Писателят Дж. Д. (Джеръм) Селинджър, автор на култовия роман "Спасителят в ръжта", почина днес на 91-годишна възраст, съобщават световните агенции.

Тъжната новина потвърдил литературният агент на Селинджър. Според него писателят издъхнал от естествена смърт в дома си в Корниш, щата Ню Хемпшър. Тук той живееше напълно изолиран повече от 40 години. Това може би беше единственият творец в света, чиято слава не помръкна въпреки факта, че последната му творба беше издадена през 1965 г. и не е давал интервю от 1980 г.

Романът, който превръща Селинджър в класик на американската литература излиза през  1951 г. "Спасителят в ръжта" разказва за 16-годишния Холдън Колфийлд, който се бунтува срещу лицемерието на възрастните. Младият, гневен и отхвърлящ нормите тийнейджър често е сравняван с гьотевия Вертер.  Към темата за недоволната младеж Селинджър се връща и в разказите си за семейство Глас, както и в новелата си "Франи и Зоуи".

Легенди се носят и за приятелството на писателя с Хемингуей. Двамата се запознават в Европа през Втората световна война, когато Селинджър служи в американската армия. Още през 1944 г. авторът на "Старецът и морето" възкликва за приятеля си: "Той има дяволски талант".

Последното публикувано произведение на Селинджър е новелата "Hapworth 16, 1924", появила се преди 43 години в сп. "Ню Йоркър". Тя е част от поредицата му от четири новели "Семейство Глас".

Отвратен от голямата слава, Селинджър се оттегля зад висока ограда в селцето Корниш (щата Ню Хемпшър), където живее много изолирано.

В телефонно интервю за "Ню Йорк таймс" през 1974 г. Селинджър споделя: "Обичам да пиша. Но аз пиша за себе си и за собствено удоволствие. В непубликуването има страшно спокойствие".

По-голямата част от информацията за потайния автор е от втора ръка. Бивша любовница на писателя, журналистката Джойс Мейнард, описва в мемоарите си от 1998 г. "У дома в света" как всеки ден Селинджър сяда пред пишещата си машина, облечен в син работен комбинезон, и пише томове, които всяка вечер грижливо заключва.

Писателят е на 53 години, когато 19-годишната студентка Мейнард заживява с него.

В своята книга "Спасителят на мечти" (2000) дъщерята от втория брак на Селинджър, Маргарет, описва писателя като чудесен баща в детството й, който по-късно се превръща в патологично егоцентричен мъж.

"Нежеланието на Селинджър да публикува произведенията си в очите на семейството му е страх от критиците", пише дъщерята на писателя.