Всичко от КАЛОЯН ДИМИТРОВ:
Кой е виновен, за да стане така, че варненци избираха на балотаж между две отвратителни алтернативи.
Кой е виновен. Този въпрос вероятно си задава всеки циганин и българин, който не продаде гласа си във...
Мисия Варна | 01-11-2011, 12:03 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
…или за моловете, традициите и още нещо
За 18 години Дубай – едно от най-атрактивните Обединени Арабски Емирства, претърпя най-грандиозната метаморфоза, регистрирана някога в световната икономическа история. От почти безлюдни територии градът се превърна в изключително творение от архитектурна, модернистична и естетична гледна точка. Развитието му трудно може да се определи по друг начин освен като изумително. Всяка следваща крачка граничи с все по-недостижими мечти, които се претворяват в спиращо дъха пътешествие през годините, отпращайки ни далеч в бъдещето. За последното десетилетие Дубай се е превърнал в съвременен мегаполис, но в същото време грижливо съхранява древните традиции. Отличният климат, екзотичната природа, близостта до основни транспортни маршрути и нестихващият икономически растеж, способстват емирството да стане една от най-продаваните туристически дестинации в света.
В Дубай се строи денем и нощем. В момента там са концентрирани 25% от всички кранове на света! Проектите, които са вече завършени или се изграждат са достойни за рубриката „по-по-най”: най-високата кула в света, най-големият увеселителен парк, единственият подводен хотел, най-големите изкуствено построени острови в света, най-големият мол в света… Списъкът е безкраен.
Не малко българи посещават и работят в Дубай. В града неспирно се провеждат събития с културен, икономически и туристически характер. Както напоследък е практиката и у нас, дубайските молове (които за този мегаполис са само 5-6!), са арена на различни събития, спомагащи за развитието на търговията и привличане на все повече потребители. Едно от последните значими събития е завършилият на 7 ноември
„Фестивал Колбер – предмети на мечтите, икони на френския стил”
проведен в рамките на една седмица в най-големия мол в света: Дубай Мол.
Събитието, преминало под патронажа на Шейх Майид Бин Мохамед Бин Рашид Ал Мактум, президент на Комитета за култура и изкуство на Дубай, е първото мероприятие на френския Комитет Колбер* в региона. След Русия и Китай, 30 от 75-те водещи френски бранда, обединени по инициатива на Жан-Жак Живанши през 1954 г. в Комитета Колбер, реализираха в Дубай едно от най-бляскавите събития на сезона в емирството. Благодарение на Йоана Петрова – млада българка, живееща и работеща в Дубай от 9 години, в началото на ноември част от българските туристи успяха да се докоснат до неповторимата атмосфера на бляскавото събитие. Като собственик на бутикова травел агенция със звучното име “All Seasons”, Йоана предлага на своите клиенти именно това – нестандартни решения за техния престой в Дубай. Защото градът се усеща именно посредством посещения не само на традиционните туристически обекти, а чрез докосването до живота, който кипи на толкова различни и невероятни места в емирството. По време на официалното откриване на Фестивала Колбер, точно до Дубай Мол над Бурж Кхалифа (най-високата кула в света) кръжи хеликоптер, в който Том Круз заснема поредната серия на „Мисията невъзможна”. Туристите трудно могат да решат кое е по-интересно за тях в този свят на нестихваща магия…
Фестивалът Колбер предложи на посетителите на Дубай МОЛ (над 5 милиона месечно!) истинска разходка по парижките улици. На четири самостоятелно обособени пространства под огромните куполи на мола и наименувани съответно: Мечта за елегантност, Мечта за изисканост, Мечта за емоция, Мечта за удоволствие, 30-те френски марки представиха изящни стоки примери за френски лукс и разбирането за “art de vivre” - част от неповторимата френска култура. Пример за това, че държавата застава зад събитията провеждани и в моловете на Дубай с оглед развитие на интернационалните търговски връзки и повишаване на потреблението е, че на официалното откриване на Фестивала Колбер присъстваха множество представители на държавната власт начело, разбира се, с Шейх Майид Бин Мохамед Бин Рашид Ал Мактум, президент на Комитета за култура и изкуство на Дубай. Държавата подкрепя всеки частен проект в името на цялостното и успешно развитие на емирството. Един добър пример за обединени усилия в името на общия просперитет! Не случайно наричат Дубай „архитектурно чудо”, „бляскав остров на бъдещето”... С Дубай докосваш небето.
{gallery}TURIZAM/2010-11-09-Dubai{/gallery}
Повече за Комитет Колбер *
Комитетът Колбер е асоциация, създадена през 1954 г. по инициатива на Жан-Жак Живанши. Днес в комитета членуват 75 бранда, модни къщи и предприятия, които заедно работят в името на обединеното представяне на Франция и нейните достижения на международната икономическа и културна сцена. Комитетът защитава и утвърждава най-важните културни, исторически и иновативни ценности на френската държава. Асоциацията носи името на Жан Баптист Колбер – финансов интендант на Луи XIV, Кралят Слънце.
Комитетът Колбер единствен в света асоциира такова широко разнообразие от професии и занаяти.
Сред 75-те френски гиганта са Диор, Живанши, Ермес, Ланком, Картие, Шанел и т.н., както и вериги хотели, ресторанти и др. Асоциирани членове, подпомагащи дейността на комитета, са Музеят Лувър, Парижката опера, Сорбоната, Френската Академия, Музеят Версай, Комеди франсез, Ер Франс и др.
Архив Варна | 09-11-2010, 08:38 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ, каза навремето Бойко Борисов. Той самият също може да навреди на себе си.
Миналата седмица премиерът уволни шефа на болница „Св. Марина” Красимир Иванов. През тази целият болничен колектив плюс политици от всички други партии протестираха срещу уволнението. Гневът им най-вероятно ще стигне до ушите на Борисов. Но дали ще реагира? Много пъти в стремеж да откликне на хората и да се хареса е правил верни крачки назад. Но дали и сега ще е така?
Борисов много внимателно трябва да види сигналите от Варна. Особено в контекста на предстоящите местни избори. Нека оставим клишетата – че Варна е „различен град”, че не търпи репресии и т.н. Просто цялата лекарска гилдия, плюс роднините и приятелите, на които ще разкаже, са вече убедени нагледно, че „генералната промяна” се осъществя с офицерски ботуш в името на личното докопване до властта. За всички тези хора няма съмнение, че дори формално нещо да е нарушил Иванов (а май не е), истинската причина ГЕРБ да го махне е мерака да се разпорежда с най-модерната и апетитна болница.
Едно е да гледаш по телевизията как разни лелки от ГЕРБ се оплитат в лобизъм в парламента. Друго е да го видиш и пипнеш. Трето е Бойко Борисов да ти каже, че маха всеки при най-малко съмнение и да знаеш, че просто не е така.
А подобни кадрили се вихрят не само във Варна. Не само в здравеопазването. И никакви сутрешни блокове не могат да разсеят впечатленията, че ГЕРБ консумира властта подобно на всички предишни. От тук нататък най-големият враг на Борисов не е Борисов, а следващия... Новият месия, който колкото и бутафорен да е, ще го помете, тъй както той направи с тройната коалиция.
Специално за Варна ГЕРБ има всички основания да смята, че ще спечели лесно местния вот. Засега. Но погледите неправилно търсят алтернативни варианти в лицето на БСП и Борислав Гуцанов. Те няма как да родят алтернатива. Във Варна тя може да дойде от средите на десните избиратели, които винаги са били мнозинство. Плюс тази част от БСП, която не харесва ни ГЕРБ, ни Гуцанов. Която не е малка.
Присъствието на политици от „Синята коалиция” и НДСВ на обща барикадата в защита на Красимир Иванов би трябвало да притеснява ГЕРБ. А Борисов най-вече от това, което му казват редовите лекари.
Без цензура | 20-09-2010, 13:17 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
„Аз съм един наивник на средна възраст”, каза на 9 септември Борислав Гуцанов. Не той е наивникът.
