Отново започва дискусия за съдебната реформа. За кой ли път в биографията ми. Вече изглежда естествена като редуването на сезоните. И тук е същото: избори, риболов, бране на гъби, увеличени сметки за ток и топлина, някоя-друга рокада в съответния кабинет и веднага след това идва поредното обсъждане на съдебната реформа. По стар обичай после предстои някоя президентска история, малко партиен миш-маш и накрая настъпва лятото, за да обере натрупаните от всички политически и обществени негативи и да сгрее държавната атмосфера. После, с известни подобрения или влошавания, всичко се повтаря... Както се казва от реформа до реформа.

Ето сега сме именно в тази част от действието. Горкичкият Наказателно- Процесуален. Ако аз бях на негово място, заедно с Наказателния отдавна да съм си драснала клечката, защото и това не е съдба... Да те подмятат през няколко месеца, да обясняват колко си неадекватен на европейските критерии, да ти пренареждат страниците, да ти зачеркват абзаците, да те обвиняват за половината беди в държавата, да те променят, препечатват, да ти освежават корицата, а след няколко месеца отново да те грабват със същите процедури... В един момент вероятно става непоносимо.

Така се случва и сега: обсъждат промените в Наказателно-процесуалния кодекс. На горкичкия този път му допълват запасен защитник – назначен от съдия или прокурор в досъдебна фаза, ако обвиняемият не е посочил адвокат и се е отказал от услугите на служебен защитник. Сигурно няма нищо по-логично от това човекът, който те обвинява да определи защитата ти! Научихме, че целта на подобно разчупване в мисленето е най-сетне организираната престъпност да се просне възнак, нокаутирана от новата версия на 365-ти епизод от реформата на съдебната система. Обаче... Поправете ме, ако греша: организираната престъпност ще стане, ще си поотупа дрешката от калта и бодро ще си стегне куфарите към някой остров... Но дребните и нещастни граждани, които по лошо стечение на обстоятелствата са се оказали в полезрението на отмъстителен и хитър „професионалист”, ще леят горчиви сълзи и ще проклинат мига, в който са се родили. Впрочем, подобни истории най-често се случват с нищо неподозиращи невинни хора, случайно настъпали интересите на новоизлюпен богаташ, строител и друг подобен организатор на реда в съвременна България.Така, че от сега си представям генералната справедливост, която заплашва да възтържествува с изключителната подкрепа на новата философия на реформата. За другите два спорни момента в проекта също може да се поразсъждава в подобен стил. При представянето на промените правосъдният министър ги мотивира с факта, че настоящият кодекс е твърде формален и има много забрани, които не дават възможност на държавните органи да се справят с борбата с престъпността. А за новия Наказателен кодекс се очаква да бъде „модерен и изчистен” и да подкрепи всички предложения на магистратската общност.  Междувременно премиерът обяви, че иска законите да се пишат от прокурори, а не от адвокати. В цялата тази мозъчна атака се включиха очакванията президентът да насрочи заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, на което да бъдат обсъдени въпросите на съдебната реформа. А когато се намеси президентът, обикновено на финала става дума за Конституцията и... да речем... за нейното освежаване. Дали е така: ще поживеем, ще видим.

Важното е, че главният прокурор, коментирайки материята, заби десятка с оценката, че хората в България се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците. А, извинете, кой точно Франкенщайн е държавата? Не е ли тя струпването на чиновници, служители, правораздавачи, които имат изключителните възможности случайно да грешат, с което фатално да променят човешки животи, да жонглират с текстове от законите, когато и както е изгодно за някой по-богатичък поръчител, да са на семинар или в болнични, точно, когато нещата трябва да бъдат решени обективно и в срокове... И накрая да е ясно, че вариантите са два: в първия тези хора остават безнаказани, защото никой персонално не носи вина, когато става дума за колективна отговорност, или втори вариант: решението е по съвест и толкова. В края на краищата никой не може да рови в чуждата съвест и да дава обяснение или да променя нагласите й.

В такъв случай от кого точно ни е страх? От организираната престъпност, дето години наред зее да нагълта държавата? Или от държавата? Или от конкретни хора, които всеки от нас може за себе си да опише с имена, телефони и заемана длъжност?...Заради жонглирането с абзаци от закони, което в България се практикува години наред безнаказано за жонгльорите и с твърде тежки последствия за жертвите. Веднага давам пресен пример: стара къща във Варна,  районно кметство, дребни грешки в строителната документация, последствия: естествено пагубни за жертвите и вероятно стабилизиращи финансовото състояние на грешащите, които почти няма как да бъдат наказани. Нали знаете: колективна отговорност... Грешките не винаги и не съвсем са грешки, нещата се проточват във времето. Нешо повече: благодарение на не много едри риби по кметства, следствия и съдилища могат толкова да се разтегнат, че дори да има резултат от похода за справедливост, ако той дойде след десет години, престъпниците ведро и с пълни шепи са консумирали плодовете, а жертвите са близали рани и свиквали със ситуацията. Тежко нещо е закъснялата справедливост. Сигурна съм, че мнозина в България могат да ви гарантират това. Не за друго, а защото са го преживяли на собствен гръб.    

Та така за горкичкия Наказателно-процесуален... И перфектен да го направят, и еталон на цяла Европа да стане, докато не започнат да го прилагат по правилния начин и докато не се променят хората и нравите, няма да стане! Дотогава всяка пролет и есен ще спрягаме съдебната реформа и ще я наричаме с нежни имена. Но може ли да има име нещо, за което не е ясно дали съществува?