В последните дни той тръгна на война с ГЕРБ, като повод бяха непремерените думи на финансовия министър Симеон Дянков. Управляващата партия отвърна с абсурдното искане за импийчмънт, което си е автогол от първата минута. Първанов не само няма да бъде отстранен, но и със сигурност ще удвои резултата. В лицето на мнозина българи той ще се яви като единствената алтернатива на ГЕРБ, от която все повече има нужда.

Това е една важна роля за Първанов в следващите 2 години, в която той по принуда ще влезе. И извън партийните страсти и личните чувства е редно да се отчете, че тя няма да бъде обществено вредна. Точно обратното – Първанов ще бъде полезен и ще запълни огромната дупка, оставена от другите партии.

Да, той няма моралното право да стои на държавния връх. Да, той e изчерпан, омръзнал, ненужно коварен, покровителства олигарси. Но смята да прави партия, с която се надява все някак да овладе изпълнителната власт след 4 години. Иска да печели парламентарни избори, прелъстявайки доверието на хората - на ляво-центристка България, която БСП  изостави и Борисов излъга.

В тази си роля Първанов ще се мъчи да е коректив, какъвто не лошо успяваше да бъде по времето на НДСВ и ДПС. Ето, смята да наложи закона за ГМО. Брани учените. Сети се за демографските проблеми. Колкото фалшиви и користно изкуствени да са намеренията му, от всичко това може да произтече нещо полезно. Като например да е спирачка пред законовите безумия на ГЕРБ.

Но има и нещо друго. Само допреди месец-два си мислехме, че Борисов здраво се е ориентирал към полицейска авторитарщина. И всичко, което произтича от нея в „мека, европейска” форма. Изглеждаше, че няма сила, която до го спре – социолозите подкупни, медиите послушни, народът страхлив. Костов щеше да му е личен пример. БСП е в нокдаун, Яне смешен, Доган с Борисов няма проблеми. От всичко това произтича безалтернативност, самодържие и „еднополюсен модел”, както го определи Първанов. Вижте Путин какви ги върши в Русия и се сещайте за Борисов. И за Първанов се сещайте, пък и се страхувайте, но на по-късен етап, когато евентуално получи премиерски правомощия.

Сега той има ресурса да застане срещу цялата герберщина. Притежава и социолози, и журналисти, и силни парични приятели, които да скочат срещу ГЕРБ, в чийто арсенал са същите „достойнства”. Ако например днес има медии (големите, които определят общественото мнение), които се осмеляват да критикуват премиера, то те не са водени от доблестна гражданска съвест, а са засилени от вятъра от президенството. Който, както знаем, трябва да донесе нова партия и много нейни поддръжници.

А Борисов просто плаче да има алтернатива. ГЕРБ не са по-лоши от БСП, но не са и по-добри. Излъгаха по-жестоко очакванията, тъй като към тях те бяха по-големи. Първанов не може да е истинска алтернатива, която да донесе големи добрини на България. Но може, покрай личните му амбциии, да допринесе за малки, които щяхме да изгубим. Щом президентът има амбиции, значи премиерът ще се простира според малките си знания и умения и ще спазва приличие. Няма да гази надалеч, тъй като стремящият се да се харесва Първанов ще го удря през ръцете.

Трагедия е, че подобни обществени отношения са подвластни на пари, послушание, задкулисни връзки. Комедия е, че т.нар. гражданско общество, олицетворявано от казионни говорители, изпълнява важни партийни и лидерски задачи, вместо да бъде опозиция на силните на деня. Фарс е, че точно Първанов може да свърши полезна за обществото работа. Но май наистина може.

Това е положението. Няма добри, има много вълци с апетити за стадото. Докато те се карат за плячката, овцете ще живеят. Краят ще дойде, когато се разберат. Засега взаимоизгодно се карат, водени от мечтата „колегата” да е по-слаб след 4 години. Когато ще настане голямата делба между гражданската партия, чийто патрон е Първанов и остатъчните граждани за европейско развитие.

Дано дотогава се появят поне някакви истински граждани – недоволни, будни и речовити, което да са им коректив. Друга надежда няма.