Всичко от КАЛОЯН ДИМИТРОВ:
Борислав Гуцанов вече е повече от политик.
Той е един мъченик. Ще се жалва в съда в Страсбург, може и да осъди България. Вече не е в ареста, а докато бе, няколко митинга се проведоха в негова подкрепа. Кой политик може да се похвали, че стотина души са драли гърла в негова защита? Той може, Галеви от Дупница, Фидел Беев и други подобни. Харесват го хората и това е.
Абсурдът има много измерения, но най-важните са тези, които са диагноза за болестите на цялото общество. Казусът е като огледало, в което се оглеждат не само днешните злополучни герои.
Най-напред отново да порицаем МВР и ГЕРБ. Не просто заради начина, по който бе осъществен арестът, а заради безумния PR, на който жертва станаха те самите.
„Медузи”-те не бе нормална полицейска акция, а
брутална медийна пропаганда
Пръчката обаче има два края, семейство Гуцанови хванаха единия и също я превърнаха в сопа. При по-малко показност и демонстрации от страна на Цветан-Цветановите хора, по главата на МВР днес щеше да има по-малко камъни. Сега Гуцанов спокойно може да осъди България, защото арестът бе извършен с автомати. А можеше и с призовка. Всичко това няма нищо общо с автобусите, но ако общинарят спечели в Страсбург, ще има коз „политическа репресия” в тестето. Иди и обяснявай, че бил направил далавера в „Градски транспорт”.
Макар да е рисковано да се правят прогнози, най-вероятно Гуцанов ще се окаже чист като планинско поточе. Не медуза от морската тиня, за какъвто си го харесаха новите управляващи, а кротушка (речна рибка от изворни води). Съдът би следвало да гледа закона и доказателствата. А отсега е видно, че обвиненията срещу общинаря ще се докажат трудно. Много. За всеки е ясно, че от поне 7-8 години нищо в „Градски транспорт” не става без неговото знание. Но формално той наистина нищо не е подписвал. На МВР ще му трябват желязо-бетонни доказателства, каквито няма навика да дава. И най-вероятно след дълги дела ще се окаже, че ВИП-арестантът е невинен. Прогнозата е рискована, тъй като ГЕРБ наистина се нуждае да тикне някой червен в затвора. Но ще стане ли?
Работата обаче не е само полицейска. А и политическа, която трябваше да бъде свършена много по-рано. Тънкият момент е, че колкото и законът да е спазен (както твърди Гуцанов), след безкрайно честната обществена поръчка, изведнъж, случайно, по странно стечение на обстоятелствата и рядко съвпадение, посредник се оказа фирма, свързана с близкия му приятел Данаил Славов. Което – според буквата на закона не е неправомерно, тъй като законът за конфликт на интереси не третира приятелството. Но сагата стартира още от 2003 г. Колко опозиции се смениха от тогава във варненския общински съвет? Колко сини, пембени, царски или генералски съветници декламираха, че милеят за града и се борят срещу БСП? Много бяха, нали? Не са знаели? Нямали са идея какво става в „Градски транспорт”?
Хайде бе, верно ли?
Между другото, някои бивши опозиционни общински съветници, които се занимаваха с транспорт, след ареста изведнъж бяха обхванати от странна амнезия. Отдавна било, не помнели, не знаели... Всъщност, може да им се вярва, тъй като и по време на многото „люти” местни избори, през които преминаха, дори и намек не дадоха за нередности с автобусите. Което за сетен път доказва, че опозицията в България не е това, което е. Ако беше, днес корупцията щеше да бъде много по-малка.
Мнозина днес прогнозират края на Гуцанов като политик. Само че не бива да се забравя, че той има много медийни приятели. А ако някой още не е разбрал, медиите решават всичко. Ако един ден ловецът на медузи – вътрешният министър Цветанов, стане президент, то отново ще е единствено и само заради медиите.
А както вече казахме, хората харесват Гуцанов. Митинги правят, вярват в независимостта на българския съд, готови са под клетва да заявят, че той е един прекрасен политик и мъдър стопански ръководител. Един вид имаме гражданско общество и то категорично е на страната на общинаря. С мощни възгласи и плакати го подкрепят будни обикновени хора, както и с мълчанието си необикновени. Интересното предстои.
