Градът на чудесата ли? Не знам откъде ми хрумна. Може би ми се иска да е така, нали все пак, когато използваме думата чудеса, обикновено става въпрос за нещо хубаво. Сега обаче няма да е така, защото чудесата имат и негативна страна. Последното лошо чудо, за което научих е, че общински служители са ровили в строителна документация, за да я подправят лекичко. Тук някоя и друга буквичка, там цифричка, после и датичка... и ето ти цяло чудо. Предприемач започва да събаря къща, за да построи на нейно място нова сграда. Само, че това става в имот, за който той няма разрешително да строи. Всъщност имал - за съседния двор, или през един, какво значение има, нали е в тарафа. Все на един хвърлей място от общината. Под носа на чиновниците, така да се каже.

Що за наглост е обаче да получиш разрешение да строиш на едно място, а да започнеш на съвсем друго? Що за наглост е общински сужител да подправя документи за да стане възможно въпросното строителство? Едва ли е просто наглост, едва ли е просто корупция! Чисто и просто има хора, които така са си свикнали да действат. И са повярвали, че са безнаказани. Никой не може да ме убеди, че дребен служител от районно кметство ще тръгне да прави подобна документна измама на своя глава. Колкото и пари да му дават! Тоест, имало е зелена светлина от по-висш общинар. Нещо повече – вероятно е имало и натиск! Просто няма друг вариант! В строителството и в разрешителните за строителство всичко е строго канализирано. Всичко опира до едно място – там започва и там свършва. Солови изпълнения не се допускат. Със сигурност няма да научим кой висш общинар стои зад строителното чудо около старата къща на “Цар Асен”. Най-много да видим как ще изгърми поредния бушон – дребен или среден, но преди всичко заменяем кметски служител. Големите риби никой не ги пипа!
Чудя се обаче, защо изобщо се занимавам да пиша за този случай. Честно казано, на мен изобщо не ми пука дали на ъгъла на “Цар Асен” и “Сливница” ще има стара къща или нова сграда. Все ми е едно, наистина. Обаче ме дразни начинът, по който е трябвало да се появи тази нова сграда. Дразни ме и това е! Дразнят ме хората, които си мислят, че всичко им е позволено. А те не само го мислят, а са абсолютно убедени, че всичко им е позволено. Тези хора трупат пари, трупат милиони именно по този безцеремонен начин. Начин, който би трябвало да ни дразни всички.

Дразните ли се когато колата ви издрънчи в някоя дупка? Дупките също носят пари на тези хора, носят милиони. А какво е една дупка? Лош продукт. Нека да вземем произволна варненска улица – какво е тя? Продукт, който общината дава на гражданите срещу парите от техните данъци. Тоест улицата сме си я платили. Нещо повече – платили сме за качествена улица, а получаваме кофти улица. Това е то лош продукт. Некачествен! Какво обаче става от тук нататък – вместо образно казано да върнем улицата и да си искаме парите, както бихме постъпили с всеки некачествен продукт (стига да не сме го изяли), ние даваме още пари, за да ни го поправят. И така всяка година. Ние даваме – общината поправя, ние даваме – общината поправя, ние... е то край няма. Ами как да има, нали е дупка! А в дупките какво става – потъва се. Милони потъват всяка година в дупките. И пак има дупки. Ето ти перфектна схема за забогатяване. За да направиш това обаче, трябва да си от страната, която запълва дупките. Бих нарекъл тази страна корпоративно-партийна и общинско-масонска. Всъщност няма никакво значение как точно ще съчетаете или комбинирате тези четири думи, защото зад тях стоят едни и същи интреси. Да, хората понякога се сменят, но интересите остават. А четирите думи са просто ей така  - хем за повече цвят и широкоекранност, хем за малко яснота.

Та да се върна на въпроса защо ние получаваме лоша улица – за да бъде поправяна отново и отново. А общината, както знаем сама не може да поправи нищо. Тя общината сама и един молив не може да си купи всъщност, тъй като по закон е длъжна за всеки харч да ползва... какво – фирма. И за моливите също. И за дупките, разбира се. Фирмата взима от общинския бюджет (от нашите данъци) пари, за да направи качествена улица, пък прави некачествена. Тест спестява си това-онова. Безкрайна далавера! Поне докато не измислят коли, на които не им трябват пътища!

Обаче стига с тези улици и техните дупки. Писна ми. Да вземем образованието, здравеопазването, градския транспорт, градското осветление, сметопочистването и сметоизвозването, социалните услуги... милиони, милиони, милиони левове харчи общината ежегодно за ремонти, за покупка на ново обзавеждане, на нова техника... Всичко това става чрез фирми, посредством които, общината превръща намеренията си в реалност. Естествено като харчи нашите пари.

И сега да питам – качествени ли са образованието и сградите на училищата, качествено ли е зравеопзването и самите болници, качествен ли е градският транспорт, качествено ли е сметопочистването ...?  За боклука пък мога да отворя тема по-голяма и от дупките, но хайде да е друг път.

Най-общо казано, ето това ме дразни – че ми предлагат некачествен продукт. Тоест, че ме крадат! Защото ако напрвят дадена улица качествено, без да пестят от материал, техника, заплати и прочие, печалбата им ще е много малка. Освен това няма да има нужда от ремонт след първия дъжд или сняг. Така източникът за печалба съвсем изчезва. Вероятно ще попитате – а каква е печалбата сега? Ще отговоря на този въпрос с цитат от човек, имал не малко взимане и даване с общината и фирмите, които тя наема за да й изпълнят каква да е поръчка. Човек, който е бил и от страната на общината, и от страната на фирмите, че понякога и от двете страни едновременно.

Естествено няма да го назова поименно, защото ще отрече, че е казвал подобно нещо. Дори може и да ме съди. Та ето го и цитатът: “Някои ги е яд, че успяват да откраднат само половината”. Това е! И само за справка – миналогодишният общински бюджет надхвърли 200 милиона лева, тазгодишният също ще ги надхвърли. Чудесни бюджети, чудесен град.