Ден по-късно в парламента се разигра роднино-махленска свада. Главен участник бе не някой друг, а министърът на културата Вежди Рашидов. Досущ като селски клюкар си позволи да лъже, но не през селския плет, а от парламентарната трибуна. Рашидов каза, че депесарят Лютфи Местан назначил братовчедка си за зам.-директор на кърджалийския театър "Кадрие Лятифова". Той е Местан, тя е Местан, следователно има шуробаджанащина. И черна каса, корупция, партийно-родниниски далавери – като следствие от горния „факт”.
Оказа се, че г-жа Местан няма нищо общо с г-н Местан. Но какво последва от безсрамната лъжа, изречена от парламентарната трибуна в пълно съзнание (дори да е нетрезво, пак е пълно)? Нищо. На другия ден Рашидов „кротко се извини”. И поиска да се говори „сериозно”. Черешката на сладоледа, или върхът на безочието, бяха думите му, че е не е негова работа да „установява кой на кого е роднина”. Моля? Значи може да ползва парламента за махленски сплетни, при това неверни, а после, когато се види жълтото на дупето, вече не е негова работа?
Но, оказа се, скандалът има и още една страна. Снахата на Рашидов била назначена в същия театър, без да има нужда, на 6-тия месец след като ГЕРБ взе властта с много и завинаги. Министърът и този факт не отрече, каза само, че скоро помолил снаха му да бъде уволнена. В името на пестеливостта и реформата. Един вид, да благодарим на Рашидов – той не лъже, не назначава родниниски, направо си е жертва! Той и роднините му.
Но да оставим Рашидов и да се спрем на премиера Бойко Борисов. Той отдавна е счупил термометъра на абсурда, но все пак – тези дни стана ясно, че си е разменял доброжелателни sms-и с Алексей Петров. Случило се е малко преди Бойковата власт да го обяви за шеф на „Октопода” и топ мафиот. Борисов невъзмутимо рече, че и преди са контактували, като например по време на кризата с боклука, когато като столичен кмет се е мъчил да отстрани Вълка. В мига, в който Борисов разбрал, че Петров е лош човек, службите веднага реагирали. Преди това не знаел.
Подобни обяснения са толкова нелепи и плитки, че направо е обида да се коментират. Но явно трябва, тъй като се изричат от най-високата държавна трибуна. И така, ще слезем няколко нива, ще се върнем в детската градина и ще кажем: Да, но Бойко Борисов от 2001 г. до 2005 г. бе главен секретар на МВР. Той ли не знае какви ги е вършил Петров, стига да е такъв, какъвто днес твърди властта? Естествено, че знае и постът му на главен секретар е най-малката причина да бъде питан. Двамата се познават твърде добре, отдавна.
Горните две сценки с Рашидов и Борисов са бледи етюди от политическия фарс, който се разиграва в държавата. Просто с тях бе открит есенният театрален сезон. Стоп кадърът, с който ги разгледахме подробно, дори май бе излишен. Той показва за пореден път не колко безочни са актьорите, а колко глупава и баламурна е публиката. Щом търпи всичко това да й се случва...Включително с „наивника Гуцанов”. И тази местна пиеска си има публика. Каквото и да каже Гуцанов, тя ще ръкопляска. Защо да не го казва?
Защо и на Борисов да му пука за общественото мнение, след като то го коронова при всичките известни сенчести връзки и контакти? И съвсем правилно премиерът попита: Ама вие не знаехте ли, че сме приятели с Петров? Да, знаехме, ама гласувахме. Дреме ли му на Рашидов? Защо да му дреме, след като този човек се яви „насосан” (негови думи) на пресконференция и нищо не му се случи. Някой поиска ли му оставката? Този факт дори вече и забравен.
Направо не е за вярване, че има „цивилизовано” общество, което е попивателна за подобни „геройски” думи и дела. Но има – нашето. Хора, облечени в държавна и общинска власт, лъжат, мажат, при това ни гледат безсрамно в очите... И нищо. Наистина нищо не им се случва, няма обществена реакция. Следователно са прави, следователно могат да кажат и правят каквото си искат.
Природните закони сочат, че съдбата на овчето стадо зависи или от кучетата-пазачи, или от вълците. Но и в двата случаи овцете биват изяждани не по тяхно желание – просто такава е участта на стадата. Ние блеем.
Без цензура | 14-09-2010, 18:35 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Неделя, 29 август, година и 31 дни след клетвата на правителството на Бойко Борисов*.
Мястото е пристанище Варна. Той се появява ядосан, намръщен, гневен, но справедлив. Гардове, мерцедеси, работници с каски и работнички с къси поли - всички реквизити за появата му са там. Включително и Симеон Дянков.
„Здравейте лъвове”, казва той на докерите с каските, които са щастливи да го ръкостиснат. Камерите снимат, фотоапаратите щракат – сценката с масовката е факт. Но той се усмихва малко, едва.
Той е човек от народа, но ако народът е щастлив, той е нещастен. Познанието трупа печал, а той знае много за крадливата тройна коалиция. Смелостта изисква саможертва, а той е премиер-хекатомба. Каузата иска лишения, а той живее като куче в Банкя. Живот ли е, да му се радва?
Той е в пристанище Варна, защото е бил на почивка в „Евксиноград”. Но той не почива, загарът не е от плаж, а от черната злоба на „Позитано”. Събрал е шефовете на пристанищата предния ден. Сега му предстои същинската част - пресконференция, а трудовият делник ще завърши с благотворителен мач с Борис Бекер.
„Петьо, настанявай се, Иване, сядай”, гостоприемен е Б.Б. „Влезте и затворете”, възпитателен е към журналистите. Там е и Николов. Б.Б. разяснява: Николов е шеф на пожарната. Щяло да се строи ново пристанище (?!), а Николов трябвало да види дали проектът отговаря на противопожарните изисквания. Шефовете на ДНСК, ХЕИ и общината ги няма. Ще ги има, когато си излъчат премиер.
Б.Б. дава думата на началника на агенция „Пристанищна инфраструктура” Евгени Москов. Той мънка. Б.Б. знае как се прави новина, журналистите не обичат мънкане, след малко ще се уморят. Затова взема приоритетно нещата: „Преди експозетата, трябва да кажем, че вчера се събрахме за три часа и изводът е, че....” Следва мощен десен прав в мутрата на лошите. На всички лоши.
„20 години нищо не се е работило да бъдем транспортен център. Да използваме географската си даденост, прекрасните пътища, кръстопътя”, реди пламенно Б.Б. Не само нищо не се е работило, но и нарочно се е правело тъй, че съседните държави да просперират за наша сметка. Саботаж! След 5 минути огън и жупел Б.Б., бивш главен секретар на МВР и като такъв не разкрил нито един саботаж, сам е повярвал във версията си. Следва фаталното за лошите кроше. „След 2 години за всичко, което правим по нашите пристанища, ще трябва да питаме съседите. И ще са съгласни ли те?
Не-е-е, няма-а-а, и това трябва да бъде припомняно на тези от „Позитано”, размахва пръст Б.Б.
Журналистка се сепва и пита какви са тия 2 години. Какво точно настава след тях? „След 2 години влизат....ъъ... така ми казаха вчера... те ще ви обяснят... такава разпоредба”, заявява Б.Б.. Той мънка. И Москов мънка. Никой не пита повече, но и не смее. Б.Б. не обича да го прекъсват, за реплики не е репетирал. Не е ясно има ли такава разпоредба, каква е. Ясно е само, че на Б.Б. най не му е ясно. Предния ден на съвещанието са му подали сламка, която той превръща в медийна новина. Журналистическият интерес е противопоказен, но както ще стане ясно после, безсмислен.
„За пристанищата ще търсим ъъъъ, големи товаро... товародържатели, товаро...”, питлае Б.Б.. „Товародатели”, му подсказва някой. Но Б.Б. е схватлив, след 5 минути друг подема темата и той възкликва: „товародатели”.
Репортерите си хилят. Не на шегите и закачките, а на въпиещата (не)компетентност.
Много премиери са минали, много са отразявани във Варна. И все по морски въпроси са се изказвали. Били са надути, лицемерни, нахални, скучни, протяжни, досадни... Но не и толкоз куражлии. Голям куражлия ще е Б.Б., щом говори тъй пламенно и нахакано по тия въпроси.
По едно време репортерите спират да записват. Даже не ги е страх, че софийските редактори ще им се карат. Дори и вторите вече знаят, че на Б.Б. никой не бива да се връзва. Каже ли нещо, значи е обратното.
