В ученическите години много се забавлявах на ювелирната сатира на Христо Ботев. Неговата „Политическа зима” беше за мен нещо като настолно четиво. И до днес, щом снегът затрупа пътищата, аз се връщам към атмосферата на онези думи:

„Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува”.... После си представям света като кръчма, в която са се събрали измръзналите народи. А накрая се сещам за спящите българи, сънуващи лятото на Балканския полуостров.

И през седмицата, която изпращаме с първата варненска поледица за годината, отново ме напънаха мисли за политическата зима. Само че и този път не беше единствено заради температурите навън, нито пък поради желанието ми да се връщам отново и отново към българската класика. Просто политическата зима, която тръгна в началото на декември от парламента, сега се развихри с пълна сила и навя много скандални преспи, лавини от политически обиди, забавни ситуации и мъничко тъга за нивото, което можеше и трябва  да бъде различно. Докато снегът валеше, ние отново, като по ботево време, си седяхме в кръчмата и наблюдавахме трапезни интриги, наздравици между сепаретата, пиянски сдърпвания и раздумки. Че накрая за пълна дестабилизация на обстановката влизаше по някой подривен елемент да заплашва кръчмаря и да му свива оборота. След отминалите преди десетина дни  криминално-сатирични приключения от едно от сепаретата излезе сътрапезник. Тази съдбовна крачка превърна организирания колегиален кръг в независимо приятелско общество без кабинет, секретарка и допълнителни средства и в кръчмата се заразнасяха свободни мисли, обръщения и цветущи квалификации.

Впрочем, това допълнително сгря обстановката и допринесе още повече за нейната интимност. До такава степен, че компанията заговори за хомозависимости, за скокообразни движения и за депутати, които стоят като прокажени в един от ъглите на парламента. Много колоритно наистина. И поправете ме, ако греша, но според мен, това вече е дъното.

Сигурно имаше начин политиците да продължат да общуват помежду си учтиво и възпитано, независимо от засегнатите интереси на някои от тях и независимо от очевидния факт: че борбата е безмилостна. Сигурно имаше начин да не разбиват на пух и прах илюзията ни, че в държавата  има шансове за добронамереност, общи каузи и потенциал за цивилизовано общуване. Сигурно имаше начин да не си припомняме „Политическата зима” на Ботев и да продължим да се заблуждаваме че, ние сме в кръчмата, а те – избраните са някъде на по-елегантно място... да речем в пиано бар.

Но те пуснаха в обръщение кръчмарския език и ние, разочаровани, се обърнахме към съдържателя да удавим гражданската мъка и тропнахме тъжно по масата:

- Барман, налей по едно малко!

 А барманът саркастично се изхили и домъкна цяла бутилка с думите:

- Как ли пък не! Да ме разкарвате по десет пъти насам-натам. Ето ви бутилка и толкова.

... Ако беше роман, вероятно сюжетът му щеше да премине по този начин. Но тъй като става въпрос за нашия собствен реален живот, нещата се развиха в друга посока. Отвратени от обидите, които си разменят избраните от нас политици, и от нивото, до което те все пак успяха да се спуснат, ние обърнахме глави, да видим какво се случва в другата част от живота. Все пак наближават коледни празници. Може пък там нещата да са по-приятни и забавни. Но... не се получи. В другата част от живота бандити и разбойници се скъсваха да нападат хора, да организират обири и да разширяват царството на злото наоколо. Точно се чудехме какво става, и официално ни обясниха, че тъмни политически сили целят да дестабилизират държавата. Впрочем, тази версия се прокрадва от известно време насам, но сега прозвуча по-конкретно и категорично от всякога. Не зная дали правилно съм разбрала, че падналото на земята зло в предсмъртни хрипове пуска крадци, магистрални разбойници, обирджии и бандити да почернят светлото ни битие, но все ми се струваше, че подобни работи не се случват точно по този начин. Разбира се, като един лаик, аз не съм достатъчно компетентна да определям мотивите на криминалния свят, но съм чувала, че навсякъде по света престъпността нараства, когато хората обеднеят, когато парите са на изчерпване и когато зимата допълнително охлади обстановката. А не дай боже условията в държавата да са благодатни и подходящи ... и социалните сътресения стигат до 7-ма степен по Рихтер. Да уточним, че под благодатни условия се имат пред вид условията на безнаказаност, които ние грижливо и целенасочено си отглеждаме години наред.

И така, ние, отвратени от политическия стил и речник, обърнахме поглед към останалата част от картинката, а там злото се гърчеше на земята и бълваше престъпност, която да дестабилизира държавата. Това - последното, не го видяхме, но ни го преведоха. Понеже в невежеството си ние просто бяхме помислили, че както винаги по Коледа и в условия на криза, бандитите са плъзнали да търсят прехрана.

След като си изяснихме всичко това, метнахме поглед към снега и отново се прибрахме в кръчмата. Викнахме:

- Барман, налей по едно малко!

И понеже отдавна се бяхме примирили, че нямаме кой знае какво право на избор или мнение, защото първото пречи на някого, а второто винаги се оказва грешно... зачакахме какво ще ни донесе барманът. И още чакаме. Възможно е той да дойде с празен поднос, а може и изобщо да не ни обърне внимание. Така е през политическата зима. Тогава като при Ботев, ще дремнем още малко, очаквайки лятото на Балканите.