Една 7-милионна държава, чийто водещ етнос се топи прогресивно и е сляп да прозре тази беда, не е нещо повече от пешка върху световната шахматна дъска. Но не от тези, които стоят пред коня или офицера, а е от ония в чекмеджето – разпилени и изпаднали от стар комплект, за които играчът дори не се сеща точно къде са, но ги пази с цел да сменят при нужда истинските фигури.

Един мъж говори упорито напоследък и вкарва България в голямата игра. Това е американският посланик Джеймс Уорлик. За има-няма месец от встъпването си в длъжност той защити вкарването на биотехнологии (ГМО) в българското земеделие,  приветства полицейската операция „Октопод”, с което отвори съмнения за съпричастност на САЩ, и на висок глас каза това, което трябваше да разберем от собствените ни управници – че САЩ и България преговарят за разполагане на части от американския противоракетен щит у нас. Всичко може да е случайно на този свят, но не и когато американската дипломация говори. Някой да се сеща за предшественикът на  Уорлик? Не, казваше се Нанси Макълдауни - фина дама, която за година и половина дума не обели. Нямаше какво.

Очевидно сега САЩ имат много какво да кажат. И тъй като американската дипломация винаги е била доста пряма в диалога със страни от втория и третия свят, преводът не е труден. „Искаме ГМО да влезе в България, искаме щитът да е тук”, казва Уолрик. За „Октопод”-ът е рано да се прецени. Уорлик резонно отрече участие на САЩ. Възможно е просто да тупа по рамото правителството ни, че то да се подмокри от кеф и да склони на горните две желания.

И двете теми – ГМО и ракетният щит, са глобални и стратегически. Това е битка за времето и пространството. ГМО, освен всичко друго, е стратегически продоволствен ресурс. Когато застъпниците му казват, че е храната на бъдещето, имат предвид, че целия свят трябва да се изхранва от него. Колкото повече ГМО расте по земята, независимо дали в България или Боцвана, толкова повече светът става зависим от производителите на ГМО-хибриди. Тъй както е зависим от арабския петрол например.

Първи производител на ГМО-семена са американските мултинационални компании. Позицията на посолството не е изненадваща.

Противоракетният щит отдавна е горещ картоф в лапите на чичко Сам и батко Путин. Янките го обосновават с нуждата да се прихващат евентуални ракети от Иран и Северна Корея. Той би трябвало да и да е част от нов договор между САЩ и Русия, който да замени изтеклото миналата година споразумение за съкращаване на нападателните оръжия. Нов договор засега няма. Щитът на САЩ боде в очите на Русия, макар в движение да бе преформулиран като „програма на НАТО”. Първоначално части от него щяха да бъдат разположени в Чехия и Полша, но след недостатъчна категоричност на властите там Обама пренебрегна тези страни. Преди няколко дни Румъния показа гостоприемство, очевидно България ще е другата резервна пешка. Третата страна в щита ще е Турция.

Няма да коментираме трябва, или не, България да приеме противоракетния щит. Интересното е, че както за ГМО, така в този казус, САЩ говорят открито и настоятелно. Предприемат публична офанзива, от която не винаги се нуждаят.

Бойко Борисов каза нещо невнятно за ГМО, а за ракетния щит обеща да се допита до ЕК. Ние, публиката, не знаем дали вече всичко не е предрешено, или България разцъква топката за време. САЩ със сигурност имат други фигури и ходове, но е видно, че България им трябва в голямата партия. Поне сега.

Ще е много интересно, тъй като Брюксел и Москва също играят шах. Пешката винаги е обичала да бъде лъскана, милвана и  разигравана, но този път ръце протягат трима.