Напоследък имам чувството, че живея в криминален сериал. Вярно, занимателно е. Няма време за скука. Непрекъснато нещо се случва. А в редките случаи, когато престъпници, съд и прокуратура слязат за миг от сцената, веднага се отваря една голяма рекламна пауза, в която сценаристи и главни герои се потупват гордо по гърдите и изтъкват великолепните си качества, благодарение на които страната ще излезе от блатото, ще се покатери на брега и ще потегли с широка крачка към щастливите светли европейски хоризонти.

И така: в държавата няма време за нищо, освен за криминалета и за PR. Напрежението се долавя във всяка секунда от съществуването ни. То извира от вестникарските заглавия, от телевизионните екрани, посреща ни сутрин с първата крачка към работното място и не си тръгва дори, когато вечер се завиваме през глава и се опитаме да посънуваме малко. Имам приятели, които напоследък се оплакват, че сънуват министри. Имам приятели, които не се оплакват, но съм сигурна, че това им се случва. Навсякъде цари оживление. Дневният ред е екшън от първа до последна точка.

По страната се влачат смъртно ранени октоподи, а властите последователно съсичат пипалата им... Още мъничко ... и ще стигнем до „хепи енда”, когато престъпната пихтия ще бъде окончателно поразена и народът ще изтръска от гърба си тежкото криминално бреме и ще задиша свободно... толкова години след избухването на демокрацията, толкова години след началото на мечтите, толкова години след края на отчаянието. Обвиняеми и свидетели утъпкват пътеката между следствието и съдилищата, Трактора разлиства обвинение след обвинение, прожектори денонощно осветяват нови организирани престъпни групи за разпространение на наркотични вещества, или за внос на контрабандни цигари, разкриват се опити за застрахователни измами, издирвани от Интерпол най-сетне биват задържани. Министри от предния кабинет потеглят към съда, неуморни блюстители на закона вече целите са в пришки от писане на обвинителни актове срещу НАПаджии, корумпирани шефове на агенции, заместник-министри и друга подобна криминална твар. Екшън: от горе до долу. Всички сме набрали инерция и горим в общото дело. Имам чувството, че ако някоя сутрин се събудим и слънцето мързеливо свети на хоризонта, сутрешните блокове предлагат закачливо-обтекаеми новини без никакъв елемент на престъпление, наказание или правосъдие, а ние си пием сутрешното кафе с празен и блуждаещ поглед, защото всичко е скучно и никой никого не е арестувал, и нито една престъпна групировка не е попаднала в капана... това ще означава, че през нощта някой е подменил държавата.

Иначе нещата от реалния живот изглеждат твърде съмнителни. Завладяващото криминале на живота върти интересни сюжети, в които не остава нито един необвинен и неарестуван фактор. Вероятно по-реалистичната версия за онази странна сутрин, когато всичко ще бъде различно, би трябвало да звучи така:

„Събуждаме се една сутрин и установяваме, че всички са арестувани, а в сутрешните блокове вървят рекламни клипчета на спасителите на нацията, победоносно настъпали ужасния октопод, който  се гърчи в краката им. Никой не пие кафе. Никой не гледа. Никой не коментира, защото всички са заети да си прелистват обвинителните актове”. Шегувам се, разбира се. Просто допълвам впечатлението от крими-сериала, в който славно отброяваме часовете и приоритетите на всекидневието си. Още повече, че през седмицата от разговор на главния прокурор с представители на едрия бизнес научихме, че сериалът „Октопод” ще бъде много, много дълъг и държавата ще продължи  дезинфекцията с всички възможни средства. Така, че: няма отърване! Криминале, реклама и бурни аплодисменти: това е графикът.

Ако някъде преливат реки, ако по пътищата зеят кратери, ако се активират свлачища, ако техниката е недосстатъчна, а пари няма, не обръщайте голямо внимание. Докато трае криминалето, тези второстепенни елементи вероятно ще се оправят от само себе си. Важното е, че ще можем да теглим по-големи потребителски кредити, за да си купуваме по-големи телевизори и на тях по-внимателно  да гледаме как арестуват престъпниците. Така, увлечени в екшъна, изобщо няма да забелязваме, че главницата е висока и сумите за изплащане са непосилни. А благодарение на добрината на законодателя, когато се събираме с приятели по кафенетата, ще продължим да коментираме мафията не на чист въздух, а както е редно: обвити в цигарен дим. В посттоталитарното източноевропейско творчество гъстите кълбета  цигарен дим около главите на героите символизират напрегната мозъчна дейност и свръхинтелигентни послания.  

Страхотно е! Само на моменти Европейската комисия ни разваля настроенито с традиционни заплахи от типа на последната: че ще ни глоби с 20 милиона евро заради прословутия „код 6”. Но ние много не се даваме, увлечени в сюжета на българския „Октопод”.

Впрочем, до края на сериала има още много време, така че, използвам момента за следното предложение:

Да сменим входната табела, на която пише „България”, с друга – по-актуална, на която е изписано: „Криминале. Вход само с обвинителни актове, за изход се плаща по споразумение”.