Така главната парламентарно представена опозиция се надсмя над данните за вдигнатия кредитен рейтинг на България, над представянето на бюджета за следващата година и над хората, които ни управляват.

Хумористичната акция включваше брошури на пицария, раздадени на българските депутати. Освен с колоритни политически заглавия на пици, менюто блестеше с мотото: "Нямате хляб. Яжте пица” и с предупреждението: „Десерт няма! Кацата с мед не е за всички”

   Впрочем, казано от онези, които досега бъркаха там, звучи цинично. Иначе, в интерес на истината, не само те се грижат за доброто ни настроение. В забавния спектакъл на шеги и закачки се включват всички политически фактори: и повече, и по-малко управляващи. Външен министър ни информира, че постът му ще бъде наследен от умен и красив човек. Да обяснявам ли недоумението си или шокирано да продължа напред?

   Първо: качеството „умен” би трябвало да е задължително за хората, назначавани по министерства. Ако това, че следващ министър е умен, го прави специален и различен от настоящите му колеги, вероятно трябва да почерпим, че държавата все още се крепи и да стискаме палци тя да не се разпадне от нечия авангардна глупост.

   Второто качество - „красив”, провокира към размисли на тема: „По министерствата за модели ли ги назначават или за по-отговорни държавни дела?” Понеже, ако е за модели, да си ревизираме очакванията и да оставим държавата да се пържи в модни тенденции и в собствен сос. Макар че последното тя и без друго го прави. При това отдавна.

   В интересната шоу-среда, която ни организираха напоследък, се включи изказването на най-добрия финансист в Източна Европа, който се оказа по-добър финансист, отколкото един друг е богаташ. Включиха се и много други политически  реплики и партиен смях, който определя изминалите десетина дни като едни от най-забавните през годината.

   И можеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно. Защото, докато обществото зяпнало наблюдаваше как героите закачливо или изнервено си размятаха хумор и артистични менюта, наоколо се случваха поредните безобразия, които притичваха тихо по терлички и никой не им обръщаше внимание, защото не бяха поднесени достатъчно атрактивно. И защото пикантерията някак не се усещаше.

Така, докато несериозни неща ангажираха съзнанието ни, някак незабелязано се промъкна новината, че болните от диабет вече ще доплащат по 8 лева месечно за инсулин. Като допълним  с провала на фонда за лечение на деца в чужбина и с евентуалните два процента допълнителни здравни вноски, това наистина рисува мрачна картина, в която болният плаща до изнемогване за грижа, която едва ли ще получи.

   В същото време стана ясно, че хора на държавна длъжност, и то изключително отговорна длъжност, безпроблемно вадят от джоба си по 150 000 евро и  се разплащат с тях. Оказа се, че онези, които сме чакали да се справят с бедствията, всъщност са получавали проценти от спечелени поръчки за борба с понякога несъществуващи бедствия.  Хора на държавна работа подарявали на себе си „Мерцедес Макларън” за 360 000 евро, на жена си „Порше Кайен Магнум”, а на 19-годишния си син „Ламборгини”. Впрочем, способните винаги будят уважение. Тук малката подробност е, че подобно богатство не е резултат от частен бизнес, а от държавна заплата.

   Докато се забавлявахме с менюто на несъществуваща политическа пицария, един човек, участвал в организиране на престъпна група и в пране на пари – на повече от милион, бе осъден да плати 25 000 лева, които на фона на препраното изглеждат като  дребните му всекидневни разходи за кафе. Така българската Темида отново се прояви в най-благата си и разбрана светлина по отношение на престъпленията. По същия начин се проявява тя и към нарушения изборен процес. А специална парламентарна комисия установи, че на последните избори явлението  контролиран вот е  придобило сериозни размери в три доминиращи форми на принуда, основана на "икономическа зависимост”.

Едната е свързана със запазване на работното място, втората - с "възможностите на изкупуване на селскостопанска продукция", а третата – "с практиката на лихварство”.

   И на това нямаше как да обърнем внимание, увлечени в забавленията около блажното в бюджета и около закачките между отделни политици.  В тази атмосфера на всеобща и неопределена радост, която ни обгърна напоследък, пропуснахме дори гласуваното от Министерски съвет изплащане на почти 230 000 евро обезщетения по поредните дела, изгубени от България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Там, както е добре известно, държавата плаща за собствената си липса на правосъдие.  Плаща за грешките на Темида, за търговията в съда и за това, че проявява търпимост към абсолютно нетърпими и безобразни явления. А това, че държавата плаща, означава, че плащаме ние.

   Напоследък политиците нарекоха мястото, което обитаваме, пицария и се забавляваха с грешките на готвача и с характера на собственика. За съжаление ние плащаме заради всички готвачи и заради всички управители.  И още по-жалко: онези, на които сме гласували доверието да ни водят нанякъде, превръщат политиката в шоу, а живота ни в унижение. Защото говорят за управителя като за собственик и нарочно забравят, че собственикът, всъщност, сме ние – народът. И колкото и чалга, безобразия, лъжи, присвоявания и ненаказани престъпления да има наоколо, никой няма право да превръща държавата в заведение за хранене, а живота ни – в тъпо и безсмислено представление.