Боговете сигурно са полудели. Особено тези, които обитават община Варна.

До скоро си мислех, че уличните дупки не могат да се асфалтират зиме, нужно е поне 30-градусово слънце. Тъй поне разправяше варненският кмет Кирил Йорданов. Затова проявявах разбиране, щом валяци и фадроми затвореха пътя за Златни пясъци навръх туристическия  сезон.

Сега обаче градът е пълен с машини и „оранжеви” чичковци, а е зима. Топло е за сезона, но вали. Киша е на пътя, в душите, в общината. Покрива само подметките, но се усеща до кръста. И въпреки това уличните дупки ударно се запълват. Природни стихии насреща, а чичковците  - пълнят ли пълнят....

Без почивен ден е дори пресслужбата на кметството. Тя пък пълни дупките с мейли и факсове, да не би някой разсеян репортер да пропусне колко много метри и сантиметри са обработили общинските валяци. В понеделник тя ще има най-много работа. Пред общината ще има митинг на недоволни граждани и шофьори, затова през час ще информира за успехите на оранжевата армия. А вечерта след нужното разузнаване ще докладва с охота на Йорданов, че протестиращите са били малко. Ако пък са стряскащо много, ще доложи, че са били провокирани от лоши адвокати, журналисти, еколози, майки и татковци.  Кой точно е провокаторът няма значение, всички тези съсловия отдавна са виновни за малкото тъмни петна върху големия светъл образ на най-добрия град за живеене.

Да оставим шегата и да се запитаме защо общината хукна да пълни дупките сега, а  не изчака топлото време. Вярно е, че тази зима кратерите като че ли са най-големи, но размерът отдавна няма значение в контактите между общината и хората. Защо кметът асфалтира, при положение, че е в крещящо противоречие с дългогодишните си приказки за нуждата от хармония между хубавото време и качествената пътна настилка?

Причините са две. Едната е голяма и хубава, втората – свързана с първата, но по същество делнична и прозаична.

Първата е, че кметът Кирил Йорданов се стресна от хорското недоволство. И друг път е имало народен гняв, но за първи път е канализиран и видим в интернет. Глобалната мрежа все повече се превръща в трибуна на недоволни данъкоплатци, което притеснява данъкополучателите. До вчера те нехаеха какво става из форумите, тъй като традиционните медии запушваха броженията. Но интернет обезсмисля ролята на старите медии. Той е огледало, в което всеки (за политиците е истински ужас) може да се огледа.
Двигател на протеста в понеделник е именно социалната мрежа „Фейсбук”. Няма данни Йорданов да си е регистрирал профил, но има данни безчет негови служители да киснат там. Както и в други форуми. И със сигурност смелчаци са го информирали както за образа му там, така и за остротата на проблема с дупките. Всъщност, може и самият Йорданов  да сърфира. Коста Базитов например редовно следи БГ-мама и е наизустил постингите на Марулка, Зелка и други недоволни мами от ситуацията в градините. Мълвата говори, че се е регистрирал в женския форум и редовно просвещава майките.

Проблемът с приема в градините бе първият, в който общината демонстрира коригираща реакция. Като отмени абсурдни условия, Йорданов отново потъпка собствените си думи.... И тогава, както сега, недоволството се надигна и самоорганизира в интернет.
Към гражданската сила днес може да добавим и страшните таксиджии, които си трошат колите, както и застрахователите, които са принудени да обезщетяват счупени калници. „Да докажат, че нарочно правим дупките!”, иронично подхвърли Йорданов. Недей така, кмете! Моли се никой да не тръгне да доказва, че нарочно се пълнят с тънък асфалт!

Всичките горни съсловия изплашиха общинската власт. Достраша я от реакцията. Което е хубаво и здравословно. Браво на недоволните, браво все пак и на кмета, че чува какво говорят хората и все някак реагира. Други също чуват, но нищо не предприемат.

Втората причина за реакцията на Йорданов е прозаична. Догодина има местни избори, кметът е заинтересуван хората да го харесват, всички гореизброени факти и събития съсипват имиджа му на четвъртомандатен кмет, министър или посланик. Но не само. Навръх зимата съветничка от БСП преоткри топлата вода, че общината плащала нерезумно много на фирмите, които поддържат пътищата. Новината не е в „откритието” на БСП, а в атаката на уж приятелската партия срещу кмета. Пътищата и дупките може да се окажат предизборните фронтове, по които Йорданов воюва не само с общественото мнение, но и с общинари. Свои и чужди. Затуй сега запълва дупки и големи усти.

За финал е нужно да направим едно уточнение. Критиката срещу Кирил Йорданов е заслужена, но не достатъчна, тъй като други властови субекти също подлежат на нея. Варна си има и общински съвет, и негов председател, и областен управител, които би трябвало да контролират всяко общинско действие. Да информират варненци и да ревизират, ако трябва.

Критикуваме Йорданов, тъй като за разлика от други е избиран мажоритарно. Три пъти хората го избираха пряко, затова е длъжен триста пъти пряко да им се отчита. Другите представители на местната власт тъй и не успяха да излязат от анонимност.