Миналата есен бе време разделно за варненските забавачници. В смисъл, че една стара корупционна практика си замина и на нейно място дойде друга, доста по-рафинирана.

Тогава варненският кмет Кирил Йорданов гръмко обяви, че взема крути мерки срещу рекета в градините и яслите. И категорично забрани директорките да събират пари за моливчета, блокчета, тетрадки и т.н. Внезапният му антикорупционен порив „случайно” съвпадна с разяснителен PR по въвеждане на нови по-високи такси. „Ще има такси, но няма да има рекет”, бе тънкото послание на кмета. Никой не му повярва, но поне директорките за кратко ги хвана страх.

Година по-късно директорките не събират допълнителни пари. Събират инвентар. Не лично, а чрез доброзорната самоинициатива на родителите. Независимо от по-високите такси.

Схемата е проста. Тъй като децата са разпределени по райони, родителите се познават взаимно. Някои от градината – най-често редови възпитател, установява близки контакти с по-организирана майка и започва непринудено и обстоятелствено да разказва от какво се нуждаят децата. „То да имаше пари, че да не ги лишаваме миличките, ама няма”, завършва госпожата. Организираната майка е разчувствана. От там нататък списъкът с липсите и нужните суми се разпространява мълниеносно сред родителите.

Актуалните ремонти тази есен засилиха и едно доста по-голямо разходно перо - килими, дюшечета, балатуми. Някъде и телевизори. „Като ще е ново, ново да е”, казва възпитателката-посредник. „Ми ново ами, няма да е старо”, съгласява се организираната майка. Има ли избор? Уж всичко е ремонтирано, но за да е докрай хубаво и чисто, с пари и труд обезателно трябва да се включат родителите.

За неинформираните е редно да разясним – сегашните ремонти в забавачниците са за енергийна ефективност. Т.е. подмяна на изолация, дограми, покриви и лампи. Не включват нови килими, балатуми или мебели, но не изискват и цапането на старите. Но странно как те изведнъж се оказват негодни. Ако организираната майка се поинтересува защо са негодни, се сблъсква с мрънкането и вирнатия нос на директорката, тъй като тя, видите ли, категорично нямала общо с подобни родителски „самоинициативи”. Даже се разграничава от всички нови придобивки.

Майката няма избор. Купува например нови щори за стаите на децата. Директорката отново мрънка, този път за да разясни неволно, че слънцето пада и откъм административните кабинети...

Ясно е, че парите са кът. Общината дава, но не достатътчно. За да стигат не само за образование, но и в другите общински сфери, са нужни големи действия. Като например обществените поръчки да се предоставят срещу най-изгодните оферти. Парите тогава ще са повече, но тоя голям проблем, за съжаление, е нерешим.

Но има и по-малки стъпки, които костват далеч по-малко усилия и жертви. Първо общинарите да спрат да ползват темата за PR и да признаят, че рекетът продължава.

Трябва да се затегне контролът по харченето на текущите средства и стопанисването на имуществото в градините. Не може след един най-обикновен ремонт всичко неремонтирано да бъде унищожено. Може да бъде пазено, стига директорките и персоналът да не знаеха предварително, че родителите няма къде да отидат и ще покрият щетите.

Общината следва да контролира и колко от покупките на родителите се заприходяват като дарение и колко цъфват без документ. Като няма документ, няма и контрол. Без контрол един килим се „амортизира” само за година.  Директорките въобще не изискват килимите и щорите да се осчетоводяват като дарение, а родителите, не осъзнали интереса си, също не се хабят в подобни формалности. В резултат „забраненият рекет” се повтаря следващата година.

Общината може да търси и спонсори. Има много фирми, които продават стоки за деца и нямат нищо против да рекламират в замяна на спонсорство. Стига парите от спонсорството да не отиват в частен джоб.
Малки и прости стъпки, но нужни. Не изисват пари. Ясно е, че мястото в забавачница не е гарантирано от закона, следователно и дюшечето в креватчето не е. Но е грозно, адски грозно, да няма дюшече. Все едно за ученика да няма чин.