Държавата възстановява железопътните трасета от социализма, за да спаси износа от скъпите камиони и да дигитализира скритите напоителни канали.

Пренасочване на значителна част от превоза на българското зърно към железопътния транспорт, инвестиции във водната инфраструктура и по-целенасочено разпределение на европейските средства за земеделие. Това са част от приоритетите, които министърът на земеделието и храните Пламен Абровски очерта в интервю за БНТ, като постави водата и напояването в центъра на предстоящата политика на ведомството. Той коментира и затрудненията пред износа на земеделска продукция през Черно море на фона на напрежението в региона, както и финансовите параметри на сектора в бюджет 2027 г.

Основното затруднение пред зърнопроизводителите не е пряко свързано с безопасността на българските морски маршрути, а с поскъпването на горивата и транспорта от Северозападна България до пристанище Варна, обясни Абровски. По думите му става дума за около 5 млн. тона продукция, чието придвижване с камиони би означавало десетки хиляди тежкотоварни превозни средства по пътищата.

„Българската изключителна икономическа зона и териториалните ни води са абсолютно безопасни. Корабите, които превозват български стоки, също са в безопасност“, заяви министърът.

Като дългосрочно решение той посочи възстановяването на железопътната логистика между Северозападна България и Варна. В момента се проверяват железопътните гари, кантари и разклонения, за да се установи къде инфраструктурата позволява превоз на зърното.

„Идеята е държавата веднъж завинаги да възстанови това, което е съществувало до 1989 г., и да осигури възможност българското зърно да стига до Варна по железопътния път“, обясни Абровски.

По отношение на компенсациите за транспортните разходи министърът уточни, че осигурените 170 млн. евро държавна помощ са предназначени за производството, а не за превоза. От тях 100 млн. евро покриват разликата в цените на горивата между 2025 и 2026 г., а други 80 млн. евро – поскъпването на торовете.

Абровски посочи, че Европейската комисия допуска национални помощи, но предупреди, че различният финансов капацитет на държавите членки може да доведе до неравнопоставеност.

По отношение на средствата за земеделие през 2027 г. министърът не посочи конкретни бюджетни параметри преди представянето на финансовата рамка. Той обаче подчерта, че ведомството разполага с над 1,7 млрд. евро годишно за сектора и че тези средства трябва да бъдат използвани като инструмент за структуриране на производството, а не да се разпределят без ясна връзка с реалните потребности.

„Темата на Министерството на земеделието е водата. Без вода няма земеделие“, заяви Абровски.

Сред намеренията му е започването на дигитализация на напоителната инфраструктура. По думите му в страната все още има запазени канали, чието местоположение и състояние не са систематизирани.

„Най-малкото ще започнем да ги дигитализираме, защото такава дигитализация няма. Има останали канали, но никой не знае къде са“, посочи министърът.

Абровски защити и новия подход при разпределението на антикризисната помощ, основан на доказани загуби от поне 30% вследствие на сушата през 2025 г. Според него така средствата ще достигат до стопанствата с реални щети, а производителите, които не попадат в схемата, ще могат да получат подкрепа по механизма de minimis.

Министърът подчерта, че целта е земеделските субсидии да стимулират реалното производство, да укрепят продоволствената сигурност и да намалят зависимостта от вносни храни.