Силно се надявах жълто-кафявата свада между Бойко Борисов и Слави Трифонов бързо да оттече в бидето. Не стана. С риск да засиля вонята ще добавя и аз няколко думи. Сори за което. Но наистина отсъства една гледна точка, а струва ми се, най-важната.

На мушката на морализаторите и критиците е Слави Трифонов. Което е обяснимо. Бойко Борисов управлява държавата, а съдниците, които издават обществени присъди, умиргат да се търкат в него. Самият Слави е умиргал. Престъплението и наказанието при тях е като приказка за прелъстяването и изоставянето.

Трифонов си навлече през годните гнева на много хора, а и честно казано – хич не е цвете. Абсолютно вярно е, че щади Първанов, което превръща сатирата му в манипулация. Сам си призна, че е искал да предложи депутати на Борисов, а вероятно е вярна и историята за парцела край Японския хотел.

Но това ли е най-важното в драмата? Дори и пикантно не е. Манипулациите, ежбите, съмнителният морал на един шоумен са си основно негов проблем. Той все пак управлява единствено шоуто си. Колкото и влиятелен да е.
По-опасни са изпълненията на човека остреща – премиерът на България Бойко Борисов. Държавата зависи от него. Обществото – също. Ако може, и времето ще зависи от него – той със сигурност би искал.

На практика Борисов зашлеви звучно един от малкото си критици. Но Слави бе поредният зашлевен. Станишев критикува генерала – хоп, разследване заради някакво докладче. Яне си надигна главата – остана без депутат. Слави иронизира със скечове – бой по главата. И импийчмънт на Първанов щеше да спретне Борисов, стига да можеше, и ако наистина се караха.

Нима е нормално един политик в уж демократична държава да се разправя с всеки, който не го харесва? Нима в случая със Слави не става дума за разправа заради критика, при това атаката е срещу развлекателно шоу, респ. срещу словото и културата? Ясно е, че Борисов не воюва със Слави принципно, а просто защото е лично сърдит. Защо не изкара всички тези скандални факти за Трифонов, когато другаруваха из Учиндол? Защото тогава не е имал интерес, нали?

Борисов е умен. Твърде дори. Много добре знае, че скечове в праймтайма са много по-страшни от всякакви Янета и Сергеевци. Страшни не за държавата, а за него.

За държавата е страшно, когато подобно поведение си позволи управник, още повече най-важният. Страшна е логиката „не закачай приятелите”, когато става дума за обществени взаимоотношения. Най-страшното е, че всички се правим, че не виждаме страхотиите.
Това нормално ли е? Демокрация? Все още?

Приятелите на Борисов го оправдават – бил раним като дете, лесно се палел, нямал лоши мисли и бързо му минавало... Може. И все пак има някаква граница на „сръдливост”, която не бива да преминава. И тя е най-вече по отношение на т.нар. четвърта власт. Тази власт само формално е такава и вината си е в нея. Но политиците не бива нито да й се сърдят, нито да я оздравяват, нито да я поболяват.... Въобще не бива да се занимават с нея. В Азия се занимават.

Трагедията е, че други властници преди Борисов също преминаваха тънката граница. Другата страна – медии, политолози, общественици и т.н., също я прекрачваха в сервилните си стремления. От всичко това губят всички. Най-вече нормалните хора, които искат нормални отношения в обществото.

Тези дни тиражен всекидневник весело попита премиера дали праща заплашителни есемеси на журналистите. Той отговори с шеги и закачи и така във всеобща веселба бе претупан още един пункт от същия проблем.
Извинявайте, но лудницата е пълна. Имаме скандал, в който премиерът е обвинен, че плаши журналистите с есемеси. Те го питат вярно ли е, че е пращал, вместо да си кажат сами дали са получавали.
Егати хората, дето сме, щом ни се случва всичко това!