Може би съм старомодна. Също така много вероятно е абсолютно да не съм права. А освен това за свое оправдание ще добавя, че напълно съзнавам как думите ми ще провокират масов гняв и как веднага срещу мен ще скочат стотици застъпници на голямото зомбиране, наречено „Фермата”.

Но не мога да премълча, че напоследък все по-често започнах да срещам  изключително сериозни и вглъбени познати, които се стряскат през половин час, с треперещи пръсти включват коппютъра, изписват там интернет страници и едвам удържат прескачанията на сърцето, когато са окаже, че връзката е лоша и над тях дебне чудовищната заплаха да загубят някоя безценна лехичка, бизнесът да се срине, целият къртовски труд, който са вложили до момента, да се окаже напразен и ..., горките те, да бъдат изправени пред чудовищната реалност, в която се налага да започнат отново... от нулата. Всъщност, описаният преди малко апокалипсис не се случва в  реалния живот. Той е там – на компютърния екран.

{vsig}photo/gallery/FarmVille{/vsig}

През последните месеци играта Farm Ville подлуди толкова хора наоколо, че още недоумявам как е възможно това! Повече от три милиона здрави, прави, абсолютно нормални и годни за далеч по-сериозни дела хора по цял свят всеки ден полагат всепоглъщащи грижи за виртуалната си ферма във Фейсбук. И лично аз забелязах реалните размери на истерията, когато установих колко много хора около мен започнаха да стават свръхнапрегнати на кръгъл час, ако са далеч от компютър и не могат да полеят ягодите, или да нахранят кокошките. Вчера една приятелка се отказа от билета си за театър, защото съседите й били заети и нямало кой да се погрижи за фермата. (Само да не объркате нещо: става въпрос за виртуални съседи... не за съдружници, или друг вид бизнес-партньори). При това и приятелката ми не е случаен човек: уважавана професия, сериозни клиенти. В отговор на изумлението ми, тя реши все пак виновно да обясни ситуацията с  факта, че всичките й колежки са далеч пред нея във „Фермата”, имат и трактори и по-големи територии... и какво ли още не.

- И ти говориш за нещо нереално, нали така? За игра? - за всеки случай уточних параметрите.

 - Да - смутено отвърна тя. - За игра, но не разбираш колко важно и ангажиращо е това.

Да си призная още малко и щях да я отпиша. Щях, ако по новогодишните празници не ми се беше случило друго чудо: една позната отказа няколкодневна резервация, защото не било сигурно, че в хотела ще има интернет и селскостопанската й продукция е заплашена да се съсипе! Интернет продукцията... Да залинее... Да докара до загуби. И когато празниците по посрещането на някаква си там Нова година свършат, щяло да се наложи  създаване на фермата от начало... Това било изключително трудно.

Подозирам, че ако през следващите дни срещна поредната приятелка, която е изпаднала в черна и безнадежна депресия, защото ягодките и слънчогледите й са повяхнали, ще ме напънат страшни мисли за света, в който живеем и за посоката, в която се пързаляме.

Простете безсмисленото ми съществуване! Досега не съм отгледала нито една пшеничка в интернет, не съм проследила нито една диня дали е достатъчно узряла и става ли за бране и не съм построила нито една свинеферма.

Напоследък почти започнах да се срамувам от себе си, че съм толкова безотговорна и равнодушна към селското стопанство. Съзнавам, че се изправям срещу милиони интернет труженици... И, простете, но все още продължавам да мисля, че човек трябва изнервено да следи часовника, само ако предстои да нахрани бебе или да предприеме действия, от които зависи съдбата на нацията, а не, за да следи хранителния график на някакъв измислен интернет добитък. Разбирам, че в края на цялото това зомбиране, потребителите дават реални срещу виртуални пари, т.е. ясно е чия е ползата от всички тези безсънни и безсмислени упражнения.

Но най-тъжното е, че ако всички тези усърдни труженици отидат там - на реалната земя да боднат няколко коренчета, да ги полеят и да копнат поне няколко пъти с мотиката наоколо, може би ще подействат като изкуствено дишане на примрялото селско стопанство. На здравомислещите  работодатели също не би трябвало да им е много забавно, защото, ако изчислят колко точно време в офиса минава в прекопаване на виртуални градинки  вместо в реална дейност, първо ще се хванат за главата, а после здраво ще завържат кесиите, след което незабавно ще предприемат структурни и персонални промени. 

В момента вероятно отброявам тримилионния потребител, който е готов да извади нож срещу мен, за да защити росните си виртуални придобивки. Така стоят нещата. Погледнах си часовника, затова приключвам: имам друга работа за вършене, пък и вие побързайте! Поляхте ли ягодките? Да не изсъхнат, докато се разсейвате с моите гледни точки по въпроса за зомбирането... Че тогава ще трябва да започвате от нулата, а е трудно, много трудно.