Ауди А6 си кротуваше днес сутринта, паркирано централно пред автобусна спирка „Янтра” в жилищен комплекс „Възраждане”. По ледените висулки си личеше, че скъпото возило се е настанило пред спиркозаслона някъде по тъмно в нощта на четвъртък срещу петък. Вероятно е валяло сняг и шофьорът е бил наясно, че ако влезе да паркира вътре в квартала, на сутринта ще трябва да рине сняг с лопата като замаян, ако иска да извади колата си. И ето ти решение на проблема – бам пред спирката, нали там ще е чисто или най-малкoто ще успее да се измъкне с минимални усилия.

Тази случка само потвърждава, че е налице тенденцията след всеки сняг шофьорите да захитряват все повече и повече. Така е, защото основните улици и булеварди извън централната част на Варна все повече заприличват на паркинги. Нещо, което при сухо време е изключено да се види. Причината е, че снегорините изобщо не влизат в междублоковите пространства, камо ли да изчистят някой квартален паркинг. Не и през първите 2-3 дни след валежа. Затова водачите на автомобили предпочитат да спират колите си на главния път, че знае ли човек на сутринта дали кварталът няма да е отново под бяла пелена.

Това обаче са едната порода шофьори - на които не им пука какви проблеми създават на околните. Но има и друга порода, които се мислят за хитри, но накрая разбират, че са се прецакали. Те първо са поизчакали 2-3 дни някой друг да проправи път в снега и едва тогава са извадили колите си от паркингите. Обаче май изобщо не им е дошло на ума, че може да завали пак. Има и вариант да са се вслушали в думите на кмета, който призова варненци да приберат колите си така, че да не пречат на снегопочистващите фирми, градския транспорт и сметоизвозването. Това обаче е малко вероятно.

По-скоро са станали жертва на типичния български навик, ако има едно лесно, колата да е паркирана точно под прозореца на блока. Тоест да не се върви хич на другия ден. Да, ама през нощта завалял нов сняг, рано сутринта пък минал снегорин и хоп – пътят на колата към шосето пак е отрязан. Излиза нашенецът сутринта и започва да се тюхка, че закъснява за работа, че как нямал една тъпа лопата в багажника, как сега щял да изрине този сняг и прочие. След малко тюхкането прераства в сочни псувни. Първо за неопределени майки и лели, но после бълващият ги бързо стопля, че гневът му е насочен в неправилна посока. Тогава започва да попържва на община, на власт, на тъпи снегорини и т.н. И пак се сеща за лопатата, която му липсва. Няма обаче да се качи до етажа, на който живее, а ще продължава да се върти около колата и да псува. Ако мине познат съкварталец, ще му подвикне бодро, бодро – дай една лопата, дай тука да изрина тъпия сняг, че закъснях за работа. После се сеща, че докато се е прибирал предната вечер, му е минало през акъла да паркира долу на шосето пред спирката... и пак почват псувните. Лопата обаче от никъде не иде!  

Без цензура | 29-01-2010, 11:40 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

"Това не е град, това е кошмар!" Тази констатация е на възрастна варненка, която днес сутринта си купуваше вестник от будка в центъра на града. Жената, на видима възраст около 70 години, имаше предвид тротоарите. По-точно липсата на такива. И наистина - тротоари няма, дори и в центъра на града, да не говорим за кварталите. Всичко е замръзнало под снега или е потънало в киша. Вярно е, че на мен не ми пречат нито кишата, нито ледените бабуни, нито преспите. Но дали е така за човек на 70 години. За възрастните всяка крачка е борба! Имам предвид в сухо и топло време. Да не говорим какви усилия им коства да се справят със стъпалата - виждали сте, а вероятно и сте помагали.

