Както и да е. Кому е нужна наглостта на продуцентите на риалитито? И без това вътрешните джобове на децата са препълнени с цинизми и с оглозгани образци на поведение.  И какво ще правим сега: шоу или консумация на търпението?

Спомняте ли си бруталните изпълнения на Ханибал? Антъни Хопкинс е абониран за таланта, но бруталността на филма е трудна за смилане. Още по-голямо изпитание за духовната жлъчка е книгата на Томас Харис. Особено момента, в който главният герой изряза черепа на жертвата си и започна с лъжичка елегантно да си замезва с мозъка му. А онзи, упоен с какви ли не подправки, кротко се усмихваше и говореше глупости. Д-р Ханибал Лектър го слушаше с интерес и гребеше от мозъка му, за да изпъкне вкуса на виното.

При положение, че ни принуждават да гледаме това насилие над главните действащи лица, естествено можем да предположим, че сценаристи, продуценти и де що има полиран със статистика създател на т. нар. рейтингово предаване, са ходили при д-р Лектър на стаж. Не, не за да им бъде изконсумирано лявото или дясното полукълбо, а как точно да лишават зрителите си от сиви елементи с цветни лъжи. Пикантни подробности, заголена плът като отхапан хляб, вързани на възел езици и взривоопасни връзки – всичко е налице. Шоуто може да започне. 

Нямаше участник в стартиралото снощи – понеделник, 22 март, в 20.00 часа – предаване, който да не е с отворен череп и вътре да не са му налели готови реплики, изрезки от провокации и скандално поведение, с което зрителите ще си лягат подмокрени и ще се събуждат разплакани заради кошмарни съновидения. Не, иска ни се да кажем, че това не е възможно, че всичко си има граници, но този път фразата „проба-грешка” ще има катастрофални последици. Началниците на Big Brother пускат 220 волта ток в главите на зрителите. На последните, горките, дори няма да им остане време за реакция. На едни хора им се искаше да видят скандал, на други брутални взаимоотношения, на трети разкрепостена еротика с изпята морална песен, на други пък – бой, кръв, екскременти. За най-голямо наше очарование това пристигна накуп. Храносмилателната ни система, обаче, няма възможност да го прекара до формата на фекалий и ние скоро ще изповръщаме натиканите насила в гърлата си сцени и образи. И дума не може да става за разделно консумиране на еднородни скандални. В една къща – всичко накуп. А ние, или поне онези, които останат пред телевизора, дълго ще се блещят на сцените, дори предаването да е свършило. И не се чудете, когато баба, дядо, внук, баща и майка се захапят едновременно. Този Big Brother ще вземе жертви.

Поне един театрален режисьор, а не ефрейтори психолози и статисти да си бяха впрегнали. Всичко бе толкова зле съшито с бели конци, че единствено оцапаният с мръсотията на подобен род предавания – Ники Кънчев, оставяше впечатление, че с кирта си замазва положението. Сигурно и вие ще си кажете, че за толкова пари и мляко ще пуснете. Вие – да, това е естествено. Колкото и естествена и утоляваща бе физиономията на ваши колеги от други предавания, тъпкали се с хлебарки, червеи и ректуми. Но тук става въпрос за онези, които ще напълнят стомасите на продуцентите и собствениците на Нова ТВ. И които, заедно със своите деца ще се превръщат всяка вечер в подрастващи енергийни вампири. Защото цензурата спи. Не по естествен път, а защото е взела някой лев, за да й ударят дебело сънотворно. А вие, скъпи ми участници, продължавайте да повтаряте, че заради пари всичко сте готови да направите. И утре не се учудвайте, когато децата ви пораснат като малтретирани проститутки от човек, колекционирал морал тип Big Brother

Но не е само това проблемът. Продуцентската дързост този път идва да ни покаже задната част на всичко, което ние заслужаваме като отношение. Моралът спи, културата се превърна в най-оплакващата се втасала сфера, децата ги е страх да кажат, че четат книги, политиците се изживяват като национални герои. И идва Big Brother като Лари Флинт да викне: Аз ли съм най големият дявол?