Китайски товародатели щял да търси Б.Б., немски също. Думичките му се губят, но за прекрасното географско положение и историята може да говори с часове. Е, не толкова. „Те, немците, навремето, и Митхад паша, ех...” – тук Б.Б. спира. Ясно е, че предния ден са му разказвали и за железницата Русе-Варна, но явно пак не са стигнали до край.
Голямата пяна обаче идва с евъргрийна „тройната коалиция и окрадения излишък”. Тук Б.Б. не иска суфльори: „4 милиарда излишък! Че-ти-ри ми-ли-ар-да! Къ-де са? Не мога да ги намеря? Истина е - търся ги, няма ги!”. Върху шоколадовия загар се прибавя руменина от справедлив гняв. Бицепсът трепери. Малка подробност е, че през лятото парламентът на ГЕРБ разблокира част от резерва. Той пък е натрупан от същите излишъци, които Б.Б. не може да намери. Но човекът се гневи, яд го е, вярва си. Може ли и ние да не му вярваме, след като е толкова разстроен?
Думата вземат директорите на пристанищата Варна и Бургас. Представят вехти проекти за терминали, разширения на канали, транспортни коридори и т.н. Всичко е обсъждано 20 години, на заседанието предния ден набързо е сглобено и повторено. Но пък директорите внушават неповторимост у Б.Б., която той и без това знае, че притежава.
Директорът на пристанище Варна Данаил Папазов се хвали с дългогодишни ръстове и печалби, което никак не се вързва с теорията за крадливата и некадърна тройна коалиция. Но съобразително вметва, че технологиите са остарели, хората работят в нечовешки условия „Ти от колко години си шеф на пристанището?”, рязък е Б.Б. Бицепсът пак трепери. „Девет”, скромно отвръща Папазов. „Е, това не сте ли го обсъждали толкова време, не сте ли търсили помощ?” - към бицепса се добавя и юмрук, който мачка масата и всички лоши. „Ами ние, такова, с колегата от Бургас, ето и той да ви каже, висяхме пред вратите на властта, ама нищо... Затова туй сега, вие тук, такова нещо не е било, такъв интерес и отклик”, измъква се Папазов. Б.Б. е доволен. Папазов, който малко преди парламентарните избори взе партийната книжка на ГЕРБ, по същия начин ощастливяваше Станишев и царя.
„Колеги, по-кратко, че ми предстои мач с Борис Бекер”, стрелва Б.Б. Не е особено развълнуван от презентациите, пък си е казал своето, направил е „новината”. По едно време някой говори за нов терминал, Б.Б. се сепва: „Николов, това може ли да стане?”. Николов, шефа на пожарната, рапортува: „Изпълнимо е, в рамките на закона”. Всички са спокойни, ГЕРБ спазва закона.
Пресконференцията свършва. Никой не дава думата на журналистите за въпроси. Няма и нужда.
Вечерта по новините има лоша вест – Бекер е победил Б.Б. Но и добрите са факт: Б.Б. е разкрил, че пристанищата са умишлено фалирани. Излишъкът го няма, но Б.Б е тук.
Той ще оправи и излишъка, и пристанищата, и е все така гневен, сърдит и назидателен към лошите. Но справедлив. Справедливост няма за Николов, тъй като отсъства от новините.
Ни дума за мънкането, незнанието, старите подмазвачи и новото пристанище, дето го няма... Сульо гледа, Пульо гледа, Атанас и аз. Всички сме щастливи и доволни.
* Датата е взаимствана от настолния календар, издаден от Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил (също и академик). В него клетвата на правителството на ГЕРБ е уважена редом с църковните празници.
Без цензура | 30-08-2010, 12:21 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
След близо седмично мълчание България се произнесе по безпрецедентното експулсиране на наши роми.
Безпрецедентно не като количество, а в политически контекст, тъй като една от водещите европейски страни си позволява да организира етническа „екскурзия”. Ние сме мижава страна и нашата „голяма екскурзия” нямаше мащабен ефект, но какво ли ще стане сега, след уникалния пример на Франция?
Външният министър на България Николай Младенов се зае със задача да лицемерничи, подобно на всички френски дипломати досега. Каза в сряда, че никой не пъди ромите насила, но пък нарушавали директива, според която трябва да имат работа и постоянен адрес. Хем мярката не засягала само роми, хем е ясно, че само те се гонени от Франция. Но лицемерието на Младенов е лесната поза. Трудната щеше да е да каже: „Франция си позволява етническа дискриминация. Ромският проблем е стар, дълбок и няма да се реши с вдигането на железни завеси”.
Румъния, която смятаме за второ качество, си позволява да изрича подобни неща. Но простено да му е на Младенов, от български дипломат такава смелост не може да се очаква.
Простено и да му е, задето разправя, че никакви вредни последствия няма да доведе парижката драма за България. Като например забрана за придвижване на всички българи и отлагане на Шенген. Малко след бодрите клетви на Младенов Франция заплаши официално Румъния със същото. Но от български политик не може да се иска прозорливост, пък и наистина София може да си е въобразила, че само Букурещ ще го отнесе. Явно се е надявала снишаването, по повелите на другаря Живков, да е за добро.
По-страшното е друго. Николай Младенов си позволи да каже, че България едва ли не „се набутва” във вътрешен дебат на Франция. С други думи, българският външен министър заявява: „Цигани ли, ние с тях нямаме проблем!”.
Бедата на Франция не е в 10, 20, 200 или 2000 роми от България и Румъния. Бедата е, че идват, живеят извън закона, хигиената и цивилизацията, на път са да взривят социалните, културни и екологични баланси в страната. Франция казва: „Ние не искаме цигания” И е права за себе си. Бори се с проблема – лицемерно, отвъд нормите, прехвърля отговорности, пише специални етнически закони, но се бори.
За България, която отдавна се дави в циганизация, такъв проблем явно не съществува. Тук властта се прави, че проблем няма, или, ако пък се сети, то е да сведе въпроса до колко точно роми ще бъдат върнати. Щом са 20 или 30, значи няма драма. Франция е една прекрасна страна, ние – също, върнатите или са законно експулсирани бандити, или доброволни възвращенци – такава е българската позиция.
Ако Франция е пропищяла от циганите, то ние тук вече нямаме сили да ревем. Ако там има 10 катуна, тук има 100 гета. Ако там просят и крадат, тук задигат жици и оставят Черноморието без ток. Че и Азия без интернет. Ако там вършат престъпления, тукашните им са направо ненаказуеми. Ако там не се мият и бълват зарази, тук гледат прасета в асансьорите.
Това трябваше да каже Младенов. А България да се възползва от проблемите на Франция и да повдигне дебат за ромския проблем и у нас. Без да товари някого на вагони, без да дискриминира, просто да каже, че циганското беззаконие ни мъчи и погубва като нация. Не Франция, а България трябваше да инициира кампания по проблема. Защото е най-заинтересована, защото наистина циганите са наши граждани и защото – българският социализъм, прав или крив, все пак успя да интегрира доста от тях. Т.е. ние имаме някакъв добър опит.
Николай Младенов трябваше да употреби очевадното погазването на ромските права от Париж в наша полза. България трябваше да има ясна и последователна позиция. Ако, разбира се, правителството бе умно, за да прозре проблема, ловко, за да използва момента и смело, за да вкара пръст в кървяща рана. И честно спрямо българите, тъй като ние не знаем дали това правителство не е като другите - приоритетно да се тревожи за чуждите проблеми.
Но шубето e голям страх. Не само от Франция, която като нищо може да ни погне за потънали нейде пари за ромска интеграция. Но и страх от самите цигани, чийто гласове са безценни по избори. Всека партия, включително и ГЕРБ, знае, че най-добре е да се има с тях.
Драмата има и още един ракурс. Николай Младенов е сочен за министъра, който най-добре разбира от ресора си – външните работи, а не отбраната, където бе разпределен първоначално от великия кадровик Борисов. Ако наистина е най-подготвеният министър, жалко. За всички нас.