Сега някой би контрирал - ами къде са тръгнали в този студ и сняг, да си стоят в къщи на топло и да гледат телевизия. Не трябва да разсъждаваме така! В най-големия студ - със страшните минусови температури, видях възрастна жена, която пътуваше в тролея с единствената задача да отиде да си вземе картата за градския транспорт от съответния пункт. Просто възрастните са съвестни и изпълнителни. С какво обаче им отвръщаме ние? Със "стойте си в къщи, къде сте тръгнали с тия бастуни, че и торби сте помъкнали".

А болшинстото от пенсионерите са пешеходци. В същото време община Варна не полага грижи за почистването на снега по тротоарите. Те са оставени на съвестта на хората, които живеят или работят в сградите, пред които са тротоарите. Общината се разплаща с наетите  фирми според това колко километра път са почистили от снега, опесъчили, лугирали и т.н. Никъде не става въпрос за тротоари. Даже напротив - докато чистят шосетата, снегорините зариват тротоарите. От друга страна пък, шофьорите само да видят леко поотъпкан тротоар и веднага паркират върху него. Ето още един проблем пред хората с бастуните. А и пред всички останали пешеходци.

Излиза, че възрастните варненци са дискриминирани, като им е отнета свободата на придвижване.
 А те май са най-голямата социална група във Варна. Въпреки това по никакъв начин не им се помага да могат да се придвижват свободно, когато падне малко или повечко сняг. Да, осигуряват им карти за градския транспорт, но никой не мисли как ще додрапат от блока до автобусната спирка, прескачайки преспи, балансирайки върху леда, заобикалайки паркирали по троторите коли и прочие препятствия.

Явно за общината най-важни са шофьорите! Така е, защото кметът казва, че всичко е наред, щом основните улици и булеварди са изринати от снега почти до асфалт. Да, това може да се определи като косвена помощ към възрастните - градският транспорт върви, линейките също, магазините са заредени с хляб, мляко и сирене. Само че как 70-годишните да отидат до магазина или до автобусната спирка. ДА не говорим от редовните посещения при лекар, от които имат нужда.

Вместо това, щом застуди и падне сняг, линейките хвърчат по прекрасно изчистените булеварди, за да окажат помощ на пенсионери, които са си счупили я ръка, я крак, я таз, след като са се подхлъзнали и са паднали на заледения тротоар. Но за любителите на черния хумор и това може да мине за някакъв вид грижа.
Преди години четох много интересни неща за социалната политика в Норвегия. Дори си помислих, че тези хора явно са си влезли в комунизма отдавна. Там всеки пенсионер има право да се вози безплатно на такси.

Естествено не колкото си иска, тъй като е определен месечен лимит, който обаче не е малък или символичен. Процедурата пък е направо смешно опростена - няма никаква бюрокрация. Просто пенсионерът се качва на таксито, показва на шофьора някакъв негов си персонален идентификационен номер и всичко е готово. Това е то социална политика, а не да чакаш възрастните да навършат 67 години, че да им дадеш безплатна карта за градския транспорт.

Без цензура | 27-01-2010, 14:52 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Нова аула ще строи Икономически университет - Варна. Тя ще e на мястото на пристройката към съществуващата най-стара част от сгрдата на висшето учебно заведение на бул.”Княз Борис І” № 77. По документи става въпрос за подземен етаж с разгърната застроена площ от 883.80 кв.м., чиято стойност не надхвърля 1 800 000 лева.

Желанието на университета е, фирмата която ще строи новата зала-аула, да изпълни поръчката за срок не по-голям от 270 дни. Предприемачите, които желаят да участват в търга за възлагане на строителството трябва да докажат, че приходите им от строителни дейности през 2008 година надхвърлят 10 000 000 лева. Също така трябва да имат опит в бранша, като удостоверят това с някои от основните си договори, които са изпълнили. Освен това трябва да декларират какво техническо оборудване притежават, с което евентуално биха изпълнявали строителството на новата аула.

Икономическия университет ще претегли тежестта на офертите на кандидатите, според това кой предлага най-ниска цена и най-кратък срок за изпълнение на строежа.