Лошото е, че никой не ни го казва това. Напротив, риалитито този път излиза с разгърдена окосмена мъжественост, че ни снася важна статистика за състоянието на българското семейство. Непрекъснато течаха извадки от социологически проучвания, направени като плакати по време на агресивен протест. Всъщност това си е живо шлайфане върху гънките на недоволството в зародиш. И все пак имаше умни и смели телевизионни консуматори, които успяха да грабнат дистанционното и да изключат говорящия глас. 

А останалите – колкото по-скоро си затворят черепните кутии, на толкова повече мозък ще се радват. И дори на смелост, защото безумието, сътворено от режисираните образи, бързо ще проточи лига по скалъпената реалност. И вие ден след ден ще си повтаряте, че е нормално да биеш жена си, да командваш мъжа си и вадиш юмрук на децата си. Нали статистиката е такава. Да не говорим за спонсорирания от чалга-културата език на простотията. Той бележи нови върхове в апогея на своето самозабравяне. Порно, насилие, цинизъм, бруталност, лековерие, разпасаност – всичко това, сервирано в отделни блюда, може, както стана на въпрос, да се изконсумира на принципа на разделното хранене. Не че и този подход има нумизматична стойност в скалата на ценностите. Но да ни го натъпкват накуп – НЕ!

Вчера, понеделник, докато продавачката в магазина режеше парче бахур на клиент зад щанда, я чух да коментира, че довечера почвало Big Brother family. Дори не забеляза кога и как се поряза и кръвчицата й оплеска бахура. Вечерта, когато човечецът се прибере и на свой ред зяпне телевизора, изобщо няма да му направи впечатления оцапания с кръв бахур. Така или иначе главните герои в така старателно рекламираното предаване, ще му я пият кръвчицата всяка вечер. 

Колкото до СЕМ – те винаги ще излизат с репетирани реплики за добронамерена позиция.

 

Ситуацията прилича и на футболен мач. Първо официално предупреждение като жълт картон: Имаш досие. При червения картон те изкарват от играта: вадят ти досието, става ясно, че си доносничил за държавна сигурност под името Клоуна. 

Един ден, когато и на последния човек най-после бъде показано досието, всички ние ще си починем. Две десетилетия се нагледахме на готови сценарии и обработено местене на лостове. Повече от очевидно е, че в България някъде горе в кулата ни наблюдават неколцина големи Брадъра. Те много добре виждат движението на масите и столовите в цялата обществена зала. Като при банкетите по комунистическо: знае се кой ще седне начело и кой ще реже мезетата. Това да се изтикват напред хора с досиета е колкото удобно, толкова и хитро. Първо защото човек с досие си е вече като зайче: ха е скокнало, ха са го хванали за ушите. Второ – такъв винаги можеш да го компрометираш, защото ахилесовата му пета стои оголена в папката. Е, как Брадърите да не се заобиколят с такива удобни хора? Сами разбирате защо от време на време някой журналист, политик или директор изгърмява – от опитно преживно животно той е решил да хапе на месо. Вадят му червения картон и го пращат в забвение. И най-лошото е, че никой нищо не може да каже. Онзи е правел доноси като за олимпиада. И си получава заслуженото.

Засега всички, които са били на власт, са имали еднакви физиономии и пристигат от един дол дренки. Хилят се, обещават, правят шоу и си тръгват замервани с камъни. Не им пука. Джобовете са им пълни с пари, банковата система в Швейцария процъфтява, а децата им учат в чужди училища. Това е тяхната награда за добре свършената работа. Много добре знаят, че, ако кривнат встрани, лесно ще бъдат пратени в небитието. 

Със сигурност нещата са много по-сложни, отколкото звучат. И ще става по-зле. В момента България обикаля по пасищата на Европа като спънат кон. Дори да иска, не може бързо да се придвижа напред, защото хората с досиетата и с истинската власт никога няма да позволят контролът да им се изплъзне от ръцете. За съжаление това ще се отразява както на прословутата свобода на словото, така и на моралното ни досие, в което трупаме компромис след компромис. 

