Вече знам защо Симеон Дянков се върна в България. Късият разказ е в криза. Няма прототипи, литературата е в идейна нищета. Дянков е тук, за да буди вдъхновение и да предизвиква творчески безпокойства – Хер Флик ли е всъщност, Андрешко, Буратино или друг любим герой.

Последната „пакост”, в което се замеси, заслужава подробен преразказ. С елементи на разсъждение и недоумение.

На 23 декември Дянков реши да не преведе премиите на съдебната власт, които тя си гласува – 23 млн. лв, или по 4-5 хиляди лв. на човек. Каза, че в хазната няма пари. Магистратите тръгнаха да го съдят, тъй като по конституция са независима власт, а средствата са от собствения им бюджет, гласуван от парламента. Дянков няма законово право да ги спира, а, ако липсват, значи са откраднати. За първи път за любителите на приказки Дянков бе добър герой – нещо като най-малкият брат, събрал смелост да се бори с корумпираната съдебна ламя.

На 29 декември - ден след като магистратите внесоха съдебен иск, Дянков им даде парите, които уж ги нямаше. Избягваше телевизиите, вероятно притеснен от непрекъснатата промяна на дължината на носа му. Но тъй като в последните три дни на годината банките не обработват платежни нареждания за държавни плащания, парите могат да бъдат изтеглени едва утре. Това означава, че 23-те милиона лв. ще бъдат вписани в бюджета за 2010 г. като преходен остатък.

Краят на историята е отворен. Според едни медии Дянков, досущ като Хитър Петър, окончателно е изиграл съдиите, тъй като преходният остатък се харчи единствено с решение на министерството на финансите. Т.е., ако през 2009 г. Дянков нямаше как да не преведе тия пари, сега съвсем законово може да ги спести. И точно това щял да направи.

Според други медии обаче магистратите ще си вземат парите през януари. Лично Бойко Борисов настоял. Тогава някъде и пенсионерите ще си вземат 25-те лева коледни бонуси. И Дянков от приказен юнак отново ще се превърне в обикновен цирков артист. Податки за тази роля има, тъй като напук на постната пица и гръмките закани за затягане на коланите, 12 служители в министерството на финансите се облажиха с 13-та заплата. Същото стана и в правосъдното министерство. Само в регионалното нямаше 13-та заплата, тъй като бе раздадена 11-та.

Но нека не говорим за пари, макар всичко на този свят да опира до тях. Постъпката на Дянков, а от там и на цялата изпълнителна власт, е недопустима. Тя не е опасна, грозна, смешна или тарикатска, а просто недопустима.

Съдебната система е една от най-дълбоките черни дупки на България. В нея потъват законността, справедливостта и надеждите страната да стане нормална. Дали това е най-корумпираната и прогнила институция на властта е спорно, но тя плаче за прочистване, вместо за премии от няколко хиляди лева. Скандалът „Красьо” е само поредното доказателство.

Но Дянков не биваше да пипа парите й, независимо от корумпираността и мафиотизарането й. Не само защото е незаконно, а защото се нарушава принципът на разделение на властите. А то е в основата на всяка демокрация. Кой магистрат ще тръгне да разследва Дянков или негови приятелски обръчи, ако знае, че възнаграждението му зависи от него? А не е ли това натиск съдебната власт да играе по свирката на изпълнителната: „Ако ни правите проблеми и пускате тия, които ние хващаме – пицата е постна. Ако слушкате – ще папкате.”

Да се говори за спазване на демократични принципи в разюзданата ни и разградена държава е досадно и непопулярно. Точно толкова, колкото и да се съмняваме дали арестуваните от МВР са непременно престъпници, или нарочени мишени. В нормалните държави при подобни прецеденти дискусиите са задължителни, а у нас действието на Дянков среща всеобщо одобрение. То се възприема като „твърдата ръка”, най-после раздала справедливост срещу най-несправедливите. Дори и с цената на тарикатлък срещу тарикатските закони.

Нека обаче не бъркаме жанровете – добрите държави се базират на закони, важащи за всички. Ако искаме демокрация, принципите й следва да се спазват независимо от случая. Без значение от обекта, субекта, повода, моментната воля на народа или на поредния голям брат. Прилагането на принципите по „целесъобразност” е най-лесният път към тирания, а намесата на изпълнителната власт е още по-голямо мафиотизиране и беззаконие. Ако искаме тирания и беззаконие – да си го кажем и върнем член Първи.

Какво следваше да направи Дянков ли? Ами можеше да играе по правилата на демокрацията и законите. Можеше да свика пресконференция, да нарече Висшия съдебен съвет „феодални красьовци”, да оповести какви пари са вземали през годината, да изисква разчет на харчовете им, или най-малкото – подчинената му НАП да разследва поне един незаконно забогатял съдебен красьовец. Позорът за корумпираните тогава щеше да е по-голям. Те не зависят от въпросните 4-5 хиляди лева. А възмущение, макар и предимно медийно, със същата сила щеше да покаже отношението на Дянков и ГЕРБ към корумпираните.

Между другото, парламентът все още не е гледал и един закон за съдебната власт. А точно той пише законите, по които тя съди и функционира. Реформата трябва да почне от там. Стига ГЕРБ да има желание и умение да я извърши, и то по правилата.
Другото са приказни геройства. Ту добри, ту лоши, но винаги съпроводени с шум, благоприятен единствено за разказвача зад кадър.