Блиц интервю със създателя на филма, който провокира емоции.

- Как един филм за красивата любов между младежи намира почва в един рушащ се свят?

- „Желанието винаги избухва там, където най-малко го очакваш. В един свят на разпад и несигурност любовта остава като последен подслон за човешкото. Да пожелаеш другия и да бъдеш желан - това е най-естествената форма на принадлежност, която ни свързва. Във „ЛЮБЕН“ именно тази интимна връзка между момчетата осветява тъмните кътчета на света, който обитават. Зад тази любов винаги стои въпросът „Кой съм аз?“ - въпрос, който всеки зрител носи в себе си. Филмът не предлага готов отговор, но кани към искрено търсене.“

- С какви предизвикателства се сблъскахте при реализирането на историята – творчески или социални?

- „Най-голямото предизвикателство беше показването на филма за първи път в България. След международните му премиери в Мексико, Испания и над 20 държави, у нас той беше посрещнат със скандал, провокиран от консервативни групи и партии. Реакцията беше силно поляризирана: много хора, които дори не бяха гледали филма, отговаряха с омраза и агресия.

Получавах и заплахи лично към мен. В същото време обаче много зрители ми писаха със сълзи и благодарност, защото отдавна са чакали подобна история в българското кино. Тази двойственост между насилието и благодарността беше най-голямото изпитание, но и най-голямото потвърждение, че филмът си е намерил мястото.“

- Вярвате ли, че киното може да промени нагласите на обществото към ЛГБТ хората и как вашият филм допринася за това?

- „Киното е изкуство, което съчетава текст, образ, звук, музика, проза и поезия. То влиза под кожата ти и се стреми да докосва дълбоко. Вярвам, че именно затова може да промени нагласите: когато човек се осмели да застане срещу екрана, той се изправя и срещу самия себе си. „ЛЮБЕН“ е първият български ЛГБТ пълнометражен филм и вече с това отваря нова врата. Много хора от общността могат да се разпознаят в героите, а други да се огледат в тях и да преосмислят предразсъдъците си. ЛГБТ хората имаме нужда от референти, особено когато растем в среда, пълна с омраза и мълчание. Филмът е жест към видимостта и към възможността за диалог.“

- Как реагират зрителите на историята? Какви реакции най-често провокира у тях?

- „Реакциите винаги са поляризирани - от омраза и страх до трогване и огромна благодарност. Имаше зрители, които реагираха със силно отрицание, дори без да са гледали филма. Но имаше и такива, които споделяха лични истории и казваха, че са чакали именно този филм.

„ЛЮБЕН“ получи признание и в международен план чрез награди, фестивални селекции и прожекции в различни държави. В същото време публиката в България също го подкрепи – хората идваха в кината, гледаха го онлайн и ни изпращаха съобщения с подкрепа. Това смесено приемане само доказва колко силно и актуално е посланието на филма.“

 - Какво бихте искали да остане в съзнанието на зрителите дълго след финалните надписи?

- „Вярвам, че всеки зрител вижда в един филм своята лична история, своя версия на прожекцията. Но бих искал зрителите на „ЛЮБЕН“ да запазят в съзнанието си онзи поглед към хората, които обикновено остават невидими. Там, където никой не гледа, има сънища, любов и желание. В тези сенчести пространства живеят героите ми и именно там се ражда надеждата. Ако зрителите успеят да отнесат със себе си този поглед и това усещане, филмът вече е че е постигнал смисъла си“, сподели режисьорът Венци Костов пред репортер на LifeOnline.bg.

Филмът ще бъде прожектиран на престижния фестивал "Златна роза" във ФКЦ Варна на 18.09.2025, четвъртък от 20:45ч.