Да се върнем на Клоуна. Какво е правил той по време на агентурното си ежедневие: разсмивал е дисидентите, за да провери състоянието на кътните им зъби. Или както се казва: да не остане скрито-покрито. Точно това е правел Клоунът – искали са от него да бъде шут, за да измъкне истината от хората. После Клоунът направи своя скеч, наречен демокрация: хората се смяха до сълзи. После падна на земята и си строши зъбите. Публиката едва не колабира от смях. Клоунът стана и тържествено обяви откъде духа вятърът на манежа. Преди да се засмеят, хората плахо се огледаха и едва когато видяха знамето на европейския съюз ведно с това на Щатите, с пяна на устата избухнаха в смях и аплодисменти. Коронният номер на Клоуна беше слагането на царска корона – някои от публиката вече ги изнасяха на носилка, за да прекарат в кома живота си цели 800 дни. След това Клоунът открито започна да се лигави на сцената, но хората толкова бяха откачили от смях, че продължиха да го сочат с пръст и да викат, че ще си купят доживотен билет за представлението му. 

Така се живее днес в България. С весели представления и тъжно ежедневие. И всички са доволни. Какво щяхме да правим, ако ги нямаше досиетата? Тъжна картина. Всички щяхме да работим, да се борим и да отстояваме правата си. Сега така е по-удобно. Нагоре по властта вирее страх, чиято реколта събират Брадърите. Хората също ги е страх. Не защото имат досиета, а защото могат да им отнемат представлението с Клоуна. 

Идва обаче едно поколение, което ще развали цирка. Това е т. нар. уморено поколение. То беше твърде младо до 89-та, за да може някой да му заформи досие. И твърде зряло за първите опити на Клоуна да го привлече на своя страна. Това поколение изтърпя целия сценарий на политическия цирк. Стисна зъби и изпрати дузини свои приятели по чужбина. Завинаги. После реши да създаде семейство, да се бори за правата си, да изгради прословутата средна класа и да си плаща на държавната агенция по цирково изкуство с данъци, осигуровки и прочее. На всичкото отгоре това поколение носи на плещите си хубави числа в демографско отношение. Сега то е разпънато от кризата и от поредните опити Клоуна да го разсмее. 

Но като че ли последният разбира, че трябва да се оттегли от сцената. Защото публиката се променя. Хората с досиета един ден ще свършат и на светло ще се покажат онези, в чиито истински ръце са ключовете за всички тъмни стаички с досиета в папки на измрели хора. Тогава вече думата досие няма да се крие зад определението „Национална сигурност”, а ще се определи като приоритет с национално значение най-после всички да разберат с кого са си имали работа и кой е дърпал конците в тази държава.

От казаното дотук сами можете да прецените кое е това поколение. И, ако ви е писнало да гледате Клоуна, напуснете и поискайте сметка от управителя на цирка. Крайно време е сценарият да се смени и всичко да си дойде на мястото.

И това ще стане. В светлото бъдеще. Сложете ръка на челото и погледнете натам. Лъжата и политическото лицемерие ще останат в архивите. Напред ще излязат искреността и честността. Усещате ли ги? А виждате ли онази малка точица, която се движи по перваза на моста. Не, това не е самоубиец. Край него има групичка деца, които го наблюдават с интерес. Това е клоунът и остатъкът от неговата публика. Вече е стар, немощен и много тъжен. Продължава да се храни с веселба. И така ще бъде до края на живота му. Той е последният с досие. Хората вече не му се смеят. Останаха само децата. Нека да му помахаме от настоящето. И да се успокоим за финал с един виц, че това време все ще дойде.

Отишъл един на психиатър: „Докторе, много съм тъжен. Помогни ми да се развеселя.”. „Слушай сега, казал му психиатърът, ще те излекувам. В града е пристигнал цирк. В него има един Клоун. Отиди да го гледаш. Няма начин да не те развесели.” Човекът отговорил след дълга въздишка: „Докторе, аз съм този Клоун”.