Мисия Варна | 27-01-2010, 11:54 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Градът на чудесата ли? Не знам откъде ми хрумна. Може би ми се иска да е така, нали все пак, когато използваме думата чудеса, обикновено става въпрос за нещо хубаво. Сега обаче няма да е така, защото чудесата имат и негативна страна. Последното лошо чудо, за което научих е, че общински служители са ровили в строителна документация, за да я подправят лекичко. Тук някоя и друга буквичка, там цифричка, после и датичка... и ето ти цяло чудо. Предприемач започва да събаря къща, за да построи на нейно място нова сграда. Само, че това става в имот, за който той няма разрешително да строи. Всъщност имал - за съседния двор, или през един, какво значение има, нали е в тарафа. Все на един хвърлей място от общината. Под носа на чиновниците, така да се каже.

Що за наглост е обаче да получиш разрешение да строиш на едно място, а да започнеш на съвсем друго? Що за наглост е общински сужител да подправя документи за да стане възможно въпросното строителство? Едва ли е просто наглост, едва ли е просто корупция! Чисто и просто има хора, които така са си свикнали да действат. И са повярвали, че са безнаказани. Никой не може да ме убеди, че дребен служител от районно кметство ще тръгне да прави подобна документна измама на своя глава. Колкото и пари да му дават! Тоест, имало е зелена светлина от по-висш общинар. Нещо повече – вероятно е имало и натиск! Просто няма друг вариант! В строителството и в разрешителните за строителство всичко е строго канализирано. Всичко опира до едно място – там започва и там свършва. Солови изпълнения не се допускат. Със сигурност няма да научим кой висш общинар стои зад строителното чудо около старата къща на “Цар Асен”. Най-много да видим как ще изгърми поредния бушон – дребен или среден, но преди всичко заменяем кметски служител. Големите риби никой не ги пипа!
Чудя се обаче, защо изобщо се занимавам да пиша за този случай. Честно казано, на мен изобщо не ми пука дали на ъгъла на “Цар Асен” и “Сливница” ще има стара къща или нова сграда. Все ми е едно, наистина. Обаче ме дразни начинът, по който е трябвало да се появи тази нова сграда. Дразни ме и това е! Дразнят ме хората, които си мислят, че всичко им е позволено. А те не само го мислят, а са абсолютно убедени, че всичко им е позволено. Тези хора трупат пари, трупат милиони именно по този безцеремонен начин. Начин, който би трябвало да ни дразни всички.

Дразните ли се когато колата ви издрънчи в някоя дупка? Дупките също носят пари на тези хора, носят милиони. А какво е една дупка? Лош продукт. Нека да вземем произволна варненска улица – какво е тя? Продукт, който общината дава на гражданите срещу парите от техните данъци. Тоест улицата сме си я платили. Нещо повече – платили сме за качествена улица, а получаваме кофти улица. Това е то лош продукт. Некачествен! Какво обаче става от тук нататък – вместо образно казано да върнем улицата и да си искаме парите, както бихме постъпили с всеки некачествен продукт (стига да не сме го изяли), ние даваме още пари, за да ни го поправят. И така всяка година. Ние даваме – общината поправя, ние даваме – общината поправя, ние... е то край няма. Ами как да има, нали е дупка! А в дупките какво става – потъва се. Милони потъват всяка година в дупките. И пак има дупки. Ето ти перфектна схема за забогатяване. За да направиш това обаче, трябва да си от страната, която запълва дупките. Бих нарекъл тази страна корпоративно-партийна и общинско-масонска. Всъщност няма никакво значение как точно ще съчетаете или комбинирате тези четири думи, защото зад тях стоят едни и същи интреси. Да, хората понякога се сменят, но интересите остават. А четирите думи са просто ей така  - хем за повече цвят и широкоекранност, хем за малко яснота.

