Сагата с генно-модифицираните организми (ГМО) е на път да приключи. ГЕРБ обеща да остави 30-километровия буфер от „Натура”, който ще попречи на индустриалното отглеждане на хибридите. Редица култури ще се ползват от специална протекция. Тъй като тези добри новини не бяха произнесени в пленарната зала на парламента, а само в комисията по екология, и понеже иде реч за ГЕРБ, винаги има подозрение, че в крайна сметка всичко ще се гласува на обратно. И все пак този път гражданството като че ли успя. Щом и Първанов се присети да яхне вълната, обещавайки вето, значи на ГМО-то му е спукана работата.

Скандалът по този закон може да се разглежда в много аспекти, най-важният от които е първият пробив на гражданското общество в отстояване на интересите му. И друг път властта се е вслушвала в мнението на хората, но за първи път имахме спонтанен, но добре организиран протест, без партийни и синдикални опекуни, по важна, но непопулярна тема, която трудно събужда активност. Не е новина, когато акцизът на ракията стресне хората. Новина е, когато го направят три странни букви, неизвестни първоначално за широките маси, а майките, еколозите, земеделците  и други мирни хора, се окажат по-силни от цялата държавна машина.

Но любопитен е и още един нюанс. По-скоро интрига, чийто отговор до голяма степен може да обясни родните властови безумия. Питането е: корупция ли движеше мотивите за пускането на ГМО, или ставаше дума за откровена тъпотия

Богатият опит сочи, че кешовата причинно-следствена връзка „взел-дал” е определяща в битието на българските политици. Особено щом стане дума за големи корпоративни интереси. Световната практика също показва, че ГМО прелита над океаните на крилете на парите. Още от самото начало подозренията бяха, че някой голям човек е прибрал големи пари, затуй прави големи промени в закона. Съмненията бяха срещу зам.-министъра на околната среда  Евдокия Манева, началничката й Нона Караджова, земеделският й колега Мирослав Найденов и всички по веригата.

Категоричен отговор на „корупция или тъпотия бе всичко това” не може да се даде. Ние не сме в главите и джобовете на управляващите, че да знаем. Но можем да съдим от действия и бездействия. Този път изглежда, че пари май не са взети, а иде реч за безхаберие. Макар точно на корупция  да си приличаше.

Нека проследим детайлно хронологията на целия скандал:

1.    Министерството на околната среда и водите (МОСВ) под давлението на Манева стартира през октомври промяна в досегашния рестриктивен закон за отглеждане на ГМО. Мотивира се с писмо от Европейската комисия, в която България била заплашена със санкции, че не е либерализирала режимите за засаждане подобно на ЕС. Еколозите се бунтуват, проблемът получава гласност. Родители от БГ-мама негодуват, фермери също научават за риска. Недоволството тръгва като лавина. Всички искат да видят прословутото писмо, Манева го крие.

2.    Европейската комисия също крие писмото, тъй като документи, касаещи процедури по хармонизация с директивите, били конфиденциални. Все пък българските еколози се добират до информация, че писмото хич не е толкова заплашително и касае не отглеждане за търговски, а само за научни цели. МОСВ леко започват да сменят плочата: „Законът ни така и така не е хармонизиран, трябва да се промени, защото комисията  БИ МОГЛА да ни наложи санкция”. Което е вярно. ЕК, наистина, би могла.

3.    Журналисти най-после се добират до въпросното писмо. То наистина касае единствено научните изследвания. ГЕРБ и Манева вече прегарят в огъня на общественото недоволство. МОСВ прави тотален завой: промяната в закона щяла да касае само науката, никой никога не бил говорел за друго. Което не е вярно. В парламентарните комисии е истински батак, тъй като депутатите нямат хабер от материята. На сцената излизат учени от БАН, които консултират закона. Те правят всячески опити ГМО да се либерализира. Махат буфери, отхвърлят клаузи и т.н.