Без цензура | 26-08-2010, 06:26 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
На 24 август 2010 г. Украйна отбелязва 19-ата годишнина от провъзгласяването на нейната независимост. По този повод
разговаряме с генералния консул на Украйна във Варна Володимир Пасичник
Роден е на 20 септември 1948 г. в Хмелницка област, юрист и професионален преводач от английски език. Дипломатическата му кариера започва през 1993 г., когато става съветник по консулските въпроси в посолството на Украйна в Русия. Бил е генерален консул и съветник в посолството в Словакия. Заемал е ръководни постове в Министерството на външните работи на Украйна, а от 2007 г. е Генерален консул на Украйна във Варна.
- Ваше Превъзходителство, разкажете ни за празника, който предстои.
- В този тържествен ден целият народ отдава почит на историческия избор, направен на 24-ти август 1991 г., когато Върховната Рада провъзгласи независимостта на Украинската държава. Това забележително събитие стана отправна точка на най-новата история на страната ни, на нейната интересна и сложна съвременност.
В този момент ние почитаме също и тези, които с героичните си дела, с цената на собствения си живот и с решителните си действия, със силата на духа и със силна вяра доближиха украинската независимост до нейното реално изпълнение. Само благодарение на тях е създадена историята на новата украинска държава, изпълнена с непримирима борба, с вечния стремеж на нашия народ към свобода и с неудържимото желание на украинците да живеят в мир, приятелство и хармония със своите съседи, както и с другите държави от световната общност.
От Киевска Рус до ден-днешен Украйна се стреми да изгради монолитно общество, основано на дълбокото духовно наследство на нашите предци, на уважението към човека и гражданина, на принадлежността на украинците към европейското семейство на народите.
Ние уверено гледаме в бъдещето: расте ново поколение украинци, родени в една свободна независима държава, които ценят демократичните ценности и не си представят друг живот. За тях понятия като “свобода на словото”, “право на избор”, “демократични ценности”, “свобода на вероизповеданията” са нещо повече от конституционни принципи - това е философията на живота им в младата европейска държава.
- И все пак тази година празникът е по-различен - Украйна премина през ново изпитание - президентските избори. Какво се промени след тях?
- 2010-та година стана повратна точка за Украйна: свободните и демократични президентски избори свидетелстват за непреодолимото желание на украинския народ да преодолее вътрешните дългогодишни политически сблъсъци и да положи основите за устойчиво управление на държавата.
За първи път през последните години е създадено ефективно управление, в което Президентът и Премиерът да говорят с един глас, сформирани са професионално правителство и парламентарна коалиция, които осигуряват курс за укрепване на Украйна като силна европейска държава-лидер: с ефективна икономика, високи социални стандарти на живот и прагматична външна политика, които защитават националните интереси на украинския народ.
- Какво предприе новата власт в държавата, за да се справи с тежкото икономическо състояние на Украйна след световната финансова криза?
- В краткосрочен план новото правителство изготви, а Парламентът одобри правителствена Държавна програма за икономическо и социално развитие за 2010 г., която предвижда незабавни мерки, необходими за преодоляване на последиците от финансовата криза в Украйна. Одобрени са основните направления на бюджетната политика за 2011 г., а следващият бюджет ще бъде създаден на базата на новия Бюджетен кодекс.
По инициатива на Президента Янукович започна реализацията на Програмите за икономически реформи 2010-2014 г. “Благоденстващо общество, конкурентноспособна икономика, ефективна държава”, които са насочени към обновяване на държавния живот. Създаден е Комитет за икономически реформи, като основната му задача е цялостно общодържавно разработване на стратегия за реформиране на сектора.
Установено е постоянно сътрудничество с международните финансови институции. Нашата държава възстанови доверието и укрепи международния си авторитет след дългия икономически спад, предизвикан от световната финансова криза.
Украинската икономика постепенно се възстановява, демонстрира положителна тенденция към нарастване. Тази година априлската дефлация, която се появява за първи път през 2006 г. е 0.3%. БВП за първата половина на 2010 г. в сравнение със същия период на 2009 г. нараства с 6.3%. Обемът на промишленото производство за януари-юни 2010 г. в сравнение със съответния период на миналата година се увеличи с 12%. Износът на стоки и услуги в първите шест месеца на 2010 г. се увеличи с 30,6%, вносът - с 25,8%.
- Какви са промените, които настъпиха в международните връзки на Украйна?
- Външната политика на Украйна става ефективен инструмент за реализация и защита на националните интереси на държавата в света.
През последните месеци Украйна успя да изведе взаимоотношения със своите стратегически партньори (ЕС, Руската Федерация и САЩ) на единно конструктивно, балансирано и прагматично ниво.
Отношенията с Европейския съюз са отбелязани с висок съдържателен смисъл. Тяхната основна цел днес: пълномащабно прилагане на дуалистичния принцип на политическо асоцииране и икономическа интеграция, създаване на зона за свободна търговия и установяване на безвизов режим.
Отношенията между Украйна и Руската федерация на настоящия етап и за двете страни служат като реален практичен инструмент за решаване на важни въпроси: успешно стартира процес на демаркация на държавната граница, започна нов формат на приятелското сътрудничество в областта на прагматичните основи, увеличава се двустранният показател на оборота на търговията.
Съединените щати, както и останалата част от международната общност, високо оцениха решението на нашата държава да се освободи от собствените остатъци от високообогатен уран. С тази стъпка Украйна за пореден път допринесе за засилване на световната глобална сигурност. Подновяването на контактите на високо равнище между Киев и Вашингтон свидетелстват за взаимно желание на страните за задълбочаване на сътрудничеството във всички посоки.
Нов импулс получава взаимоизгодно сътрудничество между Украйна и ключови партньори в Азия, Африка и Латинска Америка. Важна стъпка към подновяването на дипломатическия курс на нашата държава стана приемането от страна на Върховната Рада на Закона «За принципите на вътрешната и външната политика на Украйна», предложен от президента Янукович. Според този закон, хармоничното съчетание от вътрешна политико-икономическа стабилност и прагматичен външно-политически курс на Украйна трябва да стане предпоставка за устойчивото й развитие като демократична европейска държава въз основа на принципа на правовата държава и зачитането на конституционните свободи на гражданите.
Интеграцията в европейското политическо, икономическо и правно пространство с цел членство в Европейския съюз, е определено като един от основните принципи на външната ни политика. Това й дава последователност - така необходима за установяване на сериозни, дългосрочни и взаимозгодни отношения с всички заинтересовани партньори на Украйна.
- Какво е отношението на Украйна към членство в НАТО?
- По отношение на сигурността държавната извънблоковост на страната е определена като основен ориентир, тъй като именно този статут най-пълно отговаря на съвременните геополитически реалности в света и отразява желанието на Украйна да развива интензивно сътрудничество с НАТО.
Като се има предвид уникалната позиция на Украйна на картата на Европа, нашата държава е в състояние да стане основата на нова архитектура на европейската сигурност в Черноморския регион и на континента като цяло.
ипломацията на Украйна ще остане средство за укрепване на Украйна в качеството й на надежден партньор, на държавата, която се стреми към взаимноизгодни конструктивни отношения и може да направи значителен принос за построяването на стабилна Европа.
- Как ще отбележи украинският народ годишнината във вторник?
- В съответствие с Указа на Президента на Украйна “За отбелязването на 19-годишнината на независимостта на Украйна” в Киев на 24 август 2010 година с участието на ръководството на държавата ще бъдат отслужени молебени за Украйна и украинския народ. Към паметниците на известни личности, свързани със създаването на украинската държава, борци за свобода и независимост на Украйна ще бъдат положени венци.
В понеделник - 23 август, ще бъде отбелязан и Денят на украинското знаме. Този празник има за цел да възпита у гражданите уважение към държавните символи на Украйна.
Отбелязвайки 19-ата годишнина от независимостта си, Украйна с увереност гледа към бъдещето и вярва, че неспирното й прогресивно движение напред ще гарантира мир, щастие и благоденствие на нейните граждани.
Без цензура | 20-08-2010, 16:13 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Лято, жега, отпуск. Товарим се с жената и детето за Трявна. Били сме там – хубав край, хубави хора, готвим се за хубава почивка.
Ще пътуваме с влак, а аз купувам билети за експреса Варна – София. Не знаех, че имал първа класа, тъй като той целият се води за първа класа. Прекрасно – викам си – ще пътуваме в първата на първата класа. Купувам три запазени места като искам цял билет до Трявна. След кратка суетня служителката на гишето на гара Варна ми казва, че не може. За да е цял билетът, трябвало веднага на Горна Оряховица да се качим на влака за Трявна. Пък аз искам да хванем друг, след два часа.