Та да се върна на въпроса защо ние получаваме лоша улица – за да бъде поправяна отново и отново. А общината, както знаем сама не може да поправи нищо. Тя общината сама и един молив не може да си купи всъщност, тъй като по закон е длъжна за всеки харч да ползва... какво – фирма. И за моливите също. И за дупките, разбира се. Фирмата взима от общинския бюджет (от нашите данъци) пари, за да направи качествена улица, пък прави некачествена. Тест спестява си това-онова. Безкрайна далавера! Поне докато не измислят коли, на които не им трябват пътища!

Обаче стига с тези улици и техните дупки. Писна ми. Да вземем образованието, здравеопазването, градския транспорт, градското осветление, сметопочистването и сметоизвозването, социалните услуги... милиони, милиони, милиони левове харчи общината ежегодно за ремонти, за покупка на ново обзавеждане, на нова техника... Всичко това става чрез фирми, посредством които, общината превръща намеренията си в реалност. Естествено като харчи нашите пари.

И сега да питам – качествени ли са образованието и сградите на училищата, качествено ли е зравеопзването и самите болници, качествен ли е градският транспорт, качествено ли е сметопочистването ...?  За боклука пък мога да отворя тема по-голяма и от дупките, но хайде да е друг път.

Най-общо казано, ето това ме дразни – че ми предлагат некачествен продукт. Тоест, че ме крадат! Защото ако напрвят дадена улица качествено, без да пестят от материал, техника, заплати и прочие, печалбата им ще е много малка. Освен това няма да има нужда от ремонт след първия дъжд или сняг. Така източникът за печалба съвсем изчезва. Вероятно ще попитате – а каква е печалбата сега? Ще отговоря на този въпрос с цитат от човек, имал не малко взимане и даване с общината и фирмите, които тя наема за да й изпълнят каква да е поръчка. Човек, който е бил и от страната на общината, и от страната на фирмите, че понякога и от двете страни едновременно.

Естествено няма да го назова поименно, защото ще отрече, че е казвал подобно нещо. Дори може и да ме съди. Та ето го и цитатът: “Някои ги е яд, че успяват да откраднат само половината”. Това е! И само за справка – миналогодишният общински бюджет надхвърли 200 милиона лева, тазгодишният също ще ги надхвърли. Чудесни бюджети, чудесен град.

Без цензура | 27-01-2010, 11:48 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Неколцина недоволни от снегопочистването на града варненци са решили да съдят общината за нанесените им материални и нематериални щети на обща стойност 1 лев. Това става ясно от страница във Фейсбук озаглавена "Община Варна... къде са снегорините?". От там Кирил Георгиев призовава всички граждани, които са се почувствали ощетени от общината да се присъединят към колективния иск.

Друг участник в цитираната страница от социалната мрежа - Веселин Георгиев, пък алармира варненските шофьори в никакъв случай да не минават по улицата зад сгрдата на кметския билдинг (б.р. "Марин Дринов"), защото е "адски заледена и не може да се кара" по нея.
Бдителният за действията на общината Кирил Георгиев недоволно съобщава на фейсстраницата, че днес около 14.00 часа, боклукчийски камион просто е минал покрай препълнените с отпадъци казани без изобщо да спре. И уверява, че около бобрите няма никакви паркирани коли, които да пречат. Цитиран е и адреса - улица "Радост" в квартал "Трошево".

Длъжни сме са отбележим, че тази страница във фейсбук не е пълна само с критики към общината и кмета. Напротив - Галин Григоров е доволен и изразява това публично - "Всичко почистиха, а данъци не съм плащал още". Кратко и красноречиво. Вероятно той е един от съгражданите ни, които кметът неотдавна визира с думите, че идна сериозна по численост група граждани живее в града, но по различни причини не плаща данъци, а в същото време хем има принос към появата на уличните дупки, хем надавай вой, че общината не ремонтирала пътищата.

Мисия Варна | 22-01-2010, 12:54 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