4.     Общественият натиск като никога е мощен и организиран. Американският посланик Джеймс Уорлик скача в защита на ГМО. Социолози и политолози, изведнъж, без никой да ги пита, започват да обвиняват природозащитниците в глупост и консерватизъм. Депутатите от ГЕРБ и „Атака” решават хем да променят закона, хем да наложат 5-годишен мораториум. Което за известно време наистина е решение на проблема. При едно условия – ЕК да няма нищо против мораториума. А още с раждането на чутовната идея отговорни фактори от комисията заявяват, че мораториумът е правно необоснован и ще бъде оспорен от ЕК веднага.

5.    Става ясно, че мораториумът няма да работи. Дори и медиите – като никога досега, са настроени срещу властта. След скандали, дискусии, есемеси по късни доби и личната намеса на Цецка Цачева, се решава досегашните рестрикции да останат в закона. С други думи – хем да бъде променен според изискванията на ЕС, хем да въвежда ограничения, които практически да го блокират (буферите спрямо „Натура”). Това добро решение бе подсказано на МОСВ още първия ден от юристи, но властта така и не се вслуша. Направи го в 12 без 5, след като извървя целия кръг до осъзнаване на собствената си глупост. Бяха нужни много гняв, клетви, глупости и откровени лъжи, за да се прозре очевидното.

6. Като капак на всичко земеделският министър Мирослав Найденов казва в парламента, че нямал нищо против ГМО във фуражите. Против бил ГМО в храните, против засаждането, ама за фуражите ГМО-то не било проблем. Найденов прави изявлението в отговор на депутатско питане защо е подкрепил ГМО-хибриди на заседание на съвета на министрите на ЕС.

След цялата хронология пак да се запитаме - пари ли са взели управляващите? По-скоро всичко е плод на глупост и наведено бързане да се харесаме на ЕК, САЩ и господарите на света. Да правим неща, които никой не иска в стремежа да се изкараме по-европейци от Франция и Германия. Стара Европа, вкл. и тези две държави, от няколко години се мъчат да ограничават ГМО, след като се опариха от проблема. И се карат със същата тази ЕК, пред която ние коленичим. Но кой наш управник да види, да прочете, да прозре... Да събере смелост, да проучи чуждия опит, да се загрижи за националния интерес, да види как може да бъде защитен... Вместо това властта очевидно се бе задълбала в чиновническо буквоядство. В законотворчество, колкото да се намира на работа и да се хвали, че оправя несвършеното от предшествениците. Вероятно някой голям човек наистина се е надявал един ден целият труд да бъде възмезден. Но сега явно не е, тъй като българската земя в крайна сметка остана затворена за ГМО.

Ако управляващите бяха взели пари, нищо нямаше да ги спре. Както нищо не спря учените от БАН, чийто институти отдавна се финансират от американски донори. Както не спря и политолозите по същите съображения. Но явно парично-стоковата верига този път е била по-къса. Сергей Станишев каза, че натиск за пускане на ГМО е имало и спрямо тройната коалиция, но тя устояла. Някой вярва ли, че точно тройната коалиция нямаше да се изкуши, ако бяха разиграни пари? Чакъровци, Кабилци и Гагаузовци щяха да устоят?

Всъщност, публичното лобиране от страна на посланика говори за натиск към властта по правилата. Защото, ако не беше по правилата, посолоството просто нямаше да се обади.

Всичко това е просто хипотеза. Но все по-вероятна с оглед на многото подобни глупости, сътворени и преправяни в движение от ГЕРБ. Приличат и на други каши, надробени от властта последните 20 години поради тъпотия, слепота, инерция и угодничество. Рушветът обикновено е начин за въздействие върху умни хора. Пък глупавичките, особено в страна без граждански традиции и със слаба държавност, можеш да ги прекараш и без рушвет.

Българската политика е пълна с недотам умни хора.