Желанието ми е продиктувано от факта, че пътуваме с малко дете и не знам как ще му се отрази влакът в жегата. Та искам на Горна Оряховица да починем преди да се хвърлим на друг. Но това не е важно. Важното е, че миналата година точно по такъв начин пътувахме с цял билет. Просто следваше да се завери на междинната гара. Лелята на гара Варна не само не ми дава цял билет, но пита друга по въпроса. Другата, явно началничка, ми хвърля с презрение: „Ха, ама те искат да престоят два часа в Горна Оряховица. Не може цял билет!”. Интонацията й идва да ми покаже, че съм виновен. После първата леля ненадейно се оказва любезна – разказва ми как ми дава места до масичка.
Качваме се в първата на първата класа. Местата ни не са до масичка. И на други хора не са такива, каквито са им обещани.
Експресът, или УБВ (Ускорен бърз влак по модерно му), тръгва в 7.45. Все още е хладно, но климатикът в първата на първата класа е надут. След половин час някой киха, след още половин друг кашля.
И Горна Оряховица е хубав град с хубави хора. Има и хубава гара, голяма и важна. Винаги съм се чудел, след като е толкова голяма и важна, не следва ли да има повече от две гишета за билети. Но са точно две.
В едното служителката говори по телефона, пред другото се реди опашка от нервни хора, които си изтървават влака. Някой отчаян тропа по стъклото на говорещата по телефона леля, тя после му крещи, че е „приемала влак”. Не разбирам що значи това, но вдявам, че на тая жена е вменена и друга функция. Т.е. в голямата и важна гара Горна Оряховица билети се продават на едно гише и половина.
Мен ме очаква интересен диалог. Освен билет за Трявна, искам да си купя и три за Варна за след седмица. За да ми е сигурно връщането. Служителката почва да ме убеждава, че не ми е изгодно. За по-изгодно следвало да си купя цял билет от Трявна. Вече съм препатил с „целите билети”, пък и на тая жена въобще не й е работа аз с цял ли ще се прибирам, половин ли, богат ли съм или беден. Просто трябва да изпълни това, което казвам. Но продължава да не дава билетите. Накрая я питам: „Какъв е проблемът да ми продадете три билета от Горна Оряховица за Варна за след седмица?”. „А, никакъв”, отвръща. Победих.
Дава ми три места. Естествено, в първата на първата класа на експреса. И за да ми е гот добавя, че това били последните три билета за въпросната дата. Три пъти проверява номера на местата, за да няма грешка. Накрая разбирам причината за внезапно бликналата й филантропия – през отпускарския август билетите за експреса наистина са кът. Гара Горна Оряховица не може да продава стотици, има квота. Лелята иска да запази няколко.
Седмицата минава. Отпуската я няма, Горна Оряховица си е там. Качваме се в първата на първата класа. Същите три места, които лелята на гишето с мъка продаде, а после три пъти провери да не са дублирани, се оказват... дублирани.
Жалвам се на кондуктура. Той се оказва добър човек. Пък и прибран. Слага ни на други три места и взема билетите ни. Взема ги и на другото семейство, чиито места са дублирани с нашите. Не ги връща.
Мислех да ги искам накрая. Да тръгна да се разправям с БДЖ от инстанция на инстанция. Да искам компенсация не заради самите пари, а заради личния ми кеф да им стане гадно на хората, от които зависи. И да видим как ще се завърти цялата работа, дали въобще ощетени пътници могат да бъдат компенсирани.
После осъзнах, че гадно ще е единствено на мен. Детето искаше бързо да слизаме и нямаше време да се моля на кондуктора. Леко ме човърка дали не изоставих гражданския си дълг. Дали не трябваше да се разправям с бюрокрацията и да опиша в сочна статия досега си с нея. На много хора билетите се дублират, но никой после не си търси правата, затова не е ясно дали въобще съществуват.
Но и да бях описал подробно как обикалям бедежейските кабинети с дублирани билети на две семейства и надлежно платени пари като за първа на първата класа, ефектът щеше да е нулев.
Без цензура | 17-08-2010, 11:58 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Ситият на гладния не вярва, но защо гладният трябва да повярва на сития? Въпросът е към БСП-Варна. Вероятно го задава всеки редови варненец, който тези дни е дочул воя на партията от „лошото управление” на града.
След отстраняването на Гуцанов червените ореваха „безпринципната и антисоциална политика на ГЕРБ”, а в четвъртък скочиха и на кмета Кирил Йорданов. Поводът е ясен – опит за далавера с Логопедичната детска градина в Морската, с друга детска градина във „Владиславово”, 7-те имота срещу апартаменти... Има обаче едно „но”. 7-8 години този град се управлява от БСП. Червените коремчета първо леко нараснаха на ширина, а после се превърнаха в ненаситни търбуси. Затова, когато днес БСП алармира за „нередности”, всеки път трябва да бъде питана: Че защо да ви вярваме, другари, вие довчера как управлявахте?
БСП-Варна трябва да отговори на много въпроси, но най-важният, който се наложи поради актуалните полицейски активности, е: Поради каква житейска случайност посредник в сделката за автобусите се оказа приятелят на Гуцанов Данаил Славов-Дънката? Не говорим за вини, доказателства, престъпления и т.н., Не сме съд. Просто като партия да ни осветли за причините за това съвпадение. А трябва да го каже партията, защото тя твърдо застана зад Гуцанов, той дори се качи на Бузлуджа.
БСП заяви на журналистите, че ще даде оценка на Кирил Йорданов в края на мандата му, като тя щяла да включи много „истини”. А предишните оценки, след като кметът и БСП деляха града, лъжи ли съдържат? Както и да е, ще чакаме. Макар че заявката към момента звучи като рекет - „Да знаеш: ще си отворим устата...!” Въобще фундаментът, върху който се крепи местната власт във Варна, е мълчанието. Ако някой някога си отвори устата, всичко ще се срине.
Колкото и парадоксално да звучи, за първи път от много години интересът на варненци поне частично е защитен в общинския съвет. Над града надвисва нова ламя на корупцията – ГЕРБ, но тя иска всичко за себе си. БСП е на път да остане капо в раздаването на ресурси. Не съвсем, но достатъчно. В червените общинари ни е надеждата – техните стомаси са много по-големи от досегашния порцион, нека бъдат недоволни. Нека реват, нека се вайкат, да дават пресконференции и да протестират, информирайки ни за далаверите в общината. В тяхната незадоволеност е шансът обществеността да знае какво точно се случва там.
Досега моделът, наложен от БСП-Варна, бе „Всички на масата”. Там бяха и среди от ГЕРБ. Затова нямаше недоволни, затова никой не даваше пресконференции, кметът бе красив и обичан. По едно време ГЕРБ направи опит да бъде опозиция, но тия хора каквото и да опитат, не се получава. Дано поне БСП сполучи в опита да е опозиция.
Не че нещо кой знае какво ще се случи или ще бъдат разкрити грандиозни далавери. БСП няма интерес да приказва много, защото за нея информирани хора могат да кажат още повече. Но все пак интересът на Варна е да има опозиция. Колкото дебела и оядена да е.
Без цензура | 06-08-2010, 06:46 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Ако науката е слънце, то варненският общински съвет е пълен със слънчогледи. Такава любов към знанието е обхванала общинарите, че напоследък са готови багери да хвърлят срещу враговете й.
Ако някой си мисли, че апетитите към Логопедичната детска градина край Станчовата алея са заради прекрасното разположение на терена й, на хвърлей място от брега, се лъже. Иде реч, естествено, за любов към науката. По-специално за грижа за градската библиотеката „Пенчо Славейков”, на която трябва да се намери ново място. И понеже във Варна сградите са кът, то откривателският гений на съветниците прозря, че новият дом задължително трябва да бъде осигурен чрез трампа с атрактивните 16 декара на градината в Морската.
