Избрани Новини
Да въведем ред в собствения си двор
Интервю на Даниела Иванова с председателя на Адвокатския съвет във Варна - Димитър Петров
Димитър Петров е роден на 06.11.1956 г. Завършил е СУ „Климент Охридски” през 1982 г. От 1983 до 1992 г. последователно е стажант-съдия и младши съдия във във Варненския Окръжен съд, съдия във Варненския Районен съд и председател на Районния съд в Девня. От 1992 г. е адвокат. От 1998 до 2000 г. е член на Адвокатския съвет във Варна, в периода 2000–2002 г. е негов секретар. От февруари 2007 г. Димитър Петров е председател на Адвокатския съвет във Варна.
Към 01.01. 2010 г. във Варненска Адвокатска колегия членуват 1064 юристи, от които 996 адвокати и 68 младши адвокати. От 5 години ВАК по численост е втора след Софийската.
- Адвокат Петров, през последните години не се ли презадръсти тази професионална общност?
- По начало в числеността на българската адвокатура през последните 18 години се наблюдава количествено изменение в десетки пъти. Към април 1992 г. колегите адвокати във Варненска Област са били около сто. В момента са 1064, т.е имаме увеличение повече от 10 пъти. Бърз ръст на нарастване в състава на колегията се наблюдаваше в края на 90-те години и в началото на този век. През последните четири-пет години. увеличението на броя на адвокатите не е толкова голямо. Наблюдава се тенденция, която ни кара да мислим, че адвокатурата във Варна и българската адвокатура като цяло е достигнала горните си граници на обществена потребност и насищане.
- Защо се случи така? Защото българите решиха, че е дошла демокрацията и трябва да се борят за правата си или защото образователните институции даваха големи възможности за това висше образование?
- До 1990 г. право се изучаваше само в Юридически Факултет на Софийския Университет. След това възникнаха много учебни заведения. В средата на 90-те имаше 16 юридически факултета. За пример може да служи и Варна, където в един момент факултетите бяха три: в Свободния, Икономическия и Техническия Университети. Българинът винаги си е мислил, че юридическата професия е достойна професия. Няма спор за това. Той, обаче винаги е смятал, че адвокатът печели прекалено много пари. И може би това беше една от причините за нарастване броя на студентите по право. По мое лично мнение юридическото образование като материална база не е скъпо. Събират в една зала 20-30-50 човека да им четат лекции, да им водят упражнения - за разлика от техническите специалности и медицината, където е необходима сериозна материална база.
- Но доколкото зная, изпитите за член на адвокатската колегия са изключително тежки...
- Да. И може би това е една от причините за запазване числеността на адвокатурата като цяло в България през последните години. Съгласно Закона за адвокатурата, който е приет през 2004 г. лица, които нямат 5 години юридически стаж, следва да положат изпит, за да бъдат вписани в регистъра на адвокатите. Това законово положение има и подзаконов нормативен акт. Наредба № 4 за провеждане на изпита за адвокати. Изпитите се провеждат два пъти годишно през май и през ноември, и през последните 3-4 години са изключително сериозни. Изпитът се състои първо от писмен тест: решаване на казус от областта на наказателното и гражданското право и устен изпит. Молбите за явяване се подават чрез съответната адвокатска колегия. През май 2009 г.кандидатите от Варна бяха 55. Издържаха изпита само 6 души. През ноември 2009 г. имаше 57 кандидати. Издържаха 11 души. По мое мнение летвата, която е поставил Висшият Адвокатски Съвет, е много висока.. Лично аз съм направил предложение пред ВАС за промяна на наредба №4. Защо? Не можем да искаме от млади колеги, които са завършили току-що Юридически Факултет да имат такива широки познания в областта на правото: наказателно, гражданско право. Смея да твърдя, че писмените казуси, които се решават на изпита за адвокати, са изключително сериозни. И почти е невъзможно млад колега да се справи с тези казуси. Според мен на този изпит трябва да се проверят общите знания на колегите, а не толкова практическите навици и умения. На конкурсите за магистрати също участват изключително много кандидати: за едно място се състезават 20 души. Безспорно победителят е един. Това не означава, че останалите 19 колеги нямат качества да станат адвокати. За съжаление и на адвокатския изпит има колеги, които се явяват по 3-4 пъти и не успяват да го издържат.
