Ситуацията прилича и на футболен мач. Първо официално предупреждение като жълт картон: Имаш досие. При червения картон те изкарват от играта: вадят ти досието, става ясно, че си доносничил за държавна сигурност под името Клоуна. 

Един ден, когато и на последния човек най-после бъде показано досието, всички ние ще си починем. Две десетилетия се нагледахме на готови сценарии и обработено местене на лостове. Повече от очевидно е, че в България някъде горе в кулата ни наблюдават неколцина големи Брадъра. Те много добре виждат движението на масите и столовите в цялата обществена зала. Като при банкетите по комунистическо: знае се кой ще седне начело и кой ще реже мезетата. Това да се изтикват напред хора с досиета е колкото удобно, толкова и хитро. Първо защото човек с досие си е вече като зайче: ха е скокнало, ха са го хванали за ушите. Второ – такъв винаги можеш да го компрометираш, защото ахилесовата му пета стои оголена в папката. Е, как Брадърите да не се заобиколят с такива удобни хора? Сами разбирате защо от време на време някой журналист, политик или директор изгърмява – от опитно преживно животно той е решил да хапе на месо. Вадят му червения картон и го пращат в забвение. И най-лошото е, че никой нищо не може да каже. Онзи е правел доноси като за олимпиада. И си получава заслуженото.

Засега всички, които са били на власт, са имали еднакви физиономии и пристигат от един дол дренки. Хилят се, обещават, правят шоу и си тръгват замервани с камъни. Не им пука. Джобовете са им пълни с пари, банковата система в Швейцария процъфтява, а децата им учат в чужди училища. Това е тяхната награда за добре свършената работа. Много добре знаят, че, ако кривнат встрани, лесно ще бъдат пратени в небитието. 

Със сигурност нещата са много по-сложни, отколкото звучат. И ще става по-зле. В момента България обикаля по пасищата на Европа като спънат кон. Дори да иска, не може бързо да се придвижа напред, защото хората с досиетата и с истинската власт никога няма да позволят контролът да им се изплъзне от ръцете. За съжаление това ще се отразява както на прословутата свобода на словото, така и на моралното ни досие, в което трупаме компромис след компромис. 

Да се върнем на Клоуна. Какво е правил той по време на агентурното си ежедневие: разсмивал е дисидентите, за да провери състоянието на кътните им зъби. Или както се казва: да не остане скрито-покрито. Точно това е правел Клоунът – искали са от него да бъде шут, за да измъкне истината от хората. После Клоунът направи своя скеч, наречен демокрация: хората се смяха до сълзи. После падна на земята и си строши зъбите. Публиката едва не колабира от смях. Клоунът стана и тържествено обяви откъде духа вятърът на манежа. Преди да се засмеят, хората плахо се огледаха и едва когато видяха знамето на европейския съюз ведно с това на Щатите, с пяна на устата избухнаха в смях и аплодисменти. Коронният номер на Клоуна беше слагането на царска корона – някои от публиката вече ги изнасяха на носилка, за да прекарат в кома живота си цели 800 дни. След това Клоунът открито започна да се лигави на сцената, но хората толкова бяха откачили от смях, че продължиха да го сочат с пръст и да викат, че ще си купят доживотен билет за представлението му. 

Така се живее днес в България. С весели представления и тъжно ежедневие. И всички са доволни. Какво щяхме да правим, ако ги нямаше досиетата? Тъжна картина. Всички щяхме да работим, да се борим и да отстояваме правата си. Сега така е по-удобно. Нагоре по властта вирее страх, чиято реколта събират Брадърите. Хората също ги е страх. Не защото имат досиета, а защото могат да им отнемат представлението с Клоуна. 

Идва обаче едно поколение, което ще развали цирка. Това е т. нар. уморено поколение. То беше твърде младо до 89-та, за да може някой да му заформи досие. И твърде зряло за първите опити на Клоуна да го привлече на своя страна. Това поколение изтърпя целия сценарий на политическия цирк. Стисна зъби и изпрати дузини свои приятели по чужбина. Завинаги. После реши да създаде семейство, да се бори за правата си, да изгради прословутата средна класа и да си плаща на държавната агенция по цирково изкуство с данъци, осигуровки и прочее. На всичкото отгоре това поколение носи на плещите си хубави числа в демографско отношение. Сега то е разпънато от кризата и от поредните опити Клоуна да го разсмее. 

Но като че ли последният разбира, че трябва да се оттегли от сцената. Защото публиката се променя. Хората с досиета един ден ще свършат и на светло ще се покажат онези, в чиито истински ръце са ключовете за всички тъмни стаички с досиета в папки на измрели хора. Тогава вече думата досие няма да се крие зад определението „Национална сигурност”, а ще се определи като приоритет с национално значение най-после всички да разберат с кого са си имали работа и кой е дърпал конците в тази държава.

От казаното дотук сами можете да прецените кое е това поколение. И, ако ви е писнало да гледате Клоуна, напуснете и поискайте сметка от управителя на цирка. Крайно време е сценарият да се смени и всичко да си дойде на мястото.

И това ще стане. В светлото бъдеще. Сложете ръка на челото и погледнете натам. Лъжата и политическото лицемерие ще останат в архивите. Напред ще излязат искреността и честността. Усещате ли ги? А виждате ли онази малка точица, която се движи по перваза на моста. Не, това не е самоубиец. Край него има групичка деца, които го наблюдават с интерес. Това е клоунът и остатъкът от неговата публика. Вече е стар, немощен и много тъжен. Продължава да се храни с веселба. И така ще бъде до края на живота му. Той е последният с досие. Хората вече не му се смеят. Останаха само децата. Нека да му помахаме от настоящето. И да се успокоим за финал с един виц, че това време все ще дойде.

Отишъл един на психиатър: „Докторе, много съм тъжен. Помогни ми да се развеселя.”. „Слушай сега, казал му психиатърът, ще те излекувам. В града е пристигнал цирк. В него има един Клоун. Отиди да го гледаш. Няма начин да не те развесели.” Човекът отговорил след дълга въздишка: „Докторе, аз съм този Клоун”.