На сесията в сряда кметът Кирил Йорданов оттегли предложението си статутът на терена да бъде променен от публична в частна общинска собственост, което щеше да е най-важната крачка към последваща продажба или замяна. Но пък се появи комисия, която трябва да обсъди съдбата на парцела и, естествено, на библиотеката. Защо комисията не се занимае единствено с библиотеката и остави на спокойствие парцела, не стана ясно.
Веселин Марешки, спряган за купувач на терена и съответно благодетел на библиотеката, като обещава в замяна да даде на общината приватизираната от него сграда на пощата, категорично отрече да готви далавера. Всички съветници отрекоха, че се готви далавера, някои набедиха кмета, но пък гласуваха създаването на въпросната комисия, което остава вратичка за бъдеща сделка със земята. Красимир Узунов, който отдавна си има имот в Морската, каза: „Ама ние миналия път нали гласувахме да преместим библиотеката в сградата на Стоматологията. Какво правим сега?”. Никой не отговори, но в науката е така – въпросите са повече от отговорите.
Марешки много се ядоса, че го спрягат за купувач. Но някак си личеше истинска, човешка и пичовска обида в него, че за други може да има сделки, пък за него се вдига панаир. Митичната комисия бе създадена точно под негово давление. Аптекарят артистично добави, че ако иска, винаги може да си купи терен в Морската, тъй като частниците там продават. Но на каква ли цена би я купил? Щото частното не е като общинското. Пари струва, много.
А най-практични бяха от „Нашият град” – теренът и без това е голям, половината остава за Логопедичната градина, другата ще я продаваме. Пак никой не разбра от к'ъв зор трябва да се пипа въпросния терен. И ако библиотеката задължително се нуждае от инвеститорска помощ, то само чрез имота в Морската ли може да стане? Няма ли общината други имоти, активи, средства...?
А ако Логопедичната детска градина се нуждае от ремонт и освежаване, то пак задължително с шитване на терена й ли може да стане? Или на част от него? Май е добре и кметът Кирил Йорданов да отговори. Той също периодично изпада в научни кризи и търсения.
По някакво съвпадение грижата към науката на общинарите и благодетелите на града все през Морската градина минава. Борислав Гуцанов искаше задължително да разкара Зоологическата градина. Само арестът попречи да бъдат жертвани няколко декара в името на съня на мечките и преживния цикъл на камилите. А „Алея първа”, освен хотели, предвижда какво? Конферентни зали и хидроложки център, разбира се.
Та така. Науката е слънце, прогрес. Напредваме с Колумбовия ентусиазъм на варненските общинари. Ако „Нашата полиция” е национален химн, то варненски може да е „И хиляди слънца да засветят над този... град”. Оригиналът е на Орхан Мурад. Кавърът – на Йорданов, Марешки, Апостолов... Все тая.
Без цензура | 28-07-2010, 20:27 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Миналата седмица се случи нещо знаменателно, което при будни и несервилни медии дълго щеше да е тема №1. Вътрешният министър Цветан Цветанов посети Сливен и шумно се зарадва на кмета Йордан Лечков. Похвали го, че е прекрасен човек, управлявал европейски града и неправилно е разследван от прокуратурата.
Малко предистория. Йордан Лечков е добър приятел на Бойко Борисов, спечели втория мандат с подкрепата на ГЕРБ. Но подозренията за далавери през кметските години са почти толкова, колкото и головете в златната му футболна кариера. В момента прокуратурата му е повдигнала 7 обвинения (сред които престъпления по служба и подкуп) и го разследва по още три дела, включително и за източване на еврофондове.
За капак преди няколко месеца кметът не спря на катаджийска палка и нагруби полицаите. Разследванията срещу Лечков бяха повод Бате Бойко гордо да тръби, че чадър няма над никой, не се меси на прокуратурата и в ерата на ГЕРБ няма “мои-твои”.
Заради Лечков местната организация на ГЕРБ е разцепена, но това е малък проблем на фона на горните факти. Та в такава среда Цветанов посети града, снима се с “гениалния плешивец” и дословно каза следното: “Уважавам Данчо Лечков изключително много, той е направил твърде много за страната ни. От години се мъчи да направи Сливен европейски град. Този процес, който се води срещу него, е към отшумяване”. Цветанов заяви също, че и мнението на премиера Борисов е такова.
Максималната коректност изисква да се уточни: Цветанов вметна, че думите му не бива да се приемат като негова или премиерска намеса в работата на съдебната система. А още по-голямата коректност изисква да се добави, че буквално на другия ден долетя новината, че прокуратурата удължава разследването с 6 месеца. Тоест, делата потъват.
Обобщена случката има няколко измерения – кое от кое по-отчайващи. Вътрешният министър не се поколебава предварително да издава присъди, което показва, че се е взел за последна инстанция в държавата. Присъдата му е оправдателна, той недоволства от активността на прокуратурата, а досега го виждахме като критик на нейната пасивност. На другия ден прокуратурата демонстрира, че си е взела бележка, т.е. стана ясно, че никак не е независима. Цветанов плюе и върху труда на подчинените си, тъй като, за да се е стигнало да обвинения срещу Лечков, значи и полицията е допринесла в разследването. А може би най-скандалното е, че дава индулгенция на човека, който не спира на полицейска палка и унижава МВР. Какво ли мислят двамата катаджии за морала на Цветанов, колегиалността, честността и справедливостта му?
Ясно е, че Лечков се отървава защото е известен. Защото е приятел на Борисов и Цветанов. Защото е от ГЕРБ и има пари.
Демонстративната подкрепа на вътрешен министър към човек, който е обвиняем, би предизвикало скандал във всяка цивилизована държава. Особено ако се касае за спортист или политик. Там властите са най-стриктни към популярните хора, не само защото те трябва да са пример за редовите, но и защото държавното отношение към тях също е пример – ако държавата е стриктна, значи може да раздава справедливост на абсолютно всички; ако си затваря очите, значи има неприкосновени. Отдавна е ясно как е в България при гражданите за европейско развитие, но случаят с Лечков просто е най-фрапиращото доказателство.
Къде е сега Бойко Борисов, който твърди, че липсват чадъри? Че при ГЕРБ е различно? Че бил останал самичък, без приятели, щото бил безкомпромисен? Къде е, белким се разсърди артистично, както прави при неудобните въпроси?
Няма го. Ама и няма защо да обяснява, след като никой не го пита. Всъщност, хората така и не разбраха за протекцията над Лечков, тъй като тя мина лежерно на фона на водопада от самопохвали край поредния евродоклад и шумните рапорти, че ГЕРБ слага край на корупцията и престъпността. Често виним хората, че са глупави и вярват в измислени герои, но как да не го правят, след като медиите скриват неудобната истина.
Отделно от това Цветанов разкритикува и местния вътрешнопартиен враг на Лечков – някой си Радото. Каза, че Радото много се водел по акъла на Иван Костов. Така Цветанов оневини Лечков и на практика обвини Радото. Да, Цветанов като формален лидер на ГЕРБ също е политик и може да прави политически декларация. Нека приемем, че атаката му срещу Радото е политическа. Но нали е и министър на вътрешните работи? Втората му функция не е ли по-важна и не следва ли да съобразява думите си предимно с нея?
Радото със сигурност е изтръпнал. Защото партия и държава пак са едно и също.
Без цензура | 25-07-2010, 14:31 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
От чешмата вече не тече само Бойко Борисов. Прелива и американският посланик Джеймс Уорлик. Той е защитник на ГМО, „Стъклен дом”, гей парадите и най-вече – на енергийната независимост на България.
Миналата седмица този човек отиде внезапно при икономическия министър Трайчо Трайков и поиска обяснение за енергийните проекти, които разработва България. Това стана ден след като руският зам.-премиер Зубков стопли уж леденото сърце на Бойко Борисов. Без планирана среща Уорлик влетя при Трайков, извика подбрани медии, поиска отчет на свършеното и детайли от клаузите на бъдещите договори. Това той направи под предлог, че се грижи за „енергийната независимост на България и региона”, както и в името на „прозрачността”. Добрата новина е, че Уорлик отиде при Трайков, а не го привика лично.
Във вторник тази седмица посланикът се прояви и като откровен лобист на „Шеврон” – компанията от САЩ искала да търси шистов газ в България. Та, Уорлик, пак в името на прозрачността, диверсификацията и т.н., поиска фирмата да влезе в България.
