Българските телевизии напоследък станаха по-нормални. Без майтап. Не че са се разтоварили от кресливо празнословие, но една от полицейско-слугинажните им дейности е в творческа и кадрова криза. От което печелят зрителите.

Може би сте забелязали, че т.нар. „активни мероприятия” в ефира силно намаляха. Беше време, когато цялата държава се обръщаше наопаки след хвърлени думи и камъни в сутрешните блокове. За часове страната се покриваше от гъст (дез)информационен дим, а вечерта никой не знаеше кой, какво и как е казал. И дали фактите са истина. Но пък словесната вакханалия водеше до някому нужните оставки, опровержения, обвинения, бял или черен PR, или просто отвличаха вниманието.

В последната година няколко популярни телевизионери се разделиха с ефира. С което намаля обнародването на добре сортирани и фризирани „истини” с многоцелево предназначение. Оперативно ангажираният личен състав е важно звено в този процес, тъй че отсъствието на подобни хора е една от причините за сегашното спокойствие.

За да бъде решен обаче изцяло проблемът, сутрешните блокове трябва да бъдат прочистени изцяло от политика. Питали ли сте се защо те – напук на рейтинг, интерес, а и биологичният зрителски часовник, са пълни с толкова политика? Кой я гледа и дали няма да е по-гледаема вечер? Отговорът е, че колелото на манипулацията се върти най-добре сутрин. И точно „информационно-развлекателните” блокове го задвижват.

Особеностите на съвременният информационен свят са такива, че една новина се превръща в такава, само ако е повторена и потретена от няколко различни по вид медии. Една истина например, колкото и важна и скандална да е, никога няма да се превърне обществено събитие, ако се затвори между листите на един вестник. Важно е телевизиите да се включат, сайтовете, а и засегнатите лица – политици, бандити или и двете, да дадат мнения и увеличат децибелите. Тази „мелница на шума” е причина достоверните факти често да се изкривяват, а манипулациите да се самопроизвеждат като в матрица. Тя просто е даденост.

Вкарването на политиката в сутрешните блокове има за цел да задейства точно тази мелница. Телевизиите печелят добавена стойност (цитират ги), а и влияят върху обществените процеси. Има ли влияние, има и изкушение. Появяват се хора, които се опитват да въздействат, както и телевизионери, които се изкушават. Някой някога може да е напълнил сутрешните блокове с политика за добро, но то отдавна се е превърнало в зло. Сутрешните блокове станаха източник на лъжи и манипулации.
Как в действителност се завърта колелото? Ето как: явява се сутрин по телевизията човекът Х. Той трябва да каже скандалната „истина” У. Казва я. Часът е 8, в 10 десетките агенции са я тиражирали трикратно. В 12 часа са я обогатили с коментари. В 13 човекът Z, който е засегнат, излиза с контрамнение. И други хора, с трибуна и интерес от темата, се включват. Форумите кипят. Лъжата и истината се дуелират. В 14 някой „случайно” доразвива скандала на Х с нови факти. В 15 часа на планьорка във вестниците се докладва, че репортерите са разнищили темата и ще й посветят страници. Всички бързат, за да изпреварят конкуренцията, за проверка и осмисляне на фактите няма време. Това остава за другия ден, в който обаче ще имаме друга „новина”. Или просто ще премине в лутане по същата, след като по инерция, глупост или целенасочено Х, У и Z се проектират в безкрайност.

През това време някой знаещ човек с пари, опит и връзки, провокирал скандала, ще реши уравнение в своя полза. Което никога няма да стане обществено достояние.

Може ли колелото да се завърти, ако Х съобщи „истината” си вечер, в наистина най-гледаното време – 20 часа? Когато ще го видят всички, а не само пенсионерите и домакините, които сутрин са пред телевизорите? Не. В 20 часа сайтовете са затворени, най-много да ги поддържа пиян администратор. Вестниците са напечатани. Депутати, министри, синдикалисти и бандити приспиват съпругите си с мисъл за любовниците. На никой не му е до аргументи и факти. А до сутринта все някой ще се светне, че истината на Х не е такава.

Х няма интерес. Телевизиите също. Вечер хората гледат каквото им се покаже – по-добре да излъчват евтини филми или шоу, което носи пари. Сутрин пък народът така и така е в задръствания на път за работа. По-добре да му се натресе политика, която няма да спечели рейтинг, но пък ще свърши други отговорни задачи.

Както казахме, поради кадрови проблеми в момента цари здравословно за зрителите затишие. И колкото по-дълго продължи, толкова по-добре. Има ли основание за оптимизъм? По-скоро не. Единият вариант е скоро пак да се появят мелничари, които да застанат на поточната линия на лъжите. Вторият е чалгорията от вечерния праймтайм да се пренесе и сутрин, и така до тоталното погубване на публицистиката. Което вече става в някои телевизии.

А колко прекрасно би било сутрин да се излъчва полезна информация за бита, здравето, образованието, културата и спорта, а тежката политика да се дебатира вечер. Не много, а умерено. Както подхожда на сериозни теми. Но сериозната и мислеща публика е неудобна не само на политиците, а и на телевизиите.