Без цензура | 27-05-2010, 19:08 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Рошавите мисли на кабинета задължително се нуждаят от гребен. Не за сресване, а за разплитане, за да преброим колко са въшките в къдриците. Особено в социалната сфера са скрити много паразити.
Най-актуалната тема в момента са отпуските. Казано накратко, кабинетът смята да накара хората да ги изчисти, за да не плащат работодателите дните, през които следва да почиваме, пък сме били на работа. Спори се докога да е изчистването – вероятно до края на 2011 г., ако въобще „антикризисната мярка” се приеме.
Противно на всякаква логика, но в тон с други абсурди на правителството, се предвиждат изключения – за полицаи, военни и магистрати рестрикцията няма да важи. Симеон Дянков цепна мъглата, като разясни, че просто премиерът така му наредил.
Държавата, като най-голям работодател, смята да спести така 300 млн. лв. тази година. Всичко тръгна от намерението на Борисов да съкрати тоя-оня, но се оказа, че това ще коства луди пари на бюджета. Служителите в държавната администрация имат куп невзет отпуск, който следва да се плати при напускането. Или пък да си вземат полагаемата почивка от 100-200 дни, което ще изпразни едновременно хазната и администрациите.
За да няма и миг отпуска от култа към лидера, Борисов сведе, че той си вземал редовно почивките, но и работел през тях. Да не си помисли някой, че не работи, а играе футбол например. Дори тенис не играе, защото е самотен като куче, но това е друга тема.
Да обобщим: отпуските ще трябва да се вземат, компенсации за работни дни няма да има, естествено не само за заетите в държавните структури, но и за всички. Полицаите, военните и магистратите са по-различни. Те са добри хора, вършат си работата прекрасно и са близки на най-справедливото сърце на света – Борисовото. Всичко това се лансира като наложителна антикризисна мярка, която трябва да спести някой лев на държавата и фирмите, а от там и да стимулира икономическото развитие.
Но да видим дали всичко е толкова прекрасно, както го описва кабинета. Не е и това личи най-малко от факта, че ако „моделът” беше ефективен и справедлив, щеше да е отдавна използван. Как не се е сетил по-рано някой по-умен от Борисов?
Нека се разровим в детайлите:
- На много места работниците и служителите просто не могат да вземат отпуск, когато поискат. Т.е. сега да им се вменява вина, а и да получат нещо като "наказание", е несправедливо. Един път - "не можеш да излезеш точно сега", втори път - "излизай точно сега". Няма аршин, чрез който да се измери кой лешпери през работно време, не взема отпуск и после дните му са компенсирани, и кой по принуда не ползва ваканция. Естествено, никой, най-малко кабинетът разсъждава по скалата „справедливо-несправедливо”. Но в крайна сметка се оказва, че всички спестявания са на гърба на наемника. А на работодателя?
- Неизчистените отпуски наистина са много. Не само в държавни и общински учреждения, но и в частния сектор. Ако трябва за година всеки да си вземе заслужения отдих, то ще настане невъобразим хаос. Кой, кога и как? Фирми и администрации ще обезлюдят. А от това ще бъде намален и икономическият ефект от мярката.
- Честно казано, не виждам нищо скандално човек да може да избира – почивка или парична компенсация. Такива са правилата в по-голямата и добрата част от света. Както и у нас досега. Никой не може бъде винен, че е играл според правилата. В много европейски държави работодателят покрива изцяло болничните, защото се приема, че той следва да се грижи за работника. Т.е. ако работникът се разболее, се приема, че това е следствие от лоши условия за труд. Тези държави не са прости, просто са сложили наемника в центъра на социалната си система. Не той трябва да се лишава, а всички други се лишават вместо него.
У нас работниците и служителите са на път да останат дори и без платени болнични. Това е другата модна дискусия. Спори се колко дни да се плащат, кой да ги плаща. Не просто нехуманно, но и безумно. Не можеш да търсиш икономическа ефективност чрез съдиране на кожи.
А беше време, когато Борисов и Дянков обещаваха грандиозни постъпления от митниците. Вдигнаха акциза на цигарите, сега страната е залята от контрабанда. Пресата изчисли, че контрабандистите печелят към 700 млн. лв. Сравнете ги с 300-те милиона спестени от отпуските.
Колкото и цифрите да са условни, картинката е очевидна. Пак има прецакани и това пак са обикновените хора.
Без цензура | 26-04-2010, 11:31 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Националният статистически институт (НСИ) изнесе миналата седмица доста интересни данни.