Няма лошо в шистовия газ. Нито чак кой знае колко и в действията на Уорлик. Те може да са неуважителни и да изглеждат адресирани към хора от третия свят, но са разбираеми. Посланиците представляват интересите на държавите си, в арсенала им влизат оръжия от тиха дипломация до откровен лобизъм. САЩ имат интерес руското влияние в региона да се ограничи и всички действия на Уорлик са следствие на този интерес.
Наивниците, които верват на модерната теория за свръхдобродетелните американски ценности, според които щатският посланик е приятел повече на България, отколкото на родината си, да не четат тази статия. По-добре е да поискат връщането на вечерните училища и да си наваксат пропуските.
Голямата беда на България е друга. Тя не е енергийната независимост (също е проблем, но по-малък), а независимостта по принцип. Независимостта като схващане, ценност, култура на уж суверенното население и начинът на прилагането й. Уорлик без да иска вдигна огледало, в което се огледаха раболепието, лицемерието и тъпотията на цялото ни общество. Най-вече политиците.
Дори да предположим, че американските интереси изцяло съвпадат с българските, то подобна демонстрация – да влетиш при министър на суверенна държава, е чиста безпардонност. Липсата на ответна възмутителна реакция показва, че Уорлик не само е бил прав да действа така, но и че България на практика не е независима. Защо посланикът да не го направи, след като никой не му се разсърди, а след това единственото, което стори властта, е да почне да му се обяснява? Като между любовници, които – публично или не, явно така си се слагат и обладават.
Отсъствието дори на минимална дискусия за действията на Уорлик опровергава тезата, че България е бананова република. Републиката, все пак, е обединение на граждани. Ние нямаме гражданство, висим по дърветата, с бананите просто се самозадоволяваме. Ние сме като герои от прочутия филм „Боговете сигурно са полудели” - за нас бутилката „Кока кола” е знак свише.
Нека проследим реакциите на отговорните институции и партии: премиерът Бойко Борисов взе да се оправдава, че нито САЩ, нито Русия имат повод да се сърдят на България; Трайков измънка нещо, но то по принцип няма значение; „Атака”, която навремето не пускаше Кондолиса Райс и вдигаше народа на антиамериканско оръжие, разсеяно подмина въпроса; „Синята коалиция - също, чудно как още не са похвалили посланика; Първанов рече без да споменава име, че не бива чужди посланици да дават съвети по вътрешни въпроси; Станишев също не се престраши да нарече името на дипломата. Единствената реакция дойде от ВМРО, но те не са в парламента.
Не по-малко шумно бе мълчанието на т.нар. неправителствен сектор. Медии, интелектуалци, общественици от всякакъв калибър, също си затраяха. Разговорът се измести изцяло на енергийна плоскост и подмина неуважителния Уорлик. Но, наистина, защо да реагират, след като и друг път е ставало същото? Няма новина, следователно няма проблем.
Печалните изводи от тази сага са няколко. Първо, българската независимост е само формална. След като един посланик може публично да нахлуе и да поиска обяснение от министър, а властта не реагира, значи ние сме васал. Сюзеренът просто от съветски е станал американски. Живеем си както преди.
Второ, българските политици са абсолютно лицемерни. „Независимостта”, която прокламират, е просто тяхно „професионално задължение” – ценностите им са проекция на парите и техния източник. Така сините са против зависимостта от изток, но не и от запад. „Атака” в опозиция е против САЩ, но щом е присъдружна на управляващата ГЕРБ – дори и противоракетния щит преглътва. Социалистите и сродните им червени са същите – те също се кланят на друга църква, само че с руски патриарх.
Трето, лицемерни и „професионални” са и т.нар. граждански организации. Не може да си „буден” и да протестираш, когато Русия казва, че България е троянският й кон в ЕС, а да проспиваш силовите демонстрации на САЩ. С такива политици и общественици България е обречена да е зависима – икономически, политически, културно... Енергийната зависимост е следствие от горните порядки.
Четвърто, не толкова важно, но пък любопитно. Щом САЩ могат де бъдат толкова дръзки към Борисов, значи има защо. Вероятно поназнайват някои неща за него, които спестяват на публиката, или поне си търсят вересиите. Явно са дали нещо и очакват същото.
ГЕРБ оцени най-високо двама министри – Цветан Цветанов и Аню Ангелов. За първия е ясно. За втория хич, тъй като той е в дълбока анонимност. Досега се е проявил единствено с желанието да закупи американски военни изтребители на връх кризата. ГЕРБ ли управлява или директно Вашингтон?
Другото са просто думи. Прах в очите. Жалко, че 20 години след скъсването на подчинението ни към Москва тази дискусия не се води. Дано след 20 се проведе, за да може след още 20 да сме малко по-самостоятелни.
Без цензура | 14-07-2010, 06:26 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Росен Плевнелиев със сигурност обича приказки. Хубававеляк е, хрисим, сладкодумен – такива хора са майстори на късия разказ. За комшия да го имаш.
Проблемът е, че Росен Плевнелиев е министър на регионалното развитие и благоустройството. И от два месеца ни разказва една протяжна история как бил против строителството на „Алея първа”, но лошия варненски кмет Кирил Йорданов си измил ръцете с него. Деца да бяхме, щяхме за заспим. Фенове на Веселин Маринов да бяхме – цвете щяхме да му подарим. Ама не сме.
Казусът с „Алея първа” всъщност е една къса приказка за дългия нос на Росен Плевнелиев. На лъжата краката са къси, а пък на Буратино му расте носът. На Плевнелиев дори рейтингът не расте, въпреки усърдието, което полага.
Макар варненци подробно да са запознати с цялата сага, си струва да я припомним: в средата на май община Варна чрез главния си архитект Петър Йорданов издава пет разрешителни за строеж върху ската на крайбрежната алея. Той се позовава на предварително разрешение на Плевнелиев. Тук идва спорният момент – министърът твърди, че е позволил само укрепване. Община Варна казва – че е разрешил укрепване И строителство.
Всъщност, зоната е свлачищна и, за да може да се строи върху нея, процедурата наистина изисква първо укрепване, после строителство. Стига министърът, а след това и общината, да позволят. Редът е такъв – първо министърът, после кметството разрешава. Нито община Варна, нито инвеститорът холдинг „Варна” са твърдели, че могат и искат да заобиколят процедурата.
На предварителното разрешение, което Плевнелиев твърди, че касае единствено укрепването, черно на бяло е записана думата „строителство”. Плюс условия за изграждане на ВиК, които няма как да ги има само при укрепване. Но не в това е буратиновата министерска драма.
Същият този Плевнелиев, сладкодумен борец срещу строителството, може с едно едничко действие да сложи точка на целия казус. Без значение какво точно е разрешила община Варна, а пък той укрепване ли е постановил или друго. Действието е да отмени въпросното предварително разрешение, което предизвика многостранно тълкуване. Това е административен акт и той, ако иска, може да го отмени. Но не го прави.
На пресконференция в София Плевнелиев бе запитан дали ще оттегли становището си. Той отговори така дълго, сладко и напоително, че журналистите изпаднаха в следобедна дрямка. Но отговор не получиха.
Разказвачът на хубави истории Плевнелиев спести и още нещо – личното му мнение (не министерското, а човешкото) дали на алеята трябва да има сгради. Три пъти го питаха в студиото на bTV, а той въртя, сука, преде, ама не каза. Не каза и, когато и репортери го питаха във Варна. „Варненци трябва да решат”, измъкна се Плевнелиев.
Тези дни той рече следното: "Да, свлачище е. Да, може да се строи в свлачище. Но министерството издава разрешението за укрепването му. Когато се укрепи свлачището, може да се върви напред с издаване на строително разрешение" И? За какво бе целият напън, бе г-н министре? Някой някога да е твърдял обратното?
Всъщност, съдбата на „Алея първа” стана ясна още през август миналата година. Тогава Бойко Борисов бе във Варна за първи път в качеството си на премиер. Журналисти го питаха за продажбата на земята на ската, извършена от областния управител Христо Контров. Интересуваха се дали държавата ще разследва сделката. Борисов каза на репортерите да се обърнат към кмета Кирил Йорданов, който нямаше никакво отношение към проблема. Борисов бе този, който трябваше да отговори, нали държавата продава.
