Не ме разбирайте погрешно! Аз по принцип ценя демокрацията. Радвам се изключително на всички нейни попадения и възможности. Сигурна съм, че ако я нямаше, едва ли щяхме да си джиткаме свободно насам-натам по света, за да проумяваме след всяко завръщане, че при нас не е като при тях и по всяка вероятност никога няма да стане.

Също така щяхме да се лишаваме от всекидневните дози смях  и ирония, с които ни изпълват ведрите случки със способни мамини дечица, още от невръстна възраст спечелили достатъчно пари да се покатерят по луксозни джипове и  докато си лафят по мобилните телефони с вградени камъни „Сваровски”,  да пътуват към офисите на печелившия си бизнес, но същевременно да изпадат в извънредно затруднение, опитвайки се да разгадаят някое сложно съставно изречение, или да напишат правилно дума с повече от три букви.

Велико нещо е демокрацията! Дава простор, настроение и добър отскок. Аз, например, познавам хора, които в извъндемократично време се чудеха как да разпределят два буркана с туршия за цяла седмица, така че хем да не се споминат от глад, хем да си платят  тройката в дипломата. А после... благодарение на демокрацията... като запрепускаха по банки и по бизнес срещи, като заразмятаха едни отлични дипломи, като започнаха да се къпят в пари и разкош, пари и разкош, пари и разкош... Чак да ти дожалее за еднообразието  в живота им... Никакъв екшън, никакви опасности. Освен евентуална свада с бизнеспартньор, след което един от двамата задължително бива открит прострелян със собственото си оръжие, понеже не издържал на дълбоката депресия, в която го вкарало страданието по изострените отношения с близък нему човек.

Като изключим  дреболии от сорта на преразход на куршуми и излишни трупове, всъщност, демокрацията е голяма работа.  Лично  аз  я разбрах и оцених  още в момента, когато един строител дойде и безапелационно ни заяви, че ще ни прогони от къщата, в която се ширим, защото така му харесва и защото има нужда от много пари.   Естествено не му повярвах. А трябваше!

Защото се оказа, че демокрацията дава на хората изключителни свободи и възможности. Пример: Ако си решил да събориш къщата на някого, за да строиш на нейно място - първа стъпка, изкарваш го виновен, тикваш го на своите момчета - прокурорите, а те започват да го влачат и разтакават по съдилища и да му обясняват колко не е прав. После си напазаруваш много спешно при закрити врати съдебен състав да ти разреши да правиш каквото си пожелаеш.  Ако междувременно тъпият и упорит гражданин още не е светнал, че е крайно време да спре да се опъва, спретваш му психо-терор: наводнения, разбиване на покриви, събаряне на стени и всякакви други катаклизми, които да го изгонят от дома му. В края на краищата колкото и да се държи гадината, колкото и да вярва в независимата българска съдебна система, колкото и да чака справедливост, все в един момент ще баялдиса, както казват колегите и ще даде зелена улица на твоя проект, нали така?

Всичко това в извъндемократични условия беше невъзможно. А ето, че вълшебницата Демокрация дава големи шансове на активните хора: на онези, които са готови на всичко, за да прецакат света и лакомо да го погълнат.

А другите? Какво другите? Мисля,  вече споменахме! За тях остава психо-демокрацията ... И милата родна картинка, може би единствена в Европа: държавата, където има толкова разточително-излишно-крещящо разкошни имения, толкова много скъпи и луксозни коли и същевременно в повечето училища е грозно, студено, мизерно и без хоризонти. А дълбоко се съмнявам, че разточителството на едните и мизерията на другите е заслужена. Това също е психодемокрация.

Иначе не ме разбирайте погрешно... аз уважавам демокрацията – тази, до която толкова време не успяхме да се докоснем. И въпреки всичко не спряхме да се надяваме, че някога тя ще се случи и на нас!