Избрани Новини
Коледа по австралийски*
Разказва варненката Изабела Шопова, която от 2002-а живее в Австралия. Наскоро представихме и книгата й "На Изток - в рая"
Започва се по-отрано и без бързане, някъде в средата на октомври, с коледни украси, коледни намаления, дискретни напомняния и специални коледни оферти (може, например, да си пратите коледните картички до Европа на по-ниска тарифа, с каква цел ще го правите през октомври си е само ваша работа, разбира се, предполагам, че си имате убедителни причини).
През ноември ситуацията рязко загрубява. Не само витрините и каталозите на магазините се превръщат в постоянна изложба на китайски коледен кич, ами и по площадите, къщите на съседите, в радио- и телевизионния ефир се забелязва замърсяване с изкуствени елхи, идиотски пластмасови сини снежинки, познати до втръсване популярни версии на коледни песнички, лъскави разноцветни стъклени (уж, де) топки, светещи лампички, еленчета с позлатени рогца и прочее неуместни безвкусици насред жегите и тропическите урагани, вилнеещи из Куинсланд. Особено потресаващи са модерните тази година антигравитационни елхи – висящи с главата надолу от таваните, както и кръглите зелени венци с рубинено-червени петолъчки – досущ венците, които полагахме навремето пред паметника на незнайния воин. Добре, че има и лилави, зелени, сребърни и още по-авангардни цветови решения за петолъчките, та да разсейват илюзията за връщане в недалечното ми социалистическо минало.
През декември положението напълно излиза от контрол. Всички колеги, случайни познати и откровени непознати те питат най-искрено развълнувани за коледните и новогодишните ти намерения и вдигат неодобрително-озадачено вежди, ако имаш неблагоразумието да споделиш, че ти е рано за подобни планове (или пък, не дай си Боже, че нямаш намерение да правиш такива). Служебният ти календар се е напълнил с покани за празнични обеди, вечери, матинета и други извинения за ядене и пиене в работно време с колегите от твоя отдел, от по-големия отдел, от вашия клон на компанията, с цялата компания, с бизнес-партньори, с разни други хора, и накрая – с такива, които не си никога срещал, нито чувал, но те просто изгарят от желание да се запознаете и да попразнувате заедно с парите на компанията (тяхната или вашата, няма значение).
Въпросните празненства се състоят предимно, но съвсем не се изчерпват само с тържествени събрания, щедро гарнирани с положителни равносметки, обещания за светло бизнес-бъдеще и подобна политически коректна идеология, поднесени с евтино шампанско и екзотични хапки насред просторните фоайета на местния Хилтън (Ама, забелязали ли сте как всички скъпи хотели в света имат умопомрачителни психеделични мокети?! Изглежда са задължителни). В натоварената предколедна програмата има също тематичен обяд в японски ресторант, където виртуозният готвач те замерва с току-що приготвена храна, която се предполага да уловиш с уста. (суровите яйца, пък, вероятно се предполага да са полезни за кожата, косата, обувките и тъканите на облеклото, защото точно там се намазват най-обилно и неизтриваемо след неуспешните опити да бъдат уловени насред полет с микроскопични порцеланови панички). Хапваш каквото си хванеш. Добре, че поне пиенето се сервира традиционно – в чаши. Без да се налага да ги преследваш и ловиш. Според високо-квалифицирното мнение на представител на отдела ни по Човешки ресурси (Личен състав) подобни упражнения са много полезни за сплотяване на колектива и преодоляване на служебни конфликти.
В средата на декември всички, които още не са излезли в отпуска, масово зарязват преструвките, че ходят на работа, за да работят, и се отдават на непресторено лудешко пазаруване в работно време, умерено пиене (все пак в компанията има практика да се правят внезапни проверки за алкохол на работното място), неконтролируемо разтакаване, непринудено плямпане, непродуктивна употреба на електронна техника и офис-оборудване, безвкусни шегички, нелепо облекло и прочие подгряваща предколедна програма.
По улиците се сблъскваш редовно с тълпи дядо Коледовци в тропически костюми – къси гащи, потници, джапанки, но все така ярко червени и обточени с бели кожи, Снежанки, феи, джуджета – с не по-малко авангардно облекло. Пътниците в автобуса подрънкват със звънчета, висящи от обеците им или от върховете на червените им шапки, мигат с присвяткащи брошки, огърлици или ореоли. Персоналът в магазините (както и мнозинството от клиентите) е накипрен с еленови рогца по главите, бутафорни бели бради, ангелски крилца, червени носове и прочие псевдо-коледна символика, чиято идея ми убягва на моменти, но се приема добре от масовия потребител. Тениските с шантави тематични надписи и картинки са задължителни за сезона, също както и верижните паразитни и-мейли в електронните пощенски кутии, и червените бонбоноподобни „кракери”, чиято пукотевица доминира служебните купони (задължително е и носенето на книжните коронки, гривнички, пръстенчета и ключодържатели, които изпадат от „кракерите”). Къщите и повечето обществени сгради замязват на демострационни щандове на китайски производител на разноцветни лампички. Изкуствени елхи, посипани с украшения и изкуствен сняг залесяват всички публични пространства, включително плажовете. Много екологично и много празнично.
