По принцип харесвам ювелирните текстове на руските класици. Ценя дълбокия им поглед навътре към душата на човека, към най-деликатните му тайни, страдания, надежди и страхове. Може би  затова ме грабна изпълнението на Десислава Чутуркова и Милен Николов в пиесата на режисьора Георги Михалков „Чехов 3D”. Надникнах в някакъв таен, загадъчен, интимен свят, в който писателят не е допускал никого и едва ли би се радвал от сърце, че именно ние тук и сега сме се намъкнали и любопитно изследваме всеки ъгъл, всяко желание, всяка думичка от него. Идеята за подобен спектакъл тръгва от скандалната биография на Чехов, написана от Доналд Рейфилд.

Сядаш в залата и се вглеждаш в онова, което се случва на сцената: великолепни текстове, невероятен танц, много пластика, емоция, вдъхновение и една история, разказана така, че не ти се иска да свършва. За мен това е ценителски спектакъл, в който търсенето на триизмерния Чехов в неговата дълбочина и същност, приключва с взиране в себе си. Получаваш въпросите, които вълнуват човечеството от началото до края: въпросите за смисъла, за любовта, за истината, съдбата, за отношенията между мъж и жена... естествените въпроси за живота... Отговорите всеки сам пише поотделно. А понякога дори не стига до тях. Но в крайна сметка човек винаги има нужда да си даде пауза от делничното мислене. Да забрави колко стува килограм сирене и кубик вода. Да пропусне дреболиите, които затрупват дните му от събуждането до последната чаша чай преди лягане... И да погледне някъде там навътре и в дълбокото... Нещо, което отдавна забравихме да правим и това почти се превърна в навик. Триизмерният Чехов, изигран с много емоция, с вълнуващи танци и с великолепни текстове е просто едно пътуване към същността. За ценители.