на ГЕРБ пред останалите. Защото ако беше по-малка разликата, тогава много лесно може да се стигне до нова избори още през есента. Но вероятността да има избори догодина е много голяма - независимо дали ще има редовно или служебно правителство.

- Кое Ви кара да мислите така?
- Защото много неща могат да се случат през есента с войната в Украйна, с президентските избори в САЩ и те да окажат някакво влияние у нас за мотивация или демотивация. Така че това е прогнозата горе-долу за този момент.

- Направи впечатление, че Ахмед Доган и Делян Пеевски са гласували с хартиени бюлетини...
- Те си имат устойчиво послание, не вярват на машините. Съответно пък ППДБ си гласуват машинно, защото техният лозунг е, че с хартия гласува само мафията.

- На въпрос дали ще седнат на една маса с ГЕРБ, съпредседателят на ППДБ заяви, че зависи от резултатите, а Кирил Петков заяви, че сглобка няма да има и коалицията ще бъде непроменима...
- Кирил Петков като каже „добър ден“ трябва да видиш откъде грее слънцето, защото той вече до такава степен ги говори едно към гьотере, че не мога да бъда сигурен в нещата, които казва. В тяхната коалиция не ги взима той решенията. Там са много лидери - Атанасов, Христо Иванов, Асен Василев, Денков и той е лидер. Те са различни. Кирил може да не седне на една маса с Борисов, но Василев май няма проблем да сяда. Така че Кирил от свое име може да си приказва, сигурно без да е упълномощен за това. От друга страна - някой питал ли го е дали иска да сяда с него? Защото Борисов нали беше казал, че не иска да сяда с него на една маса, защото чупел стъкла и чаши. То не е въпросът дали Кирил иска, въпросът е другите дали искат. Той не е в позиция да поставя условия.

- Различните агенции дават много различни резултати за „Синя България“ и „Солидарна България“. Защо се получава такъв разнобой?
- Зависи как е направена извадката. Ако се абстрахираме от всякакви възможности за манипулации някой да ги бута, друг да ги потапя, едно представително национално проучване е с 800 респонденти, максимум хиляда. Три процента от хиляда са 30 души. На практика 10 човека прави разлика от един пункт от анкетираните. Къде си ги намерил, те как са отговорили е изключително проблематично от гледна точка на извадката. И най-напрегнато е при тези, които са около трите процента - те са буквално с единия крак вътре, с другия навън. И може да стане както при ВМРО през 2001 година, когато не им достигнаха 6 стотни. Според мен и двете партии имат шансове да влязат, те направиха супер кампании, всяка според собствените си специфики. Едната заради Ваня Григорова, която е популярно лице, а „Синя България“ с много популярни лица - по други канали могат да стигнат до доста по-широк кръг избиратели. Ако влязат е много по-вероятно да имаме мнозинство. Винаги в един парламент коалиции се правят по-лесно, ако партиите са повече, защото малките формации има интерес да няма предсрочни избори, защото след това може да не влязат вече в парламента. На големите партии им е все тая - те имат и ресурса, и твърдия си електорат.

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.

Едно интервю на Тодор Токин за „Труд news“