- Има ли гаранции, че след като прескочат високата летва, адвокатите вършат работата си качествено?
- Аз не мисля, че след като през последните години численият състав на колегията се увеличи толкова пъти, качеството на работа се подобри. За съжаление, количествените натрупвания в адвокатурата не доведоха до качествени изменения. За да се упражнява качествено професията, трябват две неща. Първо: колегата адвокат трябва да притежава необходимите знания и умения.. И второ: трябва да има необходимия морал.
- Много граждани ли се жалват от своите адвокати?
- Получаваме жалби, но вероятно случаите са много повече от получените жалби.
- Жалбите винаги ли са основателни?
- Не винаги. Много често гражданите, които се жалват до нас не желаят да разберат спецификата на адвокатската професия. Те считат, че работата на адвоката във всички случаи трябва да завърши с положително съдебно решение. Често се наблюдават случаи, когато гражданин дори да е загубил дело с основание, се жалва в Адвокатския Съвет от адвоката, че делото е загубено. Но лично аз апелирам към нашите клиенти, ако имат оплаквания от дейността на адвокатите, да сезират адвокатския съвет, защото самите ние имаме интерес от това.. Трябва да си въведем ред в собствения двор.
- Има ли напрежение в адвокатската колегия във връзка с въведения данък добавена стойност върху адвокатските услуги?
- Проблемът с ДДС стои пред българската адвокатура вече няколко години. Правителството на тройната коалиция също измени ДДС като предвиди, че се дължи ДДС само за процесуално представителство на юридически лица и за консултантска дейност. Сегашният парламент направи едно изменение и допълнение на Закона за ДДС, което е обнародвано в бр. 95 от 01.12.2009 г. на ДВ и беше отменена разпоредбата на чл.44 ал.1. т.5 от Закона за ДДС. За обикновените граждани тази разпоредба не говори нищо. Т.5 обаче предвиждаше, че се освобождава от ДДС процесуалното представителство на физически лица, т.е. защитата на физическите лица пред органите на съдебната власт. С отмяната на тази разпоредба се въвежда и ДДС върху цялата адвокатска дейност, включително и процесуалното представителство. Действително по наше мнение тази промяна в закона е неправилна от конституционна, социална и от икономическа гледна точка. С въвеждане на ДДС за процесуално представителство на физически лица на практика се въвежда нов данък. Той ще затрудни достъпа на български граждани до правосъдие. Опасявам се, че с глобалното въвеждане на ДДС нашата професия ще загуби окончателно своя правозащитен характер и ще се окаже приравнена до една обикновена търговска услуга. Безспорно това ще доведе до социално напрежение не само сред адвокатите, но и сред нашите клиенти. Защото, когато ангажирате адвокат, ако е регистриран по ДДС, ще трябва да му заплатите и 20% ДДС. Това ще доведе до невъзможност на гражданите да организират своята защита.
- Т.е. до служебни защитници и до дела в Страсбург?
- При служебните защити държавата също ще трябва да заплаща на съответния адвокат ДДС. Проблемът със служебната защита е много сериозен проблем. Има образувано конституционно дело, което е висящо.
- Друг сериозен проблем вероятно са пропускателните режими в съдилищата?
- Много болна тема...Специално във Варненската адвокатура. Всички граждани, които посещават съдебните учреждения, имат впечатления за пропускателния режим. Той се урежда в правилник, одобрен от Министъра на правосъдието и вероятно служителите на звено „Съдебна охрана” спазват този правилник. Но варненските адвокати, смея да твърдя, сме поставени в много унизително положение с този режим. Има случаи, в които, за да влезете в сградата на Районния съд Ви трябват 10-15 минути. Може би на местно ниво този проблем не може да бъде решен. Явно, че е необходима намесата на Министъра на правосъдието. Ние лично сме сезирали Висшия Адвокатски Съвет. Възнамеряваме да сезираме и Министъра на правосъдието. Може би по отношение на адвокатите трябва да се реши този въпрос. Ако във Варна имахме нова Съдебна Палата, този въпрос щеше да бъде решен. Щеше да има отделен вход за адвокати със съответните технически средства. Трябва да се търси решение с ръководството на съдилищата във Варна и с ръководството на звено „Охрана”. Не казвам, че адвокатите са против този режим, но може би той трябва да бъде в по-смекчена форма.