Те говорят за населенето на Варна, кмета и още нещо.
НСИ обяви, че в десетте града от Варненска област живеят 379 844 души. Данните са за 2009 г. Това са междинни цифри, тъй като големите преброявания се извършват веднъж на 10 години, а следващото е през 2011 г.
Колко точно са жителите на Варна не се разбра, но пък в сайта на НСИ » е дадена подробна информация за 2008 г. Населението на община Варна (градът плюс петте села) е 326 528 тогава. Т.е. към момента цифрата ще е приблизително същата. В община Варна живеят някъде 327, максимум 328 хиляди души. Това са данните на националната статистика и всичко друго, което се пише, казва или потретва, е фантасмагория.
А сега да си припомним едни други данни, изнасяни периодично от кметската администрация. Като например тези »
Варна, според кмета, цитиран от Дарик радио, наброява „неофициално” 970 000 души. И то през същата 2008 г., за която, както е видно от данните по-горе, НСИ отчита три пъти по-малко население.
Преди няколко месеца Йорданов пък преброи 520 000. Отново „неофициално” »
Как ги сметна, не се разбра. Енигма остана и защо веднъж са 970 000, а само след година 520 000. Стопи ли се Варна? Ясно е, че всичко е „неофициално”, но дори и в свободните съчинения би следвало да има логика. Пък щом Варна намалява наполовина за година, значи няма.
Йорданов не е единствен във волните интерпретации. Всеки местен политик се счита длъжен да напомпа електората с градска гордост, твърдейки обезателно, че Варна е вторият по големина град в България. Което също упорито се отрича от статистиката, но кой ти гледа. Още по-интересното е, че не са малко местните политически патриотари, които като кмета директно хвърлят димката „Варна – милионен град”. Барем повишат и собствената си значимост като политици, бродиращи съдбините на този мегаполис.
Подобни „шивачи” не са интересни. Вълнуващ е Йорданов. Внушенията му са ясни. Той иска да каже, че градът е пренаселен и в него живеят много повече хора, отколкото се водят официално. „Те не са регистрирани, не плащат данъци, а използват пътища, храна, вода.., правят го за сметка на всички останали”, е казвал неведнъж кметът. И общината води трайна политика по изкарване на тези хора „на светло” – да се регистрират, за да носят приходи в хазната.
В стремежите на Йорданов няма нищо лошо. В града наистина живеят повече хора, отколкото са вписаните. Но едно е да се мъчиш да направиш тези хора варненци с цел постъпления в бюджета, а съвсем друго е да служат за универсално оправдание. Волната цифроманията – веднъж почти 1 млн., пък после наполовина (и в двата случая - измислени), говори точно за това.
В средата на миналия век, по времето на голямата индустриализация и масовото преселение от селото към града, Варна нараства повече от два пъти. През 1956 г. жителите на общината са 125 616, а през 1975 г. достигат 257 254. Това е време на ударно строителство на заводи, градски квартали, миграция и социално-битова революция по заселване из панелки. Тогава се раждат и най-много българчета – населението на България нараства от 7.6 на 8.7 милиона. Т.е. в периода на масова индустриализация, урбанизация и демографски бум Варна се увеличава двойно.
През 1992 г. преброяването сочи, че населението в община Варна е 314 178. Колко следва да е сега, след двадесетина години (същият период за сравнение), при положение, че това е време на демографски срив, емиграция, икономически и нравствени кризи? Увеличило се е три пъти, за да стане визираният от Йорданов почти 1 млн.? Два пъти, за да е близо и до споменатия от него половин милион? Нима в изключително трудното време на прехода, когато българите паднаха под 8 милиона и вероятно сега държавата се обитава от 7 милиона, Варна расте с темповете от епохата на най-големия демографски бум? Когато се лееха основите на комунизма и селяните организирано ставаха граждани? Щом сме към 1 млн., значи сме задминали най-ударното време на урбанизацията?
Естествено, че всички подобни приказки са глупости. Колкото и много да са адресно нерегистрираните, целогодишно живеещите туристи, студенти, прииждащите за работа от други населени места и т.н., градът просто няма как да е 1 млн. И половин не може да е. Би бил, ако варненци раждаха по три деца. Все пак освен кметски изявления, има и наука. Тя показва кога, как и с колко се увеличава или намалява населението. Вероятно в момента към официалните 327 000 следва да се прибавят още 30-40 000. 80 000 да са. Това е Варна. Друга, официална или не, не може да е.