Пазаруването, което си е основно занимание на консуматорското общество в мирни дни (световна финансова криза или не), в предколедната седмица се превръща в истинско състезание/изпитание на бързина, смелост и сръчност, в което наградата за победителите е банкрут на кредитните им карти, а недотам бързите (неуспели да си намерят място за паркиране в радиус от три километра около мола), недостатъчно смелите (несъбрали кураж да се втурнат сред развилнелите се бяснопазаруващи тълпи) и незадоволително сръчните (безуспешно опитващи да сложат ръка на някоя от лъскаво опакованите стоки, изчезващи светкавично от опразващите се рафтове на опустошените храмове на потреблението) се утешават по плажовете с планове за следколедно пазаруване.
В деня преди Бъдни вечер повечето здравомислещи мениджъри вече са затворили офисите и компаниите си до след януарските новогодишни лудости, а тези, които упорстват да работят, разпускат персонала си по обед. Магазините най-после затварят за ден и половина (макар, че ако съдим по количествата храна и провизии, закупени в еуфоричната консуматорска надпревара, може аргументирано да предположим, че нови възможности за пазаруване няма да има поне до Великден), заведенията, улиците и градският транспорт постепенно опустяват.
Над Куинсланд се спуска здрач и настъпва Свята нощ. Но без мир, без покой и категорично без греяно вино. В Бризбън Бъдни вечер се стоварва с гръм и тътен на тропическа буря, която на два пъти прекъсва електрозахранването в нашия квартал, с пороен дъжд, висока влажност, задуха и обичайна за сезона жега. Вместо край огъня на огнището се скупчваме пред климатиците. Вместо греяно вино консумираме дълги коктейли с лед. Постните ястия хапваме на свещи, докато чакаме да пуснат тока, после гледаме по телевизията тържествената литургия в катедралата „Свети Патрик” в Мелбърн, между две прекъсвания на електричеството.
В четири и половина на следната утрин, неистова птича врява известява великото събитие – Коледа е дошла в Австралия.
След всичките приготовления и лудешко пазаруване през предходните няколко седмици, очаквам да стана свидетел на исторически грандиозен купон, яко оливане и напиване в национален мащаб, целокупно гротескно превъзбудено празнуване или поне нещо достойно за запомняне, отбелязване и коментиране, така че наострям всички сетива и чакам в засада, докато пека баница с късмети. Обаче нахалост. В квартала цари тишина и покой. Някои от съседите имат очевидно несметни количества гости – цялата улица е задръстена от паркирани автомобили. Но тишината е все така ненарушена, повсевместна и чак тревожна. Австралийците празнуват мълчаливо.
Лудият купон е по Златния бряг и на Слънчевия бряг, където хотелите са резервирани с месеци по-рано. В Бризбън празненствата са мирни и тихи.
Традиционната австралийска Коледа е край басейна, полята с много студена бира, гарнирана с печени на барбекюто мръвки, споделена с приятели. Без песни. И без танци.
Следколедният ден, известен в англоезичния свят като Боксинг дей (има няколко теории за произхода на думата, но никоя от тях не е свързана с бокса) е отново посветен на разюздано пазаруване, култово блъскане и ритуално изпонастъпване с тълпите в шопинг центровете. Традицията повелява поне в един голям магазин да стане женски бой за намалени парцалки, за да има какво все пак да пълни новините по телевизията. Разпродажбите са епични. От дългогодишния си опит в търговията мога да потвърдя, че за Боксинг дей важи с пълна сила правилото „Ден година храни”. Откакто не ми се налага да работя по национални празници и почивни дни, избягвам най-старателно шопингзоните след Коледа. Горещо съветвам всеки, който милее за душевното, физическото и финансовото си здраве, да последва примера ми. Вместо на пазаруване и ядене ние се отдаваме на зрелища – Цирк дьо Солей с тазгодишния си спектакъл „Дралион” предлага незабравима алтернатива на следколедното висене край софрите.
Още ден по-късно, общинската огромна елха, празнично блестяща с натруфена украса насред пешеходната зона на бризбънското сити е надлежно демонтирана, опакована и откарана в неизвестна посока. За пръв път виждам коледна елха да се демонтира така делово и ефикасно още преди Нова Година. Само нелепите гигантски сини снежинки остават да се полюшват мързеливо в нажежения въздух.
Градът най-после е опустял. (Е, почти – има още доста смахнати като нас, дето се скитат из смълчаните улици, кефят се да паркират в неестествено празните паркинги, къпят се в басейните на градския плаж, излежават се по поляните в Ботаническата градина и даже се возят на силно оределите автобуси на градския транспорт.) В неестествената тишина на следпразнична умора и покой някой може дори да се замисли и случайно да си спомни, че Коледа е всъщност Рождество - рожденият ден на Божия син.
*Текстът, който публикуваме, е от блога на Изабела Шопова - варненката, която през лятото представи книгата си "На Изток - в рая", и беше предоставен на ВарнаУтре от нейни приятели. Изабела Шопова е родена през 1971 година във Варна. Завършила е Математическата гимназия и Техническия университет. През 2002 година емигрира със съпруга си и дъщеря си в Нова Зеландия. Сега живее в Бризбън, Австралия. Казва за себе си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа; че има два паспорта и адреси в три държави; че обича да пътува и да разказва за приключенията си. И че точно затова пише.