Отговорната и честна премиерска реакция бе скрита от още по-отговорните и честни медии. В ерата на ГЕРБ е така – медиите прикриват срамотиите повече от всякога.
Между другото, пред близки хора Борисов похвалил Плевнелиев, че се държи добре пред камера. Един съвет към премиера – Плевнелиев наистина се държи добре. Най-добре да върнат „Лека нощ деца”, та той да хване камерата и да не я пуска. Да говори, пък ние ще сънуваме розови гербери. Ама като министър ни стряска.
Иначе, няма лошо „Алея първа” да стане. Разбира се, при спазване на строителните и екологични изисквания. Сегашните „капанчета” са ориенталска гледка. Няма лошо и прокуратурата да подиша във врата на разни общинари.
Но Плевнелиев да се прави на света вода ненапита - не, мерси! Той просто е един от цялата верига. Да си понесе отговорността и да не се измъква. Всичките му дълги и красиви думи са едно обикновено мънкане. В името на рейтинга.
Ясно е, че за Плевнелиев тази битка е полезна, но за обществото - не е.
Без цензура | 07-07-2010, 13:16 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
В долните редове няма да стане дума за музика. А за една обществена поза, която уж бори простотията, а я прикрива и възпроизвежда.
На фронта между чалгата и останалите видове музика отдавна няма патрони
Чалгата загуби войната, знае се, че е тъпа и проста. Целокупното й фенство е обявено за примитивно, то даже не си прави труда да оборва – щрака с пръсти и това е. Но проблемът не е само в невръстните гащници, които припяват „Я елате пиленца при батко”, или изрусените момиченца, които искат да приличат на силиконовите каки от екрана. Ако те са олицетворение на простотията и будят тревоги за ценностите, които ще изповядват като големи, то какво да кажем за метълите или рапърите. За ония, които дерат в несвяст гърла и мятат спластени коси блъскайки се един в друг (термините са „куфеене” и „пого”, правилно отразяващи психо-физиологическите им процеси)? Или другите, които още от времето на Мишо Шамара и по примера на американските „ганстери” редят „Ще му разбия главата, едно, две, три/Ще му разбия главата, четири, пет, шест....”?
София тези дни стана столица не метъла и рока. След концертите околните улици и площади приличаха на пепелище, оставено от варвари – мръсно, опикано, оповръщано и осеяно с бутилки. Разликата от концертите на „Пайнер” бе, че се виждаха и спринцовки. Преди това разни поклонници на „правилната” музика се оригваха триумфално пред камерите, а журналистите показваха знаково разбиране – нали и звездите на сцената се оригват. Ако Милко Калайджиев се надупи пред микрофона и пръдне, то това ще е простотия, но ако Наско от БТР се уригне три пъти, това ще е разпяване на един рядко красив глас (при това Наско, в сравнение с други образи, е цвете, не от луната, а за мирисане).
Тъй, че ако говорим за простотията, тя проблем на музиката ли е? Или е в нас, независимо от нея?
Каква е разликата
между гелосания чалгар, който надупва беемвето и подвиква на мацето „Хайде кукло, качвай се”, или татуираният некъпан рокер, който ласкае момичето с „Ади ма, буцо, идвай”? Чалгата е критикувана за примитивни и цинични текстове. Вярно е. Но още по-вярно е, че същите текстове ги има и в „интелектуалния” рок. Че какъв смисъл има прочутата песен „Леле како, цигара магара тактика...”? Или в „Бате Гойко има мирис на изпуснат пор вдовец, и в неговия ирис гние дух на зъл боец.”? Красота? Интелект? Възвишен подтекст? Или същата простотия?
Защо текстовете на „Ъпсурт” си приемат за скандални, а не просто за малоумни? Ето: „Бона сера, идва малкият Мук, права римата, като ката със зелен звук пепелникът е пред тебе, зимай си фъстъчки танцувай с вълци..”. А да не би в „Хей каса бира, водно колело, хей първа бира, водно колело, пляс пляс педалите, водно колело” да има грам смисъл? Голям ум ще да го е измислил. Каква е разликата между хвърлянето на гюбек и дрането на гърло, с така характерното мятане на изкривена физиономия и присвиване на ръце, имитиращи държане на китара? А между салатката с ракийката и бирата с фъстъци? Ако говорим за вкусове – да, има разлика. Но ако иде реч за инстинкти, пориви, глупост и тъпотия – едно и също е.
Чалгата става рок и обратното.
Без цензура | 27-06-2010, 13:47 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Вече е ясно, че каквото ГЕРБ може да си стори сама, никой враг не може й до ги причини.
Шефката на финансовата комисия в парламента Менда Стоянова каза онзи ден, че плоският данък може да се увеличи. 10-те процента, които всички плащаме върху личния доход, ще нараснат, вероятно до към 12% или 14 %.
Икономическите вестници пишат, че може да се увеличат и други преки данъци, сред които и налогът върху печалбата. Всички те, от Иван Костов насам, падат. И са една от причините икономиката да дръпне през това време.
За последно преките данъци скочиха при Жан Виденов. Последствията са известни. Сега не иде реч за революция. А и за фатални икономически последствия. ГЕРБ, всъщност, не пакости на себе си, а на България.
Плоският данък, при това с ниска ставка от 10%, бе най-хубавото нещо, което сътвори тройната коалиция. Той може да не е максимално социално справедлив, тъй като освобождава богатите от отговорността да плащат най-много, но изсветлява икономиката и увеличава приходите в бюджета.
Точно заради него в последните години личните доходи се легализираха и намаля плащането по „вътрешна ведомост”. Вдигането на данъка неминуемо означава пак скриване на доходи, т.е. по-малко пари за пенсии, социални плащания, инфраструктура и т.н. Както стана сега с вдигането на акциза на цигарите, тъй като потреблението им не намаля, а се внасят контрабандно. Същата контрабанда с доходи ще сe развихри и при увеличението на плоския данък и налога върху печалбата.
Специално по-високият данък печалба ще откаже и малкото инвеститори, които поглеждат към България. Ако страната ни, бедна на ресурси и с малък пазар, е атрактивна с нещо, то това са ниските данъци. Дори и налозите да се запазят, самата дискусия за тях, шумно анонсирана от управляващите, е пагубна. Никой не иска да влага пари там, където не се знае какво е бъдещето. А с колебанията за ДДС, акцизите, преките данъци и въобще цялата суматоха, която създава Бойко Борисов, това стана традиция.
Има още един аргумент срещу вдигането на преките данъци. Той не калкулира конкретни икономически загуби, а касае по-важен въпрос – принципът на управление. В какафонията от лоша инфраструктура, пречеща и корумпирана бюрокрация, престъпност и съд, които вредят на нормалните отношения, ниските данъци са единственият реверанс на държавата към работещите хора. По-висок личен или фирмен налог означава секира за работещите, рискуващите, управляващите и отварящите фирми. А всички те са двигатели на стопанската активност. Държавата им казва, че ще бъдат брашнян чувал.
И още нещо – ниските преки данъци не подпомагат формирането на средна класа, както се твърди. Това е политическо клише. Положението е трудно и с 10-те процента данък. Но те просто са глътка въздух за хора, хванати за гърлото. Президентът Първанов отдавна настоява за по-високи данъци и по-специално за замяната на плоския с прогресивния. Сега вероятно отново ще налее вода в тази мелница. С което може да се хареса на пенсионерите, но не и на активните хора.
„А откъде пари в бюджета в условията на криза”, вероятно биха попитали икономистите на ГЕРБ и президента. Ето откъде – съкращаване на раздути административни щатове (напук на големите приказки министерствата упорито не ги правят); отказ от скъпи проекти с корупционен риск като Лувъри и Спортни зали; затягане на контрабандата, по-голяма събираемост, включително и от стари длъжници на бюджета.
Другото е още по-слаб бюджет, бедност, застой, съкращения и в крайна сметка заем от МВФ. Това ли е целта?
Остава да се надяваме. Добрите в ГЕРБ, които не искат да се вдигат данъци (май сред тях е Дянков), да победят. А Бойко Борисов да си припомни предизборната програма. Знаем, че в България става обратното на онова, което е обещавал Борисов, но положението почва да не се трае.
Без цензура | 21-06-2010, 18:43 | Калоян Димитров
