Знам, че по дефиниция трябва да мразим гърците, както мразим турци, сърби и румънци. Македонците не ги броим, имаме си ги за свои.

Тези дни обаче гърците изнасят урок по демокрация. Не само на нас, а и на всички, на които новият световен ред изземва права и вменява единствено задължения и отговорности. Гражданите наистина трябва да бъдат отговорни, но първа отговорност е подозрителността и критичността към менторите на цивилизацията.

Точно това правят гърците в момента – общонационална стачка срещу „затягането на коланите”, които предприема правителството под натиска на Европейската комисия. За да върже и без това орязания бюджет, гръцкият кабинет предвижда замразяване на заплати, по-малко работни места, вдигане на пенсионната възраст, намаляване на премиите на служителите. Гърците протестират срещу всичко това, борейки се за хляба, здравето и социалния си статус.

Финансовият недоимък, разбира се, си има предистория. Днешната криза е следствие на дългогодишен разгул в консумиране на европейски фондове и щедри държавни поръчки. Гърция потребяваше повече, отколкото плащаше. Сега идва ред на сметката. Но кой я плаща? Ако гръцкият комбайнер или докер е изяждал чужд хляб, то гръцката олигархия направо е преяла с цял хлебозавод. И е складирала тонове палети за черни дни. Поради това тя днес търпи минимални щети. Всичко е за сметка на обикновения  човечец. Или както пише на един от лозунгите в Атина - „Да се облагат с данъци спекулантите”. На друг: „Да плати плутокрацията”.

Ситуацията в Гърция поражда много въпроси. „Кога ядохте, не ревахте” биха казали мнозина. Но кой даваше зелника? На докерът не му е работа да управлява, неговото задължение е да товаро-разтоварва и консумира. И от двете е правил толкова, колкото може. Да протестира срещу високата си заплата? Или срещу икономически необоснованите нови работни места? Кой би го сторил? Та функцията му не е да пести от заплата или да недоволства от социалната политика на правителството си. Други са отговорни за тях, други е трябвало да вземат верни решения. Днес западната преса е пълна с присмехулни материали как гъркът живеел с цел да работи малко, да печели много, да си купи нов хладилник, пералня и да гепи колкото може. Моля? Кой е чужд на гореизброеното? Кой няма да вземе, когато му дават? Когато през 2004-5 г. у нас царят финансираше предизборни чешмички, ние трябваше да не пием от тях, или да не ги строим, щото царедворците крадяха от парите? Или ако Масларова е хвърлила неоправдано милиони левове в социалния център в Стара Загора, ние не трябва да влизаме в него ли?

Отговорни са хората, от които зависи. Затова днес гърците протестират както срещу Европейската комисия, която дълги години си затваряше очите, така и срещу собствените си управници. Демокрацията е ефективна, когато социалните групи си изпълняват не само задълженията, но и защитават правата си. Даже са длъжни да ги отстояват, ако искат демокрацията да функционира. Елитът е отговорен да управлява и да взема решенията. Масите под него трябва да го контролират, да са будни, недоволни и непрекъснато да го държат нащрек да не бърка. Ако има виновни за днешната ситуация в Гърция, освен управляващият елит и европейската бюрокрация, вината не е в докера. Вината е в икономисти, политолози, опозиционери, журналисти  и други уж напредничави умове, които трябваше да предвидят днешните проблеми. А те също пируваха на масата на управляващия елит. Както в България. Имаше и трезви гласове, но те потъваха в общото задоволство.

Паралелът с България е твърде любопитен. И ние 20 години все затягаме коланите, което напоследък няма смисъл, тъй като пицата, която ни предлагат, е постна. От нея гащите сами падат. А ние? Питаме защо сме на това дередже? Протестираме и се чудим дали пицата е постна по принуда, или е такава, просто защото някой министър ни го казва? Търсим ли отговорност от премиера Борисов, който вече 9 години под една или друга форма е в управлението на държавата? Когато твърди, че „Станишев е виновен”, или пък „президента пречи”, питаме ли се, дали тримата нямат обща ловно-рибарска дружинка? Т.е. не са ли част от плутокрация, подобна на гръцката? Не, ние сами се отказваме от пицата. Не че не сме гладни, не че им вЕрваме, ама си траем. Защо си траем, не знаем, просто.... си траем.

Гръцките фермери създадоха доста проблеми на българския бизнес с блокадата на границата. Ние приехме всичко искрено и лично, макар протестът им да не бе насочен срещу нас. Ние по принцип сме гневни на прочутата им наглост и арогантност, които – честно казано, са съвсем друг въпрос. Как отговорихме на гръцката блокада? Ами с псувни, нерви, упованието Бат’ Бойко да ги оправи... ВМРО например пробва да организира контрапротест, бойкот на гръцки стоки и туристи в Югозападна България. Но никой не откликна поради „страх от провал на бизнеса”. Ядосвахме се, че не ни пускат в Гърция, ама не посмяхме да им попречим да влизат в България. Поради което гръцките трактористи изоставяха машините и хукваха да разпускат в нашите кръчми и бардаци. Ние решихме да ги накажем, като им вземем парите...

Така не става. Щом гръцките граждански протести ни създаваха проблеми, ние трябваше да им отговорим със същото. Ако сме граждани.

Вероятно ще се научим. Време трябва. Все пак нашата демокрация прохожда, а тяхната е най-старата в света. И не се подлъгвайте по насилието, което упражняват някои гръцки демонстранти. Мърша има навсякъде, а и провокатори. Властта по света е една и съща – най-обича да вкара провокатори в протестите, за да ги дискредитира, а и да понабие мирните хора. Да ги нашамари, с цел на другия ден да останат вкъщи.