"Това не е град, това е кошмар!" Тази констатация е на възрастна варненка, която днес сутринта си купуваше вестник от будка в центъра на града. Жената, на видима възраст около 70 години, имаше предвид тротоарите. По-точно липсата на такива. И наистина - тротоари няма, дори и в центъра на града, да не говорим за кварталите. Всичко е замръзнало под снега или е потънало в киша. Вярно е, че на мен не ми пречат нито кишата, нито ледените бабуни, нито преспите. Но дали е така за човек на 70 години. За възрастните всяка крачка е борба! Имам предвид в сухо и топло време. Да не говорим какви усилия им коства да се справят със стъпалата - виждали сте, а вероятно и сте помагали.

Сега някой би контрирал - ами къде са тръгнали в този студ и сняг, да си стоят в къщи на топло и да гледат телевизия. Не трябва да разсъждаваме така! В най-големия студ - със страшните минусови температури, видях възрастна жена, която пътуваше в тролея с единствената задача да отиде да си вземе картата за градския транспорт от съответния пункт. Просто възрастните са съвестни и изпълнителни. С какво обаче им отвръщаме ние? Със "стойте си в къщи, къде сте тръгнали с тия бастуни, че и торби сте помъкнали".

А болшинстото от пенсионерите са пешеходци. В същото време община Варна не полага грижи за почистването на снега по тротоарите. Те са оставени на съвестта на хората, които живеят или работят в сградите, пред които са тротоарите. Общината се разплаща с наетите  фирми според това колко километра път са почистили от снега, опесъчили, лугирали и т.н. Никъде не става въпрос за тротоари. Даже напротив - докато чистят шосетата, снегорините зариват тротоарите. От друга страна пък, шофьорите само да видят леко поотъпкан тротоар и веднага паркират върху него. Ето още един проблем пред хората с бастуните. А и пред всички останали пешеходци.

Излиза, че възрастните варненци са дискриминирани, като им е отнета свободата на придвижване.
 А те май са най-голямата социална група във Варна. Въпреки това по никакъв начин не им се помага да могат да се придвижват свободно, когато падне малко или повечко сняг. Да, осигуряват им карти за градския транспорт, но никой не мисли как ще додрапат от блока до автобусната спирка, прескачайки преспи, балансирайки върху леда, заобикалайки паркирали по троторите коли и прочие препятствия.

Явно за общината най-важни са шофьорите! Така е, защото кметът казва, че всичко е наред, щом основните улици и булеварди са изринати от снега почти до асфалт. Да, това може да се определи като косвена помощ към възрастните - градският транспорт върви, линейките също, магазините са заредени с хляб, мляко и сирене. Само че как 70-годишните да отидат до магазина или до автобусната спирка. ДА не говорим от редовните посещения при лекар, от които имат нужда.

Вместо това, щом застуди и падне сняг, линейките хвърчат по прекрасно изчистените булеварди, за да окажат помощ на пенсионери, които са си счупили я ръка, я крак, я таз, след като са се подхлъзнали и са паднали на заледения тротоар. Но за любителите на черния хумор и това може да мине за някакъв вид грижа.
Преди години четох много интересни неща за социалната политика в Норвегия. Дори си помислих, че тези хора явно са си влезли в комунизма отдавна. Там всеки пенсионер има право да се вози безплатно на такси.

Естествено не колкото си иска, тъй като е определен месечен лимит, който обаче не е малък или символичен. Процедурата пък е направо смешно опростена - няма никаква бюрокрация. Просто пенсионерът се качва на таксито, показва на шофьора някакъв негов си персонален идентификационен номер и всичко е готово. Това е то социална политика, а не да чакаш възрастните да навършат 67 години, че да им дадеш безплатна карта за градския транспорт.