Ауди А6 си кротуваше днес сутринта, паркирано централно пред автобусна спирка „Янтра” в жилищен комплекс „Възраждане”. По ледените висулки си личеше, че скъпото возило се е настанило пред спиркозаслона някъде по тъмно в нощта на четвъртък срещу петък. Вероятно е валяло сняг и шофьорът е бил наясно, че ако влезе да паркира вътре в квартала, на сутринта ще трябва да рине сняг с лопата като замаян, ако иска да извади колата си. И ето ти решение на проблема – бам пред спирката, нали там ще е чисто или най-малкoто ще успее да се измъкне с минимални усилия.

Тази случка само потвърждава, че е налице тенденцията след всеки сняг шофьорите да захитряват все повече и повече. Така е, защото основните улици и булеварди извън централната част на Варна все повече заприличват на паркинги. Нещо, което при сухо време е изключено да се види. Причината е, че снегорините изобщо не влизат в междублоковите пространства, камо ли да изчистят някой квартален паркинг. Не и през първите 2-3 дни след валежа. Затова водачите на автомобили предпочитат да спират колите си на главния път, че знае ли човек на сутринта дали кварталът няма да е отново под бяла пелена.

Това обаче са едната порода шофьори - на които не им пука какви проблеми създават на околните. Но има и друга порода, които се мислят за хитри, но накрая разбират, че са се прецакали. Те първо са поизчакали 2-3 дни някой друг да проправи път в снега и едва тогава са извадили колите си от паркингите. Обаче май изобщо не им е дошло на ума, че може да завали пак. Има и вариант да са се вслушали в думите на кмета, който призова варненци да приберат колите си така, че да не пречат на снегопочистващите фирми, градския транспорт и сметоизвозването. Това обаче е малко вероятно.

По-скоро са станали жертва на типичния български навик, ако има едно лесно, колата да е паркирана точно под прозореца на блока. Тоест да не се върви хич на другия ден. Да, ама през нощта завалял нов сняг, рано сутринта пък минал снегорин и хоп – пътят на колата към шосето пак е отрязан. Излиза нашенецът сутринта и започва да се тюхка, че закъснява за работа, че как нямал една тъпа лопата в багажника, как сега щял да изрине този сняг и прочие. След малко тюхкането прераства в сочни псувни. Първо за неопределени майки и лели, но после бълващият ги бързо стопля, че гневът му е насочен в неправилна посока. Тогава започва да попържва на община, на власт, на тъпи снегорини и т.н. И пак се сеща за лопатата, която му липсва. Няма обаче да се качи до етажа, на който живее, а ще продължава да се върти около колата и да псува. Ако мине познат съкварталец, ще му подвикне бодро, бодро – дай една лопата, дай тука да изрина тъпия сняг, че закъснях за работа. После се сеща, че докато се е прибирал предната вечер, му е минало през акъла да паркира долу на шосето пред спирката... и пак почват псувните. Лопата обаче от никъде не иде!