Тринайсет българи и всички техни близки започнаха годината не с наздравица за поредните успешни проекти, а с молитва всичко  да бъде наред и колкото може по-скоро да се срещнат живи и здрави тук – у дома. Тази поредна морска драма провокира много коментари и изявления, много точни или безумни думи, хвърлени в публичното пространство. Лично аз, след всичко чуто по темата, исках просто да изрева: „Оставете на мира клетите близки на похитените! Спрете да бъркате в душите им и да ги тормозите! Спрете да си играете с хората по този безобразен начин!”

В общи линии историята е ясна от случилото се през април 2009 г. с 16 други българи – част от екипажа на кораба „Маласпина касъл”. Тогава освен безсънни нощи и стрес за хората, премеждието струваше 33 дни престой и 900 хиляди долара от джоба на корабособственика. Затова тези дни малко изненадващо ми дойде изявление на заместник-министър, според когото големият проблем се оказа охраната на сухоземния център на пиратите и на морските пространства. Пак според тези авторитетни думи на практика, преди пиратите да се приближат до чужди кораби, те имат статут на рибари и докато нападат, няма как  да бъдат атакувани, защото това винаги застрашава човешки живот.

Всеки, комуто е дошло до гуша от несериозни твърдения и от опити да го правят на идиот с повод или без такъв, предполагам, е поразсъждавал известно време по въпроса за пиратството. Също така, предполагам, разсъжденията му са следвали приблизително тази посока: че повечето пирати не са рибари, а гладни и неграмотни хора. Поради естеството на бизнеса, с който са се захванали, само от едно похищение те печелят 20 пъти повече, отколкото работещите им сънародници получават за цяла година. Логично е този бизнес да се ръководи от консултантски екипи, които според някои версии са разположени в Европа, според други – конкретно в Лондон, което обяснява добрата им информираност по отношение на три пункта: какъв курс следва корабът, какъв товар има на борда и от коя народност са хората от екипажа.

Не зная как това би се случило без добра техника и без сателитни връзки, но съм сигурна, че всеки уважаващ себе си човек е наясно за едно: според международните конвенции  при всякакво съмнение, че на борда на един кораб има незаконно оръжие, разрешено е да се проверява по всяко време и на всяко място, и особено, когато става дума за открито море. Или иначе казано - "рибари" с автомати са си живи пирати. Т.е. онова, което ни разказват е напълно безсмислено, дори граничи с абсурд, или с некомпетентност - всеки може да прецени за себе си. И като допълним, че още от средновековието пиратството е обявено извън закона в международен мащаб, а светът има разнообразни методи за успешна борба с незаконните прояви, изводът идва съвсем, без да го търсим: на някого му е удобно тези пари да бъдат искани, да бъдат плащани и получавани.

Съвременната техника е толкова точна, че корабите могат да бъдат наблюдавани чрез сателит по всяко време. Дори ако наблюдаващият има желание, би могъл да прочете най-дребните обяви във вестника, който капитанът прелиства на мостика. Истината е, че пиратството е доходен бизнес, който обслужва нечии големи интереси, поради което никой няма нито желание, нито намерение да се справя с него. Как иначе да си обясним факта, че толкова напреднали държави с високо развити технологии, не могат да се преборят с шепа примитивни хора, които дори не са в състояние да напишат името и рождената си дата? В този случай безсилието на международната общност звучи твърде смешно и абсурдно, нали? Накъде сме тръгнали всички ние, ако световните сили се стряскат от две лодки, пълни с хора със статут на рибари по думите на наш заместник-министър.

Би било твърде смешно, ако не беше толкова тъжно. Ако не бяха намесени съдбите на хората от екипажите, и безсънните нощи и безкрайното очакване на техните близки. Единствено заради тях се наех да напиша тези редове. Защото никой на този свят няма право да си играе със съдбите на хората. Никой няма право да гради бизнес върху сълзите на очакващи деца, майки и съпруги. А това, специално за нас в България се случва вече за трети път от април миналата година.

Интересен би бил отговор на въпроса: дали екипажите на похитените от съвременни пирати кораби включват западноевропейци. Интересен би бил отговорът и на друг въпрос: колко пъти по-евтино излиза вместо плащане на откупи, финансиране само на няколко взвода обучени командоси, които точно за пет минути биха разбили на пух и прах цялото световно пиратство и дори биха го научили да се подписва правилно: разбира се в частта му със сомалийските активисти, а не с европейския мозък, който организира нещата. Ще възразите, че поради спецификата на проблема по него преговарят не правителства, а частни фирми – онези, които се предполага, че трябва да се откупят.

Тогава хипотетично корабособственици, товарособственици и застрахователи лениво се почесват по главите и учтиво чакат няколко боси и неграмотни бандитчета да им измъкват милиони от фирмените сметки. Разбира се, никой не знае с точност колко са парите, отишли за откупи. Предполагаме, че са толкова, колкото съобщават. За тези пари не се плащат данъци. Също така никой не знае какво им се случва после: след изплащането. Важното е, че ощетените корабособственици, товарособственици и застрахователи тъжно седят в очакване отново и отново някой хищен и лаком сомалиец да им изпразва джобовете и да съсипва печалбите им за годината. Толкова богати и влиятелни фирми, а не могат да се справят с няколко нехайни авантюристи!?

И пак хипотетично: в момента имаме похитен каркериър, или автовоз, както го нарекоха. Той трябва да е висок най-малко 30 метра. Интересно как точно го превземат предполагаемите похитители с първоначален статут на рибари, както вече официално ни информираха? Едва ли са ползвали хеликоптер. А всяка друга версия би изглеждала, все едно, че някой се е качил на покрива на хотел „Черно море”, а отдолу друг – със статут на рибар, го заплашва с базука и чака откуп от фирмата, която му се струва най-подходяща за целта. Затова си позволих да поразсъждавам по темата: защото е смешно, грозно и много жалко нещата да бъдат представяни по нескопосния и елементарен начин, по който това се случва. Изводите всеки прави за себе си. Но лично за мен е престъпление да се прави бизнес и да се трупат печалби за сметка на човешки съдби. Оставете роднинните на мира! На тях им стига тормозът, че близки хора са някъде там - в нищото, в някаква чужда безсмислена история с неизвестна продължителност и неизвестен край. Оставете тях и се обърнете към организаторите, двигателите и авторите на целия този международен фарс. Остана ли някой, който не знае кои са?