Да, градът и столицата имат най-голям прираст. Да, в 2003-2008 г. се случи икономическо оживление. И все пак иде реч за големи и сложни процеси. Демографията не е улична дупка, която може да запълниш в сухо време. Минават десетилетия, докато тенденциите дадат осезаем резултат.
Тогава защо Йорданов и администрацията му приказват врели-некипели? Първо обяснение, оптимистично: Нарочно надуват балони, за да бият камбаната. Хората и държавата да се стреснат, та да има закони, които да изсветлят „сивото население”.
Второ обяснение, трагично: Йорданов и подчинените му нямат идея какво говорят. Което не е вярно. Много общински чиновници наистина нямат хабер от работата си, но кметът е интелигентен мъж.
Трето обяснение, еднакво песимистично и реалистично: Цифроманията на практика е универсално оправдание. Трафик, дупки, мръсен въздух, престъпления... – кметът се оправдава, че сме много. Вие го питате защо асфалтът е кът. Той ви отговаря, че автомобилите са непосилно много и трошат настилката. Негодувате защо местата в детските градини не стигат. Той отвръща, че родителите и децата са в повече. Вълнувате се защо се допуска презастрояване. Той парира, че интересът към града е небивал. Чудите се защо водата непрекъснато спира. Той контрира, че тръбите не могат да издържат неистовото потребление.
Което е малка част от истината. По-голямата се нарича безстопанственост, корупция, липса на стратегия и планиране... Но неглижирани, те остават скрити под всепоглъщащия проблем с „огромното население”.
Така пренаселеността, която е обективен факт и в основа на всичките градски проблеми, става резултат не от управленчески безобразия, а от „обективни и външни обстоятелства”. Дори е повод за фукливост - хората идват при нас, раждаемостта се увеличава, значи градът цъфти и се управлява добре.
Йорданов често се аргументира с броя на ражданията във Варна. Които наистина се увеличават последните години и това е прекрасно. Но в цялата област родилни домове има единствено във Варна. Тук идват всички майки от областта, че дори и от Добрич, и Бургас. Те никога не стават жители на Варна. Не го ли знае кметът? Естествено, че го знае. Това е малък пример за едричка манипулация, колкото да покаже, че имаме преднамерени лъжовни внушения.
Починът на варненския кмет съвсем не е уникален. С какво Бойко Борисов се оправдаваше, докато беше кмет на София? Оправдаваше се, че градът е 2 млн., та затова е безсилен пред задръстванията. София - 2 млн., Варна – 1 млн., Пловдив и той няма как да е по-малко... Като прибавим проспериращия Бургас и големия Русе, ще излезе, че българите не намаляваме, а растем и не стареем. И пак по социалистически гоним 9-милионния жител.
Което не е вярно. Налице са волнодумна стъкмистика, прикриване на големи проблеми, отвличане на внимание и много думи, хвърлени колкото ден да мине, друг да дойде. Наистина е интересно как с важна тема като броя на населението се жонглира толкова свободно и лаишки. Но пък резултатът е факт. Всеки втори варненец, натиснат в задръстването, наистина смята, че градът гони 1 млн. жители – обикновен пример за успешен ефект от една елементарна манипулация.
Без цензура | 29-03-2010, 15:45 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Голям екшън се вихри напоследък в „обществения живот” на България. Референдуми, изловени банди, хлевоуст финансов министър... Перли и листопади между премиера и президента, дързости от Доган, красоти от Румяна Желева.
На скептиците им се струва, че Бойко Борисов е повдигнал с две ръце света, завъртял го е тъй, че да направи цял оборот и пак да се спре там, където е бил. Не е вярно. Много неща в България наистина се променят. И то още от 1 януари.
Скачат акцизите на промишлената електроенергия (40%) и горивата. Бензините ще поскъпнат с 10-15%, токът...
Без цензура | 18-12-2009, 07:51 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Миналата есен бе време разделно за варненските забавачници. В смисъл, че една стара корупционна практика си замина и на нейно място дойде друга, доста по-рафинирана.
Тогава варненският кмет Кирил Йорданов гръмко обяви, че взема крути мерки срещу рекета в градините и...
Без цензура | 05-11-2009, 16:43 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
