Всъщност... задавам си този въпрос от детските години. Просто с течение на времето нещата така се усилват, или тушират, че понякога почти съм склонна да се откажа от тезата, но друг път с огорчение констатирам как тъпаците победоносно шестват наоколо, установявайки своя ред, своите принципи и правила, своята приятна и обтекаема организация, в която няма много мисъл, идеи, новости, няма талант, вдъхновение, понякога няма абсолютно нищо... Но за сметка на това нещата изглеждат енергично защитени, защото посредствеността обикновено е право пропорционална на енергията, изразходвана за самоотбрана и за поваляне на всичко мислещо.   

   Ще кажете: „Свършиха ли конкретните безобразия, та се хвана за тъпаците?”

   Не са свършили. Пък и не изглежда да имат някога край. Вероятно такъв е световният ред. Но и ние не си поплюваме да го затвърдим във всичките му възможни дефекти. Вчера певицата Камелия Тодорова призова държавата да регулира по някакъв начин музикалния пазар и да уточни отношенията си с талантите. С българските таланти. Този сериозен разговор за отговорностите ни един към друг и отделно на институциите към всеки от нас мина под безумното мото: „Защо певицата иска да стане чистачка в ресорното министерство?”. Вярно, грабващо беше като заглавие. Със сигурност, така се залага стръв за обществения интерес, така се привлича аудитория. Аз също се тропосах пред екрана да узная какви лимки сноват в главите на хората, че ги карат да загърбят божията дарба и да говорят глупости. А нещата изобщо не стояха така.

   Оказа се, че никой не желае да става чистач, нито да прави шоу за сметка на някакъв свой проблем. Просто една от дамите на българската естрада беше събрала кураж да излезе пред обществото и да посочи с пръст дефекта: че сме готови на всичко за чужденците, но не умеем да ценим своите таланти и дори се радваме, когато ги видим натикани в  ъгъла на някой непочистен килер, откъдето трудно биха се измъкнали на слънчева светлина.

   Така под профанизираното заглавие открихме същината на една важна черта от българския характер: да затриваме всичко свое, да не го ценим, да не му даваме шансове, да не му създаваме условия за развитие. Вероятно до някъде това е инстинктът за самосъхранение. По принцип всеки уважава умните и талантливите. Разбира се, по-безболезнено е да си харесваме онези от тях, които идват от много далеч, защото ще им се порадваме за кратко, а после ще ги изпратим по живо, по здраво и ще ги лишим от възможността да бъдат заплаха за собствената ни посредственост. Така години, десетилетия, а може би вече векове наред развиваме удобната българска традиция на самозащита. Амбициозната посредственост оцелява и парадно шества напред. Влиза в партии и организации, съюзява се с друга подобна амбициозна посредственост и върши чудеса в изолирането на по-способните. Впрочем ...  с течение на времето това оцеляване се превръща в харакири на нацията. Така се докарахме до там, че брутният вътрешен продукт на страната, която обитаваме се оказва далеч по-малък от загубите, претърпени от известна автомобилна компания само от един-единствен неудачен модел.

   Бърза математика и стигаме до извода, че, ако години наред не изблъсквахме способните българи в задънена улица или за по-сигурно не ги натиряхме някъде далеч от страната, сега можехме да процъфтяваме и да бъдем повод за завист на целия западен свят. Впрочем, изключително способните хора не са толкова много. Независимо в коя област е таланта им. Едва ли са повече от 5 процента. Не го казвам, за да затвърдя и без друго стабилните български комплекси. Казвам го за успокоение на царстващата тъпотия.

   Не е необходимо да стреляме по талантите! Те не са чак толкова много, следователно не са заплаха. Освен това талантите са винаги самотни. Бездарниците, които са се изкатерили навсякъде по височина и по ширина на обществената ни джунгла, няма да пострадат, ако отключат килера, където са запратили способните. Няма да изпадат от клоните, от коридорите на йерархията. Ходът на живота им няма особено да се промени. Ще продължат да удовлетворяват комплекса си за слава и за пари. Единствената разлика ще бъде, че в задръстеното от тъпотия и папагалщина обществено пространство от време на време ще проблясват и умни идеи, ще се чуват и човешки приказки.

   За допълнително успокоение на енергичните тъпаци, мога да добавя, че талантите не са много предприемчиви от гледна точка на личното си благополучие. Така че всичко ще бъде наред. Едните ще си гледат парите, славата и скудоумието, а другите просто ще имат възможност да творят. Последното става жизненонеобходимо, защото напоследък наблюдаваме как собствената ни нация изпуска последни мехурчета, затъвайки в блатото. Сигурно е важно да допълним, че корабът потъва нормално, спокойно е и няма произшествия: т.е. редът, организацията и правилата на бездарниците са добре спазени и техният свят изглежда гладичък и приятен, без излишни емоции, без излишно развитие, без излишни таланти.

Питам се само: Защо си причиняваме това страдание? Ако си давахме повече шансове, можехме във всяка област да имаме следващата Миглена Кунева, следващата Ирина Бокова, следващата Кристалина Георгиева, следващото стъпало към качеството на живота, който мнозина от нас заслужават, но не се знае дали изобщо ще успеят да зърнат до края на живота си, подтиснати и задушени от  тъпаците.

   ...Тъпаците, които удобно са се разположили на гърлото на историята и  се радват на конвулсиите, предполагайки, че последните са част от някакъв ритуален танц за забавление. Навремето за себе си го бях нарекла :”Оскотяване на нацията”. Сега е същото. Само че 2010-ти епизод . Произволно избран според календарната година. Иначе всеки може да го номерира както намери за добре. Може да промени и заглавието. Ако изобщо има друго подходящо заглавие.