В шуменската община Никола Козлево се случи нещо знаменателно. Местният кмет от ДПС Турхан Каракаш пробва да смени имена на улици като „Батак”, „Баба Тонка”, „Панайот Волов”, „Кочо Чистеменски”, „Чавдар” и „Бачо Киро”. Те трябваше да бъдат прекръстени поради „изчерпване на историческото си значение”, заедно с „Георги Димитров”, „23 септември” и „Аврора”. Спряха го единствено медиите, най-вече една остра статия в шуменски вестник. Тя предизвика телевизионен интерес към сесията в петък, на която трябваше да се вземе решението. Каракаш се изплаши и оттегли предложението.

По същото време премиерът Бойко Борисов бе на първото си посещение в Турция и преливаше от топлота към колегата си Ердоган. Каза, че България твърдо подкрепя съседката си за членство в ЕС и приятелството между двете страни не се нуждае от партии-посредници.

Съвпадение между двете събития?
Ами добре, нека е съвпадение. Нека предположим, че 99-тата дупка в кавала на ДПС – Каракаш, случайно е подбрал момента и не знае какво прави. Нека бъдем наивни, че във феодализирана партия като ДПС Никола Козлево е феод и Доган и депутатите му не знаят какво става там. Нека си затворим очите за пореден път, защото темата „ДПС – етнически провокатор” е като оная табела върху сградата на Юзеирови в Славяново, на която с големи бели букви на лилав фон бе изписано „Движение за права и свободи”. Табелата си бе там, висеше на фасадата, дадоха я по телевизията, но всички се питаха „Има ли нещо общо ДПС с Юзеирови”. Ми няма, при тая слепота.

Но да оставим ДПС. Каракаш извърши огромна провокация спрямо държавата и доминиращия български етнос. Независимо дали ще скъса предложението, или ще го внесе идната сесия (както се заканва), той вече пося етническо напрежение. Обиди България  и историята й. Направи чекинг (според терминологията на Борисов). Тест какво може, какво – не, кое как следва да се прави. „Изчерпване на историческото значение” на Батак и Кочо Чистеменски -  някакъв кмет си го помисля, написва, внася на сесия, че и защитава!? Това ако не е провокация, кое е?

Но защо Каракаш успя? Защо чекингът бе осъществен? Ами защото т.нар. „български партии” го проспаха. Нали не си мислите, че кметът се е събудил и на обяд внесъл докладната? Имало е комисия, която е дискутирала имената, в малка община като Никола Козлево всичко се е знаело. Реакция от ГЕРБ, които имат съветници там? Не. От „Атака”, ВМРО? Не. БСП? Сетиха се, че са българи и хора с отговорност впоследствие.

Каракаш се изплаши от журналисти. И една от горните партии да бе сигнализирала, гражданската реакция щеше да го спре навреме. Какво има да се чудим на кмета – подготвя, аргументира, комисия обикаля, а от „българските партии” ни вопъл, ни стон. Те се възмущават от турските сериали.

Естествено, не това е главният проблем. Той е, че Каракаш няма да бъде подведен под съдебна отговорност, а ако все пак прокурори го погнат, ще е прах в очите подобно на Юзеирови. Сплаши ли ги държавата? Срина им паметника, те градиха наново, пак го събори... До там. На Юзеирови не им е притрябвал паметник, трябва им напрежение и го постигат. Същото е и в Никола Козлево.
Най-големият абсурд е, че премиерът открито признава, че ДПС прави чекинг с мира в страната, а в същото време няма съдебни последствия за тази партия. Толкова ли е слаба държавата, че вижда кой я тества, но няма последствия за провокаторите?

А иначе Каракаш играе по „правилата на демокрацията”. Казва, че щял да събере жителите, да ги пита, и, ако искат нови улици, да ги преименува докрай. Този своеобразен референдум в Никола Козлево е с предварително известен край. И е огледало на онзи, който Борисов и „Атака” по едно време искаха за новините на турски. В слабите общества референдумите са огън, който дори и премиер-пожарникар не може да изгаси. А силните се крепят на